съдия Елеонора Чаначева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

– 1/„Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, следва ли въззивният съд да даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на съответни доказателства, 2/ „Включва ли се експлоатационното износване на вещта в обхвата на гаранционната отговорност 3/ „Включват ли се в обхвата на гаранционната отговорност дефекти, за които не е установена причинно –следствена връзка с изпълнение на ремонтно –възстановителните работи на вещта.“ и 4/ „ Ако възложителят експлоатира вещта в нарушение на нормалната или предписаната употреба, освобождава ли се изпълнителя от отговорност за възникнали дефекти на същата.“ Страната, по първият въпрос е сочила противоречие с практика на ВКС, с която този съд е приел, че при промяна на правната квалификация въззивният съд бил длъжен да даде указания относно подлежащите на доказване факти, което в случая не било направено. По отношение на останалите въпроси са изложени кратки оплаквания за неправилност на изводите на състава за основателност на предявения иск. Други доводи не са развити.

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

от

Следва ли вземания за законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху обезпечено с ипотека лихвоносно главно вземане, възникнали след датата на решението по откриване на производство по несъстоятелност, да бъдат приети с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ в производството по несъстоятелност? (По касационна жалба на „Обединена българска банка „АД)

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от

касаят установяване на авторството на изпратено съобщение по електронна поща, което не е подписано с квалифициран електронен подпис, в хипотезата на чл. 41а, ал. 2 ГПК, за да се счете връчването на съдебните книжа за редовно. Тези въпроси не удовлетворяват общото селективно основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация, тъй като нито са разгледани от въззивния съд, нито са обусловили решаващите му изводи. Частният касатор не е формулирал относим въпрос относно предпоставките за приложението на чл. 38, ал. 3 ГПК, като в мотивите на обжалвания акт не са налице каквито и да е съображения или изводи относно авторството на изпратеното на 09.05.2022 г. съобщение. Извън изложеното, въпросите са с фактически характер, предпоставят изследване на обстоятелства, които са относими към правилността на акта, което не е предмет на настоящето производство.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

за определяне на дължимата възнаградителна лихва клаузи от договора и общите правила са индивидуално уговорени, извод различен от твърденията на жалбоподателя.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

– „ В хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в национална валута на страната, а не в чуждестранната валута / швейцарски франкове/, уговорена в кредитния договор и кредитът е остойностен в чуждестранната валута и задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, счита ли се договора сключен в националната валута на страната и в коя валута се дължи връщането на кредита.“ Поставени са още множество въпроси, които са релевантни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като са свързани с приетото от въззивния съд относно признаването за неравноправни на редица клаузи свързани с договорената и усвоена валута по банковия кредит, сключен от страните.

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

от

Как следва да се преценява изключителността в отношенията между братя, сестри и пострадалия, починал при ПТП, с оглед установяване на материалноправната активна легитимация на разширения кръг родственици, в хипотеза на пряк иск по чл. 432 КЗ?

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

– „ 1/Кои конкретни отношения в настоящия казус следва да бъдат обусловени като изключително близки?“ 2/ „Как следва да се прилага принципа на справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя при определяне на дължими суми от родственици?“ и 3/“При изследване ведно с останалите конкретни икономически и социални условия съобразно датата на деликта -2019г. доколкото петитума на иска е искане за присъждане на парична сума каква е справедливата сума на обезщетение в настоящия казус на основание какви обстоятелства, свързани с личността на пострадалия и преживелия му роднина следва да бъде определена?“. Възпроизведена е кратка част от т. 4 на ТРОСГТК №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]1/ 09[/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. Други доводи не са развити.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

– „ Отразяванията на търговеца в собственото му счетоводство – регистри, оборотни ведомости, баланси без съставени първични счетоводни документи за предаването му установява ли постъпване на сумите в патримониума на предприятието”. Разгледани са три решения на ВКС, от които е извадена кратка част от мотивите, като е направен извод, че в противоречие с приетото в тези актове, въззивният съд приел, че „ може да се доказва със записвания в счетоводните книги, които не са водени редовно“. Други доводи не са развити.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

При търговски спор, увеличението на размера на иска, попада ли сред действията, изчерпателно изброени в чл. 372, ал. 2 ГПК, които следва да се извършат в ограничения преклузивен срок или се прилага общата разпоредба на чл. 214 ГПК?