Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

за включване на акцесорния иск в предмета на делото пред първа, въззивна и касационна инстанция, до влизане в сила на крайния съдебен акт, достатъчно условие е акцесорният иск за законна лихва да е бил своевременно предявен в исковата молба, и при условията на висящо производство по главния иск съдът всякога дължи едновременно произнасяне и по акцесорния иск за законна лихва?“, „3. Какъв е процесуалният ред за ищеца да поиска от съда да изпълни задължението си да се произнесе по своевременно предявения в исковата молба акцесорен иск за законна лихва и кой е крайният момент по висящото дело, до който ищецът може да поиска от съда допълване на първоинстанционното решение, респ. кой е крайният момент по делото, до който ищецът може да поиска от съда произнасяне по същество по предявения акцесорен иск за законна лихва? 3.1. Дали предвидените в закона процесуални права на страните следва да бъдат упражнени последователно или независимо един от друг, за да бъде включен в предмета на делото пред въззивния съд спора по предявения с исковата молба акцесорен иск за законна лихва – в това число дали ищецът първо следва да подаде задължително молба по чл. 250 ГПК за допълване на първоинстанционното решение в частта досежно присъждане на законна лихва, за да включи в предмета на производството пред въззивния съд предявения акцесорен иск за законна лихва? 3.2. На второ място, дали ищецът следва задължително да подаде въззивна жалба срещу отказа на съда да се произнесе по същество на спора по предявения акцесорен иск за законна лихва в постановеното първоинстанционно решение, за да включи в предмета на производството пред въззивния съд предявения акцесорен иск за законна лихва? 3.3. На трето място – дали за въвеждане в предмета на делото пред въззивния съд на акцесорния иск за законна лихва е достатъчно ищецът да е предявил своето искане за законна лихва с исковата молба, респ. необходимо ли е ищецът да подаде ново искане пред въззивния съд, инкорпорирано в писмения отговор по въззивна жалба, с което да заяви, че поддържа акцесорния иск за законна лихва, редом до главния иск, за да включи в предмета на производството пред въззивния съд разглеждането както на главния иск, така и на съединения с него акцесорен иск за законна лихва?“ „4. Кой е крайният момент, до който страната /ищецът/ може да поиска от съда допълване на съдебното решение по чл. 250 ГПК досежно предявения акцесорен иск за законна лихва, предвид взаимовръзката на обусловеност между главния иск и съединения с него акцесорен иск за законна лихва, който поставя в състояние на висящност едновременно и двата иска, докато и ако има обжалване на решението в частта по главния иск? Дали крайният срок за допълване на решението по чл. 250 ГПК с произнасяне досежно акцесорния иск за законна лихва тече, считано от датата на влизане в сила на решението по главния иск, предвид обстоятелството на съществуваща обусловеност между главния и акцесорния иск за законна лихва, което поставя в състояние на висящност производството и по двата иска и създава задължение за съда да се произнесе и по акцесорния иск за законна лихва, докато и ако е налице висящност на производството по главния иск?”

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елеонора Чаначева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

следва ли националният съд да вземе под внимание положението му и конкретните причини, поради които не може да бъде заплатена държавната такса?”Въпросът е поддържан в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК- като решен в противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз, намерила израз в Определение от 13.06.2012 г. по дело C-156/2012 (“GREP/Freistaat Bayern”). Частният касатор е посочил още обективна невъзможност за заплащане на държавната такса, поради наложени обезпечителни мерки върху всичките му активи, включително и банковите му сметки. Посочва също, че управителят и единствен съдружник на дружеството страда от онкологично заболяване, за което са представени доказателства, които не са съобразени в производството по чл. 83, ал. 2 ГПК. Счита обосновано за нуждите на правосъдието и справедливия процес освобождаването му от държавна такса предвид положението му.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елеонора Чаначева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

