съдия Боян Балевски

Боян Балевски завършва Юридическия факултет на СУ“ Св. Климент Охридски“ през 1991 година. Започва професионалната си кариера като младши съдия в Пловдивски окръжен съд през 1992 г. Последователно е бил съдия в Районен съд-Пловдив, в Софийски районен съд и в Софийски градски съд. От 2012 година и понастоящем е съдия в Търговска колегия на Върховен касационен съд.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес.

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

от

За задължението на съда да изложи конкретни мотиви по съответствието на начина на определяне и размера на договорената неустойка с добрите нрави, с оглед направеното в отговора на исковата молба възражение за нищожност на неустоечните клаузи на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, както и по критериите, по които следва да се преценява, дали е налице такова съответствие.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

№1; решение №174 от 19.12.2017 г. по т. д. №417/2017 г. на ВКС, II т. о. – по въпрос №2; решение №1/24.07.2012 г. по гр. д. №777/2010 г. на ВКС, I г. о., решение №105 от 30.06.2011 г. по т. д. №944/2010 г. на ВКС, II т. о., решение №129 от 12.07.2013 г. по т. д. №558/2012 г. на ВКС, II т. о., решение №202 от 13.07.2012 г. по гр. д. №680/2011 г. на ВКС, I г. о., решение №453 от 03.11.2011 г. по гр. д. №634/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение №502/26.07.2010 г. по гр. д. №222/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение №67 от 30.07.2014 г. по т. д. №1843/2013 г. на ВКС, II т. о., решение №167/26.01.2012 г. по т. д. №666/2010 г. на ВКС, I т. о., решение №81 от 07.07.2009 г. по т. д. №761/2008 г. на ВКС, I т. о., решение №121/20.12.2010 г. по т. д. №1039/2009 г. на ВКС, I т. о., решение №137/25.06.2010 г. по т. д. №888/2009 г. на ВКС, II т. о., решение №170 от 15.10.2013 г. по т. д. №595/2012 г. на ВКС, II т. о. и решение №215/21.03.2018 г. по т. д. №2233/2016 г. на ВКС, II т. о. – по въпрос №3; Тълкувателно решение №1/27.04.2022 г. по тълк. д. №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС – по въпрос №4; решение №7 от 02.07.1992 г. по конст. дело №6/1992 г. на Конституционния съд на Република България – по въпрос №5 и решение №19 от 07.08.2018 г. по т. д. №2124/2016 г. на ВКС, II т. о., решение №184 от 17.12.2018 г. по т. д. №2781/2017 г. на ВКС, I т. о. и решение №97 от 02.05.2019 г. по гр. д. №3457/2018 г. на ВКС, IV г. о. – по въпрос №6.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

Има ли връчването на препис от исковата молба по иск, предявен на основание чл. 430 ТЗ, последиците на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ и следва ли, ако е така, съдът да вземе в предвид тези последици като настъпили след предявяването на иска?

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

от значение за спора е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС-основание за допускане на касация в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и на очевидна неправилност, изразяваща се в незаконосъобразност на изводите на съда относно липсата на пасивна легитимация на цесионера да отговаря по искове на потребители за нищожност на неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит.