от ТР №1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Доводите са, че съдът следвало да приложи императивна правна норма - пар. 2 ПЗР Наредбата за условията, реда и органите за извършване на анализ, оценка и картографиране на рисковете от бедствия, приета с ПМС №264/25.10.2012 г., независимо от липсата на съответно оплакване. Впоследствие се заявява, че въззивното решение страда и от очевидна неправилност, тъй като съдът неправилно извел извод за гражданска неотговорност на ответното министерство въз основа на погрешно правно интерпретиране на фактическата констатация по делото за временна стабилизация на най-близко стоящото до мястото на инцидента свлачище. След указания от администриращия жалбата съд е представено и допълнително изложение, в което се твърди наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: „Когато в предмета на правния спор, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска, са включени и конституирани от съда няколко ответници в условията на солидарна отговорност, длъжен ли е въззивният съд, при положение че е формирал решаваща воля за неангажиране на деликтната отговорност на единия от ответниците въз основа на преценка на изпълнение/неизпълнение на задължения на този ответник, нормирани в процесуалноправна норма (преуреждаща срокове за изпълнение на задължения) от подзаконов нормативен акт (в случая пар.2 ПЗР Наредбата за условията, реда и органите за извършване на анализ, оценка и картографиране на рисковете от бедствия, приета с ПМС №264/25.10.2012 г.), да изложи отделни мотиви за съответствието на процесуалната норма (изработена и въведена от администрацията, а не от законодателя) с Конституцията на РБ (пряко действие), със закона и с принципа за справедливост, и въз основа на тези мотиви да реши въпроса дали и в какъв размер е налице съпричиняване на вредоносния /резултат/ от конституираните солидарно отговорни ответници?“.