съдия Гълъбина Генчева

Предметът на правния спор се очертава в исковата молба с посочване на страните, обстоятелствата, от които произтича спорното материално право и отправеното до съда искане. Когато предмет на делото е спор по чл.23, ал.1 СК за пълна трансформация на лични средства в придобиване на имущество по време на брака между страните, ищецът следва да посочи в исковата молба на каква цена е закупено спорното имущество и каква е сумата на личните средства, дадена от него. Тази яснота е необходима, за да може ответникът да проведе своята защита, като на свой ред заяви дали признава тези твърдения или ги оспорва. Съдът на основание чл. 145 ГПК, ал.1 и ал.2 ГПК е длъжен да изясни фактическите твърдения на страните, преди да изготви и съобщи доклада по чл.146 ГПК и преди да пристъпи към събиране на доказателствата по делото. Твърденията в исковата молба, че спорното имущество е закупено по време на фактическата раздяла между страните, не освобождава ищеца от задължението да посочи цената, на която е закупено това имущество и размера на вложените лични средства, тъй като не се знае предварително дали ще бъдат доказани твърденията за фактическа раздяла и пълната финансова независимост на съпрузите, която изключва възможността при закупуване на имуществото да са вложени семейни средства или да има някакъв друг принос в придобиването. Съдебното решение по спор с правно основание чл.23, ал.1 СК следва да съдържа фактическите изводи на съда, направени въз основа на съвкупна преценка на доказателствата по делото - за придобивната цена на имуществото и размера на вложените лични средства. Въз основа на тези изводи съдът гради преценката дали се касае за пълна трансформация по чл.23, ал.1 СК, за частична трансформация по чл.23, ал.2 СК, или искът е изцяло неоснователен. Следва да се има предвид, че според трайно установената съдебна практика, когато искът за установяване на пълна трансформация на лични средства в придобито по време на брака имущество е недоказан, съдът следва да се произнесе по иск за частична трансформация, ако има данни за това. За да се направи преценка дали има пълна или частична трансформация, следва да са ясни твърденията на ищеца за придобивната цена на имуществото и размера на вложените лични средства, както и становището на ответника по тези въпроси.

За проверка на извода на въззивния съд, че иск по чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД за нищожност на прехвърлителна сделка с предмет вещно право върху недвижим имот е допустим и може да бъде уважен само по отношение на идеална част от този имот, доколкото само за нея ищецът има правен интерес от предявения иск.

Допустимо ли е страните по предварителен договор за покупко-продажба на имот да предвидят, че купувачът няма да има право да претендира увеличената стойност на имота на основание чл. 70, ал. 3 ЗС, вр. чл. 72, ал. 1 ЗС, ако предварителният договор бъде развален по негова вина? Въпросът поставя правния проблем за отказ от бъдещи права в хипотеза на чл. 72 ЗС.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и във връзка със становищата и доводите на страните?

Дали единствено квадратурата е решаващ индивидуализиращ белег на недвижимите имоти?