За задължението на съда при проверката на редовността на исковата молба да следи за надлежната процесуална легитимация на ответника и ако констатира, че искът е предявен срещу ненадлежен ответник, да укаже на ищеца да отстрани нередовността на исковата молба в определен срок чрез предприемане на действия за конституиране на надлежния ответник.
1. За задължението на съда да формира вътрешното си убеждение като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните опитните и логическите правила.
2. За правото на доставчика на електроенергия едностранно да коригира сметките на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставената електроенергия след изменението на ЗЕ (обн. ДВ., бр. 54/2012, в сила 17.07.2012) и при действието на чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98/2013, в сила от 16.11.2013).
Може ли да се впише наново ипотека съгласно чл. 172, ал. 2 ЗЗД, ако е изтекъл десетгодишният срок на действие на вписването и ипотеката вече е била заличена по реда на чл. 22 от Правилника за вписванията?
За легитимацията на длъжника да оспори валидността на договора за цесия по иск относно цедираното вземане; за тежестта на доказване при оспорване на достоверността на датата на договор, като частен диспозитивен документ, неподписан от оспорващия и по-специално, когато датата има значение за валидността на договора за цесия, както и за правното значение на изискването за наличие на достоверна дата, съответно – за задължението на съда да даде указания в доклада по делото как се разпределя доказателствената тежест.
1. За задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото относно правно релевантните факти и по-специално да обоснове изводите си само на едно доказателство, без да обсъжда останалите в съвкупност, когато следи служебно при произнасяне по мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на родените от брака деца.
2. За критериите при определяне на родителския капацитет на двамата родители и значението им за упражняване на родителските права, за правното значение на желанието на детето да живее при единия от родителите, за висшия интерес на детето, за който съдът следи служебно.
При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването ѝ в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД?
Има ли право доставчикът на ел. енергия едностранно да коригира сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.), при условие, че корекцията се извършва при действието на заварените Общи условия на доставчика, в които не е предвиден ред за уведомяване при извършване на корекция по смисъла на разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ?
Дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012 г. и при действието на чл.48,чл.49,чл.50, чл.51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г.?
За значението на използваните критерии за подбор и обхвата на съдебния контрол върху правото на работодателя да оцени качествата на работниците.
Допустимо ли е при влязло в сила първоинстанционно решение по определен въпрос, въззивният съда да преразглежда този въпрос и да го пререшава?
За доказателственото значение на разписката за наличието на заемно правоотношение, когато разписката удостоверява получаването на парична сума и е посочен размерът на подлежащата на връщане парична сума от издателя на разписката и за правното значение на обстоятелството, кой в действителност е получил сумата – издателят на разписката, или трето лице.
Кои са предпоставките за реализиране на отговорността на държавите-членки за вреди от нарушение на правото на ЕС и съвпадат ли те с предпоставките за реализиране на отговорността по ЗОДОВ и по чл. 49 ЗЗД?
Когато е предявен иск за реализиране на отговорността на държавите-членки за вреди от нарушение на правото на ЕС, допустимо ли е националният съд да изисква от ищеца да докаже настъпването на допълнителни условия, освен установените в практиката на СЕС, за да приеме, че е налице отговорност на държавата?
Изземването на цялата търговска документация на търговско дружество и всички негови компютри може ли да представлява „ограничение“ на свободното движение на капитали, в контекста на установената от СЕС практика, според която ограничение на свободното движение на капитали е налице, когато мерките, предприети от държавите-членки, включително без разлика спрямо мястото на установяване на юридическото лице, са годни да предотвратят или ограничат придобиването на дялове от предприятия или да разколебаят инвеститорите от други държави членки да инвестират своя капитал, както и на задължението, при липса на общностно хармонизиране, уредените мерки в защита на обществения интерес да определят степента на закрила и средствата, с които тя трябва да бъде постигната, който принцип, inter alia, изисква предприетите от държавите-членки ограничителни мерки да са в състояние да обезпечат постигането на преследваната с тях легитимна цел, но и да не надхвърлят необходимото за нейното постигане, т.е. при спазване на принципа на пропорционалност?
В съответствие ли е с принципа на справедливостта присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение при липсата на данни за реалното му плащане?
Когато националният съд се е произнесъл по иск, който съчетава предпоставки по иск за реализиране на отговорността на държавите-членки за вреди от нарушение на правото на ЕС и иск по чл. 49 ЗЗД, решението му неправилно ли е или недопустимо?
Задължен ли е въззивният съд да обсъди аргументите на жалбоподателя за наличието на „необичаен търговски риск, отвъд нивата на риска, който е характерен за всяко търговско предприятие“ по смисъла, вложен в това понятие от СЕС по делото F. M. C. A/S, Дело Т-178/98 (потвърдено от СЕС по Дело С-472/00 Р), като изследва дали такъв риск е налице с оглед на твърдените и доказани по делото обстоятелства?
За правното значение на подаването на молба за образуване на изпълнително дело, на искането за провеждане на определен изпълнителен способ, на предприемането на действия по осъществяването на изпълнителния способ, както и на прекратяването на изпълнителното дело на основанията по чл. 433, ал. 1 ГПК, т. 1 – 8 и образуването на ново изпълнително дело за прекъсването на давността.