„ е формулирала въпрос №******говора на исковата молба възражение за съпричиняване срещу пострадалото/ претърпялото вреди лице/ собственика на увредената вещ/, а срещу трето лице, което не е страна в процеса и в случая не се явява пострадало лице по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, че следва да изясни/поясни/ уточни възражението си за съпричиняване.“ Страната е направила кратко оплакване за неправилност на акта, поради твърдяно неотчитане на допуснато процесуално нарушение от страна на първостепенния съд, който в доклада си дал указание, че ответникът следва да докаже съпричиняване от водача на специализирания автомобил, като с решението си приема това възражение неправилно насочено. Касаторът е изброил и съдебна практика, която според него съдържа указания- когато твърдените факти не са достатъчно конкретни и неясни да бъде указано същите да бъдат изяснени. Разгледано накратко, в контекста на оплакване за неправилност на акта, е и задължението на съда да поставя уточняващи въпроси. Поставени са въпросите – 2/ „ Представлява ли съществено процесуално нарушение пропускът на съда да изясни и определи на фаза предварителен доклад правната квалификация на направеното с отговора на ИМ възражение за съпричиняване и да се изяснят фактите, въз основа на които се прави това възражение за съпричиняване и 3/ „ Налице ли е пропуск да се въведе материално правно възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, в случай, че в отговора на исковата молба заинтересованата страна е използвала израза „ съпричиняване, но не е посочила, че същото е било извършено от пострадалото лице, а от друго / трето по смисъла на закона. Посочено е общо и лаконично, че тези въпроси, освен че били разрешени в противоречие със задължителна практика на ВКС, имали и „съществено значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Страната е поставила и въпроси определени от нея като „ материалноправни“, а именно – 4/“Представлява ли небрежност, лекомислие и/или самонадеяност от страна на собственика на МПС, претендиращ понесена материална вреда… предоставянето на същото за превоз от трето лице- превозвач, чийто автомобил няма документ за преминат технически преглед..“,5/ „Следва ли към 17.10.2015г. при извършване превоз на товар, чиято допустима маса/ на автомобила и товара/ е надвишавала 3500кг., превозът да се извърши от лицензиран превозвач..“ и 6/ „Допустимо ли е заплащане на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя по задължителна застраховка гражданска отговорност на лице което няма документ за собственост на увреденото МПС и това МПС не е валидно регистрирано на територията на Република България.“ Лаконично е посочено, че изложеното обуславяло и очевидна неправилност на решението. Други доводи не са развити.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елеонора Чаначева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

за задълженията на съда да формира изводи относно релевантните за спора факти и произтичащите от тях права въз основа на обективно, задълбочено и комплексно обсъждане, проведено пир спазване правилата на формалната и правна логика, на всички относими доказателства и становища на страните, като изложи съображенията си в мотивите, без да игнорира доводи на страните и събрани доказателства, без да ги обсъжда превратно и без да формира изводи в противоречие със събраните доказателства. Страната подробно е развила оплакване, че съдът не бил обсъдил приложения към делото „ опис на пет фактури“ подробно. Изложени са и пространни оплаквания за неправилност на изводите на състава във връзка с приетото от него по същия „ документ“, като е отбелязано, че това било нарушение на съдопроизводствените правила. Разгледани са актове на ВКС, като част от тях са с възпроизведени мотиви във връзка със задължението на въззивния съд да обсъди събраните доказателства. В заключение е посочено и това, че съдът постановил акта си в нарушение на т. 4 ППВС 7/65г., съобразно, което необсъждането на доказателство било процесуално нарушение. Касаторът е развил оплакване и за това, че съдът неправилно бил приел, че по „ признание на ищеца била заплатена сумата 653278лв., тъй като той винаги посочвал в хода на производството пред първостепенния съд, че тези суми били с включен ДДС. Така страната счита, че съдът е изменил твърденията на ищеца и в тази връзка е формулирал въпрос – „ Има ли съдът правна възможност да изменя направените по делото в хода на производството признания на права и обстоятелства по отношение на техния размер, срок и др. характеристики“. Посочено е общо, че по този въпрос няма формирана практика и така е поддържано основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Подробно са изложени оплаквания, че първостепенния съд не е указал в доклада си ищецът да установи фактурите включват ли ДДС, а въззвният съд не е отчел това като нарушение. Счита, че поради това въззивният съд следвало да допусне експертиза, но като не е направил това нарушил указанията дадени с т. 2 и т. 3 на ТР ОСГТК1/2013 г. Така е посочено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът е поддържал и основание по чл. 280, ал. 2 ГПК в хипотеза посочена от него като „ вероятна недопустимост“. Страната е посочила, че били предявени искове за „плащане на извъндоговорени СМР в част конструкции и неплащане на допълнителна част архитектура, а не какви са финансовите и облигационни отношения между страните. Така, според касатора, съдът се е произнесъл извън предмета на делото- по „непредявен иск“. В заключение е посочено, че в случите, при които съдът разглежда иска на непредявено основание, решението било недопустимо и следвало да се обезсили. Други доводи не са развити.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елеонора Чаначева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

