Решения по чл. 307 ГПК

Решения на Върховния касационен съд (ВКС), постановени в производства по отмяна на влезли в сила съдебни решения

Решение № 2 от 23.02.2017 г. по гр. д. № 3686/2016 г.

Наличието на наказателно производство не е обсъждано в решението по гражданския спор, поради което и факта на прекратяването на наказателното производство не е от значение за решението по гражданския спор. Доводите на молителя /че прекратяването на наказателното производство е от значение за решаването на делото, поради това, че от страна на прехвърлителя са навеждани доводи в хода на делото пред инстанциите за наличие на висящо наказателно производство/, не могат да обосноват основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение по гражданския спор.
Решение за отмяна чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК

Решение № 175 от 06.01.2017 г. по гр. д. № 4318 / 2016 г.

Когато съдът постанови решението си преди изтичане на предоставения срок на страната срок за представяне на писмена защита е налице съществено процесуално нарушение, което нарушение е от значение за ефективното упражняване правото на защита на страната и се обхваща от хипотезата на нарушеното участие на страната по делото.Съгласно чл. 149, ал. 3 ГПК писмената защита се явява част от устните състезания по делото, завършващия етап на защита , в който всяка една от страните по спора, с оглед на събраните доказателства и установените факти, излага правната си теза и искания за съдържанието на съдебното решение. Ето защо, макар и да не счита, че неизчакването да се представи в дадения срок писмената защита, когато самия съд е преценил, че следва да предостави на страната такава възможност, да не е равнозначно на липса на провеждане на устни състезания, то това процесуално поведение на съда е нарушение на гарантираното от закона правото на ефективно участие на страната в процеса, възприето в по-широк смисъл от гл.т. на предоставената от закона и в конкретния случай от съда възможност за писмена защита.
Решение за отмяна чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК

Решение № 230 от 04.01.2017 г. по т. д. № 1830/2016 г.

В молбата за отмяна липсва конкретно посочване, кое е новото обстоятелство, обуславящо прилагането на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, както и кое е решението, постановено в исково производство между същите страни и на същото основание, което е в противоречие с решението на Великотърновския апелативен съд – чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не е налице. В първоинстанционното и въззивното производство дружеството е било представлявано от адв. С. Б., редовно упълномощена от вписаните в търговския регистър управители Д. М. и А. И.. Било е призовавано, чрез адв. Б. от адреса на кантората ѝ. На този адрес е било изпратено и съобщението за въззивното решение с приложен препис към него. Връчено е на адв. Е..П., която го е приела със задължение да го предаде. Т.е. налице е редовно връчване по реда на чл. 46 ГПК. В случай, че адв. П. не е предала известието на адв. Б. (обстоятелство, което не се твърди), то за страната е съществувала възможността по чл. 64 ГПК от момента на узнаването, респ.депозиране на касационна жалба при позоваване на незапочнал да тече срок по чл. 283 ГПК, поради нередовно уведомяване. Доказателства за нередовност на уведомяването не са представени.
Решение за отмяна чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК

Решение № 232 от 08.12.2016 г. по т. д. № 3470/2015 г.

Разпоредбите на чл. 248, ал. 2 ГПК и на чл. 250, ал. 2 ГПК еднопосочно са в смисъл, че сезираният с искане за допълване на решението по цялото искане, както и в частта му за разноските съд, е длъжен: „да съобщи на насрещната страна за исканото допълване с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок”.
Решение по чл. 290 ГПК

Решение № 155 от 02.12.2016 г. по гр. д. № 3048/2016 г.

Новооткрито писмено доказателство по смисъла на процесуалния закон е това, което е съществувало преди постановяване на решението, но страната не е могла да го представи въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото. Ако страната е знаела за съществуването на документа, подкрепящ твърдените от нея факти, но се е отнесла небрежно към своите задължения да упражнява добросъвестно предоставените й процесуални права, както я задължава чл. 3 ГПК /отм./, и не е положила дължимата грижа да издири и представи документа, представеният след приключване на делото документ в подкрепа на искането за отмяна на решението няма да бъде новооткрит по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК

НАЙ-ЧЕТЕНИ АКТОВЕ

ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЧЕТИВО