и не е отговорено на общо условие в чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване. Извеждането на правен въпрос от касационни оплаквания е в разрез с ролята на Върховен касационен съд при факултативното обжалване, предвид възприетото в. т. 1 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк. д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС. Следва да се добави, че в изложението на касатора не само не е посочен ясно и точно правен въпрос. При разнопосочните коментари на цитираната тълкувателна практика остава непонятно виждането на защитата за погасено по давност вземане за обезщетение, предмет на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр чл. 225, ал. 1 КТ, при положение че за този иск законът предвижда тригодишен срок /както по всички останали трудови спорове без уредените по изключение/. Законният срок очевидно не е изтекъл, включително по отношение на заявеният в хода на делото увеличен размер на претенцията. Затова изтъкваната задължителна тълкувателна практика на ВКС не съдържа указания, които да са от значение за разгледаните в случая възражения на ответника, в обуславяща за правните изводи на съда насока. Безпредметен е и коментарът на касатора в оспорване на мотиви, с които въззивният съд хипотетично разяснява какво би следвало да стори работодател в условията на чл. 120в, ал. 1 КТ, за да защити прекратителното основание по чл. 328ал. 1, т. 4 КТ по отношение на уволнен конкретен работник или служител, при положение че в случая работодателят се е позовал на спиране работата на всички игрални зали в обекти на дружеството и на престой на всички наети от него служители, включително работещите в процесната зала с игрални автомати в [населено място] и включително за ищеца Г., като въззивният съд решаващо е приел, че това в действителност не е било така.