– „ Ако не е уговорено противното договорните / възнаградителни/ лихви по чл. 240, ал. 2 ЗЗД/изтекли до момента на цесията 09.12.2019г. и следващите се до настъпване на изискуемостта на 18.03.2021г. – чл. 1.5 във вр. с чл. 3 ДВ от 26.07.2016г./като акцесорна принадлежност, преминават ли по силата на закона/чл. 99, ал. 2 in fine от ЗЗД/ върху новия кредитор / „ Оптикс“ АД/ заедно с прехвърлянето на главното вземане по договор за заем /200 000лв заемна сума/дори и да не са изрично описани в договора за цесия /от 09.12.2019г./ и 2 „ С оглед нормите на чл. 99, ал. 2 ЗЗД / ако не е уговорено противното/ и чл. 154, ал. 2 ГПК върху оспорващия ли е обратната тежест на доказване дали договорна/ възнаградителна/ лихва по чл. 240, ал. 2 ЗЗД/ изтекли до момента на цесията и следващите се до настъпване на изискуемостта/, като акцесорна принадлежност към съществуващо главно вземане по договор за заем, не са прехвърлени с договор за цесия, когато изрично не са описани в него.“ Страната е посочила, че тези въпроси били разрешени в противоречие с практиката на ВКС и ВС. Поддържала е, че извода на съда, че вземането за възнаградителна лихва не е включено в договора за цесия е „ очевидно неправилен „ с оглед поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК. Касаторът пространно е изложил оплакването си за неправилност, така квалифицирано и от него по отношение на посочения извод. Страната подробно е развила своето разбиране по съществото на спора, а в заключение е посочила и отговорите на поставените въпроси. В изложението под линия са сочени и решение на САС и определение на ВКС, както и редица други решения на ВКС във връзка с изложеното по отношение на дефинитивната определеност на изискванията на чл. 99 ЗЗД. Други доводи не са развити.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елеонора Чаначева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

„Дали едностранно подписаната от продавача по сделката, която е отразена в търговските книги и е осчетоводена от страна на ищеца и ответника, доказва получаването от страна на последния на стоката, предмет на доставката. Страната е поддържала наличие предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като е изброила съдебна практика, съгласно която, според нея, съставите на ВКС приемат, че фактурата може да се приеме като доказателство за възникване на договорно правоотношение по договор за продажба, ако съдържа необходимите реквизити е отразена в счетоводствата на продавача и купувача, включена в дневника на продажбите и е ползван данъчен кредит по нея. Касаторът накратко е посочил, че в случая вещото лице е проверило счетоводствата, а подписа под фактурата не бил необходим, за нейната редовност. Поставен е въпросът – „При сключване на няколко последователни сделки, обективирани с издадена фактура, трябва ли да се приеме, че стоката е одобрена и доставена и отговаря на изискванията, след като не е уведомен незабавно продавача за недостатъци според чл. 324 ТЗ.“Направени са оплаквания за неправилност на изводите на съда с кратко разглеждане на фактическата обстановка в контекста на защитната теза на касатора. Посочено е, и че всичко изложено “обуславя и очевидната неправилност на процесното въззивно решение на САС“. В заключение лаконично е отбелязано, че тези въпроси били решени в „противоречие с практиката на съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК“, както и били от значение за „точното прилагане на закона и еднаквото тълкуване и прилагане на правните норми“ Други доводи не са развити.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елеонора Чаначева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

№******глежда и да се произнася по действителността на търговска сделка, сключена между страна по делото и трето – неучастващо в процеса лице и то при положение, че такъв иск не е бил предявен.“ Касаторът е поддържал отклонение на състава от приетите разрешение с ТР ОСГТК№******г. Поставен е въпрос №3 „Може ли страна по делото да се позовавана недействителността на търговска сделка, в която не участва. Такова позоваване може ли да стане чрез твърдение/възражение в хода на процеса или е необходимо предявяване на инцидентен установителен иск за действителността на атакуваното правоотношение. Във втория случай необходимо ли е с конституирането на неучастващите в процеса страни по договора като другари или като помагачи на страната, която твърди недействителността на търговската сделка. Страната е поддържала разрешаване на тези въпроси от въззивния съд в противоречие с разрешенията дадени с решение №397/2012 г. на ВКС, ІV г. о. Поставен е въпрос №4/ „ Допустимо ли е въззивният съдебен състав да преразглежда допустимостта, законността и правилността на влязло в сила арбитражно решение.“ Касаторът е изложил кратки оплаквания за неправилност на решението. Поставен е въпрос №5 “Допустимо ли е произнасяне по частичен иск без в диспозитива на самото решение да се посочва изрично част от каква цялостна претенция се явява сумата, за която се търси съдебна защита в конкретното исково производство“. Страната е посочила като основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с аргумента, че съдът е дал „ меко казано странно разрешение на този въпрос“. Поставен е въпрос №6 „ Допустимо ли е въззивният съд от една страна да кредитира изцяло като правилно и пълно приетото заключение на съдебна експертиза, а от друга сам да формира други крайни изводи, различни от тези на вещото лице без да изложи подробно начина, по който е достигнал до съответните резултати.“ Изброена е съдебна практика, която, според касатора, разрешава въпроса по начин различен от този на въззивния съд. Поставен е въпрос №7/ „ Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе и да обсъди в мотивите на решението си всички събрани по делото доказателства, както и всички доводи и оплаквания, направени във въззивното производство“. Страната е посочила че съдът не е обсъдил ролята на наследодателя на ищцата и отговорността му за сключване на неизгодната търговска сделка. Изброена е съдебна практика на ВКС, която според страната дава различен от този на въззивния съд отговор на въпроса. Други доводи не са развити.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елеонора Чаначева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

не е релевантен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, съобразно приетата дефинитивност на общото основание с ТР ОСГТК №******г. т. 1, тъй като не е свързан с решаващите мотиви на състава, а изцяло е поставен в контекста на поддържаната в производството защитна теза на страната, съдържателно изразена като твърдения, неустановени по спора. Този извод се налага, поради това, че въззивният съд изрично е приел позовавайки се на тълкувателна практика на ВКС, че банката задължително следва да уведоми длъжника за настъпване на предсрочна изискуемост на целия дълг, което в случая не е направено. Т. е. съдът изрично е констатирал че банката не е уведомила редовно длъжника, поради което и така поставен въпросът е без правно значение за изхода на спора. Развитите доводи от касатора Д., съставляващи оплакване за неправилност и буквално възпроизвеждане на оплакванията от касационната жалба, съдържат неправилна интерпретация на мотивите на състава, който изцяло е съобразил цитираната от касатора практика и е споделил изрично нейното разбиране за нередовно връчване на нотариалната покана, като е разглеждал правно хипотеза, при която предсрочната изискуемост на дълга не е била надлежно обявена на длъжника..

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елеонора Чаначева

123208 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право