Вид съдебен акт: Определения по чл. 274 ал. 3 ГПК

относно приложимия закон или относно действието на правни норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. Отделно от това, твърденията на частния касационен жалбоподател, с които обосновава очевидната неправилност на обжалваното определение, повтарят наведените в частната касационна жалба аргументи за неправилност на атакувания акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които могат да се обсъждат само след допускане на касационното обжалване. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК не е тъждествено на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и неговото приложно поле следва да бъде ясно обосновано.