Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

не кореспондират с мотивите на обжалваното решение, в които въззивният съд, след анализ и преценка на доказателствата, е достигнал до противоположния извод, а именно- че в случая перемпция не е налице и че от страна на взискателя са поискани и от СИ са извършени изпълнителни действия, с които е прекъсвана давността; че предвиденият в чл. 117, ал. 2 ЗЗД срок не е изтекъл до датата на устните състезания във въззивната инстанция, поради което и вземането на ответника не е погасено по давност. Изводите на състава на СГС не са в противоречие със сочената от касатора задължителна съдебна практика. В т. 10 Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС не се дава отговор на въпроса при какви условия и кога настъпва перемпцията, а се разяснява откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, ако изпълнителният процес е прекратен поради перемпция, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като даденият отговор е, че новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника. Така че, даденото разрешение няма отношение към мотивите на решаващия съд. Следва да се посочи за пълнота, че в практиката на Върховния касационен съд, постановено след приемане на цитираното ТР (решение №37/24.02.2021 г. по гр. д. №1747/2020 на ІV ГО) е разяснено, че дори при настъпила перемпция, ако по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, то съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ, тъй като дължи подчинение на представения изпълнителен лист. Посочено е, че правната последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал такова. Необразуването на ново изпълнително дело не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

За задължението на въззивния съд да извърши преценка на всички конкретно съществуващи обективни обстоятелства от значение при определяне на размер на обезщетение за неимуществени вреди с оглед принципа „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

„Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните?“; “Представляват ли „Имущество“ по смисъла на пар. 1, т. 4 ДР ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно разпоредбата на пар. 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобито и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период?“; „Следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средствата за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?”; и „Дължи ли КПКОНПИ държавна такса при отхвърляне на жалба, подадена Комисията срещу решение по предявен иск с правно основание чл. 153, ал. 1 или ал. 2 ЗПКОНПИ?“. Касаторът счита, че първият от тези въпроси е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/, а за останалите поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Освен това излага доводи, че обжалваното решение е очевидно неправилно.