съдия Борис Илиев

не кореспондират с мотивите на обжалваното решение, в които въззивният съд, след анализ и преценка на доказателствата, е достигнал до противоположния извод, а именно- че в случая перемпция не е налице и че от страна на взискателя са поискани и от СИ са извършени изпълнителни действия, с които е прекъсвана давността; че предвиденият в чл. 117, ал. 2 ЗЗД срок не е изтекъл до датата на устните състезания във въззивната инстанция, поради което и вземането на ответника не е погасено по давност. Изводите на състава на СГС не са в противоречие със сочената от касатора задължителна съдебна практика. В т. 10 Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС не се дава отговор на въпроса при какви условия и кога настъпва перемпцията, а се разяснява откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, ако изпълнителният процес е прекратен поради перемпция, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като даденият отговор е, че новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника. Така че, даденото разрешение няма отношение към мотивите на решаващия съд. Следва да се посочи за пълнота, че в практиката на Върховния касационен съд, постановено след приемане на цитираното ТР (решение №37/24.02.2021 г. по гр. д. №1747/2020 на ІV ГО) е разяснено, че дори при настъпила перемпция, ако по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, то съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ, тъй като дължи подчинение на представения изпълнителен лист. Посочено е, че правната последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал такова. Необразуването на ново изпълнително дело не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника.