съдия Анжелина Христова

съдия Анжелина Христова
17 АКТА 0 КОМЕНТАРА
Решение ои чл. 290 ГПК

Решение №75/22.07.2020 по дело №838/2019

Произнасяне по непредявен иск, водещо до недопустимост на решението, е налице когато, нарушавайки принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, по който не е бил сезиран, определяйки спорното право въз основа на обстоятелства, каквито не са били въведени от страната и излизайки извън обхвата на търсената защита. При определяне на спорния предмет и отнасянето му към съответната материалноправна норма, даваща правната квалификация на иска, съдът изхожда единствено от обстоятелствата, посочени в исковата молба и формулирания с нея петитум. Само в случай, че съдът се е произнесъл по заявените факти, но ги е подвел под грешно основание, не се касае за произнасяне по непредявен иск, а за неправилно приложение на материалния закон.
Решение ои чл. 290 ГПК

Решение №76/22.07.2020 по дело №1011/2019

Относно възможността нищожна клауза от потребителски договор да бъде заместена с повелителна норма от националното право.

Определение №458/10.07.2020 по дело №2279/2019

Относно правните последици от отмяната по чл. 99, ал. 1 АПК на решението на Изпълнителния съвет на Фонд „Научни изследвания“ по чл. 29, ал. 3 ЗННИ (Закона за насърчаване на научните изследвания) /ред. на ДВ, бр.83/2010г./, въз основа на което е сключен договор по чл. 29, ал. 4 ЗННИ.
Определение

Определение №112/01.07.2020 по дело №2597/2018

Задължението за предварително внасяне на държавна такса в производството по иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН /чл.62, ал.2 ЗБН, чл.59, ал.7 ЗБН/ е изключително затруднително за касатора - юридическо лице в производство по несъстоятелност, и може да се определи като препятстващо достъпа му до правосъдие. В процесната хипотеза задължението за предварително внасяне на държавна такса /като условие за допустимост на касационното производство/ води нарушаване на принципа на ефективност по чл. 4, пар. 3 ДЕС, тъй като националните процесуални разпоредби във връзка с дължимите такси правят невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени на частноправните субекти от правото на ЕС.

Определение №360/27.05.2020 по дело №2195/2019

Допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит, като предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта. Ако кредиторът поддържа, че за него се е породила възможност да претендира изпълнение на цялото задължение, но се установи, че такава възможност се е породила само за част от това задължение, искът няма да бъде отхвърлен изцяло, а ще бъде уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила. Съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Съществуването на вземането се установява към момента, в който се формира сила на пресъдено нещо, а не към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което искът по реда на чл.422, ал.1 ГПК следва да се уважи за изискуемите вземания към датата, към която се формира сила на пресъдено нещо- приключване на съдебното дирене в съответната инстанция /първа или въззивна/.