съдия Борис Илиев

Обусловено ли е възникването правото на адвоката да получи възнаграждение от полагане на труд в изпълнение на възложеното му от доверителя; и дължи ли се адвокатско възнаграждение при сключен договор за предоставяне на адвокатски услуги при поискване, когато такива услуги не са предоставени?

Предоставя ли разпоредбата на чл. 523 ГПК право на преценка на съдебния изпълнител да извърши ли въвод във владение или да го отложи и ако такава възможност е налице, възможно ли е изборът на една от двете алтернативи да съставлява противоправно поведение?
Ако въводът във владение е извършен от помощник на ЧСИ, в негово лице ли се преценява наличието на вина и може ли фактът да бъде установен в исково производство без негово участие, както и за приложимостта на чл.37 ал.3 ЗЧСИ в тази хипотеза?
Може ли съдът да постанови решението си позовавайки се на задължителна съдебна практика, която не е била създадена към момента на възникване на претендираното субективно право?

За задължението на съда да отчете, при поставен въпрос за съпричиняване на вредите от пострадал от трудова злополука работник, допуснати ли са от работодателя нарушения на правилата за безопасност на труда и кога тези нарушения изключват грубата небрежност на работника.

За задължението на съда, сезиран с иск за обезщетяване на вреди от нарушение на правото на Съюза извършено с влязло в сила решение на национална юрисдикция, да посочи коя правна норма от правото на съюза е очевидно нарушена и какъв е порокът на акта му, в който приложимата норма е неправилно приета.

За критериите, въз основа на които се определя справедлив размер на обезщетение по чл.200 ал.1 КТ за неимуществени вреди от смърт при трудова злополука и явява ли се такъв критерий размерът на обезщетението, присъден с влезли в сила решения на трети лица, при сходни обстоятелства?