е съществен за резултата по делото, но той е решен в съответствие със закона и не е налице твърдяното му противоречиво разрешаване от съдилищата. В съответствие с константната съдебна практика при определяне размера на дължимото се обезщетение са взети предвид съобразно заложеният в посочената разпоредба принцип на справедливост всички обстоятелства, определящи вида и тежестта на причиненото на ищеца увреждане от незаконното му обвинение и задържане под стража. В тази връзка следва да се посочи, че приложението на чл. 52 ЗЗД при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни по вид и тежест за всеки отделен казус, което обуславя различие в увреждането и в размерите на обезщетенията. Следователно е невъзможно да се определят единни количествени критерии, приложими при всеки разглеждан случай. С оглед на това допускането на касационно обжалване по този въпрос е безпредметно, тъй като то не би довело нито до уеднаквяване на съдебната практика, нито до развитие на правото.