Вид съдебен акт: Определения по чл. 288 ГПК

Определения, постановени по реда на чл. 288 ГПК

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

1. „При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което е установено количество електрическа енергия в невизуализиран регистър, реално доставено и потребено от абоната, следва ли при ангажиране отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД крайният снабдител да установи по делото, че доставеното количество електрическа енергия е извършено в едногодишния период, регламентиран в чл. 50 ПИКЕЕ /отм./?“, по който твърди, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №150/26.06.2019 г. по гр. д. №4160/2018 г. на III г. о. и в решение №118 от 18.09.2017 г. по т. д. №961/2016 г. на II т. о.. Излага доводи и за наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 2. „Правно значим ли е за реализирането на отговорността на потребителя по реда на чл. 183 ЗЗД точния времеви интервал, в който това количество енергия е измерено в неизведения на дисплея на електромера регистър, както и причините за това?“ и 3. „Правно значимо ли е за реализирането на отговорността на потребителя по този ред доказване изпълнението на други задължения на разпределителното дружество, непредвидени в хипотезата на чл. 183 ЗЗД?“, които счита, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

за съдържанието на сключения договор за възлагане на управлението и за установяване наличието на бизнес пран, който да е част от договора за възлагане на управление при условията на пълно и главно доказване, противоречат на конкретно посочена в изложението казуална практика, а именно: решение №76/27.03.2012 г. по гр. д. №937/2011 г. на III г. о., решение №144 от 4.07.2019 г. по гр. д. №4350/2018 г. на IV г. о., решение №215 от 3.07.2014 г. по гр. д. №7007/2013 г. на IV г. о., решение №256 от 7.11.2019 г. по гр. д. №944/2019 г. на IV г. о. и решение №92/28.04.2017 г. по гр. д. №3478/2016 г. на IV г. о.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

не са в съответствие със съображенията на въззивния съд и имуществото, предмет на искането на Комисията; не е налице очевидна неправилност на въззивното решение. Евентуално развива съображения за неоснователност на въззивната жалба. Във връзка с оплакването, че КПКОНПИ не дължи държавна такса при отхвърлена жалба счита, че то е също неоснователно; съдът присъжда такси и разноските по делото в зависимост от изхода на делото. П. Молят за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

1/ при влязла в сила кадастрална карта индивидуализацията на спорния имот следва ли да е съобразена с нея и при спор относно идентичността на имота с този, описан в легитимиращите актове, следва ли да се отчете, че при изработването на кадастралната карта се изхожда не само от данните от предходни планове, а и от фактическото състояние на място, съществувашите материализирани граници; 2/ какви са способите за установяване границите на поземлени имоти при изработването на кадастралната карта и изчерпват ли се те с установяване и пренасяне данните от предходни планове или има значение и действителното положение на място.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

от значение за спора: допустимо ли е при наличието на влязло в сила решение по частичен иск за обезщетение за неимуществени вреди от деликт, в което и от мотивите, и диспозитива са определени общият справедлив размер на обезщетението и детайлното съдържание на неимуществените болки и страдания, за които се отнася така посоченият общ справедлив размер на обезщетението, съдът, разглеждащ последващо дело за разликата над уважения справедлив размер на обезщетението, като го намали в пъти, без от ответника да са посочени правопогасяващи възражения (давност, плащане, прихващане) и без да са посочени нови и конкретни факти и обстоятелства, за справедливия размер извън вече поддържаните по делото по частичния иск, допустимо ли е с оглед принципите на равнопоставеност, състезателност и диспозитивност съдът да се произнесе по невъведени от ответника в съдебния процес факти и възражения, може ли въззивният съд служебно да се произнася по правилността на решението, в частност за справедливостта на размера на обезщетението за неимуществени вреди, присъдено от първоинстанционния съд, щом във въззивната жалба бланкетно се твърди, че то е несправедливо високо, но не се сочат конкретни съображения и обстоятелства, които да обосноват това оплакване във въззивната жалба, а в отговора на искова молба също липсват такива, длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи във въззивната жалба и доказателствата по делото, кои правила следва да приложи съдът, за да определи справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по иск с право основание чл. 2б ЗОДОВ, причинени с нарушаване на правото по чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС в аспекта на правото на решаване и приключване на делото в разумен срок, кои критерии, конкретни факти и обстоятелства следва да вземе предвид и отчете съдът при определяне на справедливия размер на обезщетението по иск по чл. 2б ЗОДОВ за неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6 пар. 1 КЗПЧОС и какво е значението за размера на обезщетението и спадат ли към тези критерии стандартите, заложени в практиката на ЕСПЧ по въпроса за определяне на неимуществени вреди от нарушаване на това право. Поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.