Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
е бил повдигнат при касационното обжалване. Защита на ответниците в касационното производство е била възложена на адв. И. Й. , депозирал подробен отоговор. В производството е била разгледана и присъединената частна жалба срещу определение на въззивния съд по чл. 248, ал. 1 ГПК, изменил решението в частта за разноските /присъединено ч. гр. д №5026/2021г по описа на Трето г. о/ , като определението на въззивния съд за изменение на решението в частта за разноските е ревизирано. Не са възложени в тежест на ищцата разносите на ответника за възнаграждение на адв. И. Й. по въззивното дело, тъй като е бил ангажиран като втори адвокат. По този повод, настоящият състав на ВКС Трето г. о е приел за установена цената на иска, в размер на 27083,70лв (за спорната 1/2 ид. част ), определена съгласно чл. 70, ал. 1, предл първо ГПК и съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4, във вр. с т. 2 ГПК. Минималното възнаграждение за защита по делото предвид чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредба на 1/2004г на Висшия Адвокатски Съвет е 1343 лв/без начисляване на ДДС/. При този минимум, но при начисляване на ДДС върху него, след като като плащането от ответника ЕТАгроинвест –Б. Н. на адвокатско възнаграждение от 5400лв на адв Й. за защита пред касационната инстанция е за услуга извършена при условията на пар. 2а ДР Наредбата, разликата между минимума от 1611,60лв и платените 5400лв налага извод, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е частично основателно. Предвид фактичектата и правна сложност на делото, съобразена при гореизложените обстоятелства, основателно е при възлагането на разноски за насрещната страна адвокатското възнаграждение да се намали до размера от 2700лв, тоест наполовина. Уговореното адвокатско възнаграждение от ответника по касационната жалба в размер на 5400 лв. , по преценка на настоящия съд е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК само за разликата над 2700 лева.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
дали в насоящия случай следва да се приложат постановките на ППВС №3/1980г, или разясненията в ТР №2/26.06.2015г по т. д №2/2013г ОСГТК и от кой момент поражда действие отмяната на Постановлението. Въззивният съд не е изложил мотиви по този въпрос. Сочи се обуславящ въпрос, разрешен в противоречие с установена практика на ВКС при основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно: „Предприетите изпълнителни действия след прекратяването на принудителното изпълнение поради перемпция-чл. 433, ал. 1т. 8 ГПК, произвеждат ли процесуалноправни и материалноправни последици спрямо давността за вземането, предмет на това изпълнение, или се обезсилват по право и нямат ефекта да я прекъснат?” Противоречието е с разясненията, дадени в ТР №2/26.06.2015г по т. д №2/2013г ОСГТК, както и с решение №41/2016 по гр. д №1812/2015 на 4 г. о, решение №371/2015 по гр. д 1385/2012 на 4 г. о и решение №285/2015 по гр. д №1953/2015 4 г. о на ВКС
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
касае задължението на въззивния съд в мотивите си да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Поставя се с оглед оплакването за необсъждане на доводите за наличие на противоречия в свидетелските показания, необоснованост на експертизата, неправилно отчитане на продаденото количество гориво по нивомерната система, както и съпричиняване на липсите и от други лица, които не са страни по делото.. В случая в мотивите съдът е обсъдил всички относими доводи и възражения на страните, съобразно вътрешното си убеждение, като изведените въз основа на тях правни изводи са ясно и разбираемо обективирани в съответствие с възприетите разрешения в практиката на ВКС относно приложението на относимите правни норми. С това е изпълнено задължението на съда да изложи кратки и ясни мотиви, които да обективират вътрешното му убеждение по отношение на установените фактически обстоятелства, както и изведените въз основа на тях правни изводи да са формулирани по разбираем, логичен и последователен начин. При това положение задължителните указания на раздел I, т. 3 ППВС №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]1/13.07.1953 [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]год. и т. 1, т. 2 на ТР №1 от 09.12.2013 год. по тълк. дело №1/2013 год. на ОСГТК на ВКС се явяват изпълнени и няма основание за допускане на касационното обжалване по поставения процесуалноправен въпрос. Изведените в тази връзка аргументи на касаторите за обратното обективират оплаквания за необоснованост на обжалваното решение, които не могат да послужат като основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
за определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства и точно прилагане принципа на чл. 52 ЗЗД. Поддържа се, че решението е в противоречие с т.ІІ от ППВС №4/1968г., основание по чл. 280, ал. 1, т. 1, редл първо ГПК. Изтъква се несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД поради завишаването му, резултат от разрешен при противоречие с практиката на ВКС процесуален въпрос, обоснован като липса на изложени мотиви за причинно–следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и вредите. Изтъква се противоречие на обжалваното решение с указанията по т. 3 и т. 11 и т. 19 ТР №3/2004г на ОСГК, защото част от претендираните неимуществени вреди не били пряка и непосредствена последица от увреждането. По прилагането на чл. 52 ЗЗД, като разрешен в противоречие с установената практика на ВКС материалноправен въпрос, се изтъква противоречие на въззивното решение с решени №135/2016г по гр. д №158/2016г на ВКС ІІІ г. о, реш. №67/2019г. по гр. д №3166/2018г на ІV г. о на, ВКС, реш. №311/2018г на ІV г. о на, ВКС
1/следва ли въззивният съд да обсъди всички оплаквания, релевирани с въззивната жалба;2) да установи собствена фактическа обстановка по делото, като анализира приобщените доказателства;3)да задължи другата страна да представи намиращи се у нея документи, своевременно изискани и оспорени от ищеца, да приложи чл. 190, ал. 1 ГПК, като задължи ответника да ги представи; 4) документи, приобщени без да имат такива белези –не съдържат подпис на ищеца и оспорени от него, могат ли да служат за доказване;5)когато експертно заключение се основава на оспорени доказателства, как следва да бъде кредитино същото;6)В случаите когато непълнолетно дете дава показания, следва ли неговите показания да се обсъдят с останалите свидетелски показания;7) има ли правомощия въззивният съд да размени доказателствената тежест при иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се сочи по същите въпроси.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.