е посочено основание по чл. 280, ал. 1, т. 3...? Array
Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

е посочено основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК обосновани от касатора с оплаквания за неправилност на акта относно приетото за наличие на пасивна материалноправна легитимация на ННБАЗ. Поставен е въпросът -2/ „ Следва ли съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения?“. Изброени са актове на ВКС и е посочено основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК Страната е твърдяла, че въззивният съд не бил обсъдил възражението за липса на пасивна легитимация на касатора. Поставен е въпросът – 3/ „В случай че по реда на чл. 43 КМЧП е отправено запитване до чужда държава за приложимото право по даден въпрос но не е получен конкретен отговор, следва ли съдът да положи всички усилия и да използва и други способи предвидени в съответните международни договори и закона / да изиска информация от друг орган … / за установяване на спорното обстоятелство“ – Посочено е основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Страната е направила кратко оплакване за това, че съдът не установил всички доводи от значение за ангажиране на отговорността му. Поставен е въпрос №******го механизъм на настъпване на произшествието, още повече, че актосъставителя не е присъствал нито на настъпване на ПТП, нито е извършил оглед на местопроизшествието?“. След този и още е един подобен въпрос е посочено като основание- „чл. 280, ал. 2 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, във връзка с приложението на чл. 202 ГПК“. Други доводи не са развити.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елеонора Чаначева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

– 1/“Длъжен ли е въззивния съд да се произнесе с мотиви по всички въведени в процеса твърдения и възражения на страните, както и да обсъди всички приети по делото доказателства, 2/“ Може ли правото на ищеца по иск с основание чл. 135 ЗЗД да бъде отделено от основното съществуващо правоотношение между страните – а именно ДБК №******го“, 3/“ Длъжен ли е съдът да провери какво е действителното качество на ответника в спорното правоотношение по ДБК №******гато в ДБК №940 като „ солидарен длъжник“ е посочено трето лице, което е управител и съдружник в търговското дружество кредитополучател, може ли да се приеме че това трето лице встъпва в кредитното правоотношение в качеството на съдлъжник …“ 5/ „ Може ли да се приеме, че за кредитора винаги е налице увреждане, когато длъжник по кредита / главен длъжник, съдлъжник, респ-. поръчител/извършва акт на разпореждане със свое имущество, когато този акт е сключен след сключване на съответния договор за кредит…“ 6/ „ Ако длъжникът е длъжен да отговаря с цялото свое имущество пред кредитора от момента на сключване на ДБК №940 и всяка негова сделка след това бъде отменена- тоест няма право да извършва каквито и да са разпоредителни сделки, то тогава какъв е смисъла на предвидените от българското право форми на обезпечение като ипотека, залог,, особен залог по ЗОЗ и др“. и 7/ „ При положение, че между Българска агенция за експортно кредитиране и кредитора на нашия длъжник в лицето на Българска банка за развитие има сключен застрахователен договор при хипотезите на чл. 382 и чл. 383, ал. 1 и ал. 4 КЗ и ББР е получил суми от БАЕЗ надхвърлящи останалата част от главницата има ли правен интерес от настоящия иск срещу доверителя ни..“. Под обозначение „ ІІ“ касаторите са посочили, че излагат правни доводи за допуснатите от въззивния съд нарушения. Така по първият въпрос са развили оплакване за това, че неправилно съдът е приел че В. имал „ процесуалното „качество на солидарен длъжник, каквото „ в правото към настоящия момент не съществувало“. Развито е защитното разбиране, че същият бил поръчител по кредита, а като не приел това, съдът постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са части от решения на този съд и са изброени такива третиращи задължението на въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото, както и да обсъди всички доказателства и доводи на страните. По въпрос №2 също са развили разбиране за това, че В. бил поръчител, като са възпроизведени части от касационната жалба буквално. Накратко е заявено, че с решение №99/2018 г. на ВКС, ІV г. о., било прието, че правото на иск по чл. 135 ЗЗД имало вторичен характер и може да бъде упражнено само при наличие на друго основно правоотношение между страните. Посочено е още, че след като В. е поръчител, срещу него не може да бъде заведен иск по чл. 135 ЗЗД след изтичане срока на чл. 147, ал. 1 ЗЗД. По третият въпрос отново са развити същите оплаквания, изброена е практика на ВКС. По въпрос №4 са изложени оплакванията на страната за неправилност на акта, като са разгледани разбиранията й по отношение на встъпването в дълг. Същото е относимо и към изложеното по въпрос №5. По въпрос №6е посочено противоречие с ТР ОСГТК №5/2019 г. По въпрос №7 също са изложени оплаквания за неправилност на решението на въззивният съд. В заключение лаконично е отбелязано, че по въпроси №2,3,4,5,6 и7 въззивният съд освен че се е произнесъл в нарушение на закона и в противоречие с практиката на ВКС бил постановил и очевидно неправилно решение. Други доводи не са развити.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елеонора Чаначева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които следва да се съобразят при определяне дължимото обезщетение за неимуществени вреди, в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя и длъжен ли е съдът да обсъди всички съществени критерии за прилагане на принципа на справедливост?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елеонора Чаначева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

– 1/ „ Какви са квалифициращите признаци на понятията „Кредитополучател“, „ съдлъжник „ и „ поръчител“, 2/“Има ли съответното лице качеството на кредитополучател при положение, че не е установено получаването и ползването на сумите по кредита по какъвто и да е начин от това лице и 3,/ „ Какво е качеството ми по конкретния Договор за потребителски кредит". “Лаконично е заявено, че страната счита обжалваното решение за неправилно, като са развити кратки общи оплаквания за това. Други доводи не са развити.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елеонора Чаначева

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

По кой ред следва да се търси възстановяване на недължимо платени задължения“- събрани държавни такси по реда на чл. 35а - чл. 35в ЗЕВИ за периода преди да бъдат обявени за противоконституционни с влязло в сила Решение №13/31.07.2014 г. по к. д. №1/2014 г. на КС/? При обявената противоконституционност на чл. 35а ЗЕВИ, събраните на основание същата суми, в периода от приемане на нормата до прогласяване на нейната противоконституционност, съобразно правните последици на решението на Конституционния съд за това прогласяване, на какво правно основание се дължи обезвреда на засегнатите лица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елеонора Чаначева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

за включване на акцесорния иск в предмета на делото пред първа, въззивна и касационна инстанция, до влизане в сила на крайния съдебен акт, достатъчно условие е акцесорният иск за законна лихва да е бил своевременно предявен в исковата молба, и при условията на висящо производство по главния иск съдът всякога дължи едновременно произнасяне и по акцесорния иск за законна лихва?“, „3. Какъв е процесуалният ред за ищеца да поиска от съда да изпълни задължението си да се произнесе по своевременно предявения в исковата молба акцесорен иск за законна лихва и кой е крайният момент по висящото дело, до който ищецът може да поиска от съда допълване на първоинстанционното решение, респ. кой е крайният момент по делото, до който ищецът може да поиска от съда произнасяне по същество по предявения акцесорен иск за законна лихва? 3.1. Дали предвидените в закона процесуални права на страните следва да бъдат упражнени последователно или независимо един от друг, за да бъде включен в предмета на делото пред въззивния съд спора по предявения с исковата молба акцесорен иск за законна лихва – в това число дали ищецът първо следва да подаде задължително молба по чл. 250 ГПК за допълване на първоинстанционното решение в частта досежно присъждане на законна лихва, за да включи в предмета на производството пред въззивния съд предявения акцесорен иск за законна лихва? 3.2. На второ място, дали ищецът следва задължително да подаде въззивна жалба срещу отказа на съда да се произнесе по същество на спора по предявения акцесорен иск за законна лихва в постановеното първоинстанционно решение, за да включи в предмета на производството пред въззивния съд предявения акцесорен иск за законна лихва? 3.3. На трето място – дали за въвеждане в предмета на делото пред въззивния съд на акцесорния иск за законна лихва е достатъчно ищецът да е предявил своето искане за законна лихва с исковата молба, респ. необходимо ли е ищецът да подаде ново искане пред въззивния съд, инкорпорирано в писмения отговор по въззивна жалба, с което да заяви, че поддържа акцесорния иск за законна лихва, редом до главния иск, за да включи в предмета на производството пред въззивния съд разглеждането както на главния иск, така и на съединения с него акцесорен иск за законна лихва?“ „4. Кой е крайният момент, до който страната /ищецът/ може да поиска от съда допълване на съдебното решение по чл. 250 ГПК досежно предявения акцесорен иск за законна лихва, предвид взаимовръзката на обусловеност между главния иск и съединения с него акцесорен иск за законна лихва, който поставя в състояние на висящност едновременно и двата иска, докато и ако има обжалване на решението в частта по главния иск? Дали крайният срок за допълване на решението по чл. 250 ГПК с произнасяне досежно акцесорния иск за законна лихва тече, считано от датата на влизане в сила на решението по главния иск, предвид обстоятелството на съществуваща обусловеност между главния и акцесорния иск за законна лихва, което поставя в състояние на висящност производството и по двата иска и създава задължение за съда да се произнесе и по акцесорния иск за законна лихва, докато и ако е налице висящност на производството по главния иск?”

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елеонора Чаначева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

за задълженията на съда да формира изводи относно релевантните за спора факти и произтичащите от тях права въз основа на обективно, задълбочено и комплексно обсъждане, проведено пир спазване правилата на формалната и правна логика, на всички относими доказателства и становища на страните, като изложи съображенията си в мотивите, без да игнорира доводи на страните и събрани доказателства, без да ги обсъжда превратно и без да формира изводи в противоречие със събраните доказателства. Страната подробно е развила оплакване, че съдът не бил обсъдил приложения към делото „ опис на пет фактури“ подробно. Изложени са и пространни оплаквания за неправилност на изводите на състава във връзка с приетото от него по същия „ документ“, като е отбелязано, че това било нарушение на съдопроизводствените правила. Разгледани са актове на ВКС, като част от тях са с възпроизведени мотиви във връзка със задължението на въззивния съд да обсъди събраните доказателства. В заключение е посочено и това, че съдът постановил акта си в нарушение на т. 4 ППВС 7/65г., съобразно, което необсъждането на доказателство било процесуално нарушение. Касаторът е развил оплакване и за това, че съдът неправилно бил приел, че по „ признание на ищеца била заплатена сумата 653278лв., тъй като той винаги посочвал в хода на производството пред първостепенния съд, че тези суми били с включен ДДС. Така страната счита, че съдът е изменил твърденията на ищеца и в тази връзка е формулирал въпрос – „ Има ли съдът правна възможност да изменя направените по делото в хода на производството признания на права и обстоятелства по отношение на техния размер, срок и др. характеристики“. Посочено е общо, че по този въпрос няма формирана практика и така е поддържано основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Подробно са изложени оплаквания, че първостепенния съд не е указал в доклада си ищецът да установи фактурите включват ли ДДС, а въззвният съд не е отчел това като нарушение. Счита, че поради това въззивният съд следвало да допусне експертиза, но като не е направил това нарушил указанията дадени с т. 2 и т. 3 на ТР ОСГТК1/2013 г. Така е посочено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът е поддържал и основание по чл. 280, ал. 2 ГПК в хипотеза посочена от него като „ вероятна недопустимост“. Страната е посочила, че били предявени искове за „плащане на извъндоговорени СМР в част конструкции и неплащане на допълнителна част архитектура, а не какви са финансовите и облигационни отношения между страните. Така, според касатора, съдът се е произнесъл извън предмета на делото- по „непредявен иск“. В заключение е посочено, че в случите, при които съдът разглежда иска на непредявено основание, решението било недопустимо и следвало да се обезсили. Други доводи не са развити.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елеонора Чаначева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

следва ли националният съд да вземе под внимание положението му и конкретните причини, поради които не може да бъде заплатена държавната такса?”Въпросът е поддържан в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК- като решен в противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз, намерила израз в Определение от 13.06.2012 г. по дело C-156/2012 (“GREP/Freistaat Bayern”). Частният касатор е посочил още обективна невъзможност за заплащане на държавната такса, поради наложени обезпечителни мерки върху всичките му активи, включително и банковите му сметки. Посочва също, че управителят и единствен съдружник на дружеството страда от онкологично заболяване, за което са представени доказателства, които не са съобразени в производството по чл. 83, ал. 2 ГПК. Счита обосновано за нуждите на правосъдието и справедливия процес освобождаването му от държавна такса предвид положението му.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елеонора Чаначева

123209 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право