счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС №1/12.11.1974 г. и решения по гр. д.№5841/2014 г.ІV г. о., което не е приложено и гр. д.№2846/2013 г., ІІІ г. о. - основание за допускане на касационо обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа и основанието по т. 2, с оглед противоречието между влезли в сила решения по гр. д.№204/2011г на Окръжен съд-Велико Търново и по гр. д. №6273/2012 г. на СГС,ІІ бр. въззивен състав. Последното също не е приложено и не е цитирано в доказателствената част на изложението. Намира, че изводите на въззивния съд противоречат на задължителната съдебна практика, според която интересът на детето е конкретен и задължение на съда е да го установи, след цялостна преценка на всички обстоятелства. В решението на Окръжен съд-Велико Търново е прието, че обуславящ критерий е възрастта на детето, докато в решението на СГС е посочено, че майката и бащата имат равни права при отглеждане на детето, независимо от неговия пол и възраст, както и че никой критерий не следва да се абсолютизира.