Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
относно естеството на правото на допълнителен отпуск по чл. 212, ал. 1, т. 3 ЗМВР 2006г. /отм./, сроковете за упражняване на това право и възможността да бъде погасено по давност.
Решения, постановени в производства по касационно обжалване на въззивни решения по чл. 290 ГПК.
относно естеството на правото на допълнителен отпуск по чл. 212, ал. 1, т. 3 ЗМВР 2006г. /отм./, сроковете за упражняване на това право и възможността да бъде погасено по давност.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
следва да се има предвид разрешението, дадено ВКС в решение №101 по гр. д. №829/2009 г. на ВКС, IV г. о. и в ТР №1/2020 г. на ВКС, ОСГТК. В решението по гр. д. №829/2009 г. на ВКС, IV г. о., се приема, че съгласно чл. 61 КМЧП формата на правните сделки се урежда от правото, което е приложимо към сделката. Достатъчно е обаче да бъдат спазени условията за форма, определени от правото на държавата по местоизвършването на сделката (locus regit formam actus). Овластителната сделка за учредяване, променяне или прекратяване на права върху имот в България, може да бъде извършена в чужбина според изискванията за форма на българския закон. Формата обаче ще бъде спазена и ако са съобразени само изискванията за такова овластяване в държавата, в която е извършена овластителната сделка. Съгласно ТР №1/2020 г. на ВКС, ОСГТК, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.
За наличието на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл. 483, ал. 5 КЗ в случаите, когато използването на МПС с временни табели с регистрационен номер е в несъответствие с установения към момента на сключване на застрахователния договор специален регистрационен режим в Наредба №I –45/24 март 2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства/ обн. ДВ бр.31/2000г./, както и на основанието по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК по материалноправния въпрос: За приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка?
Дали и в кои случаи при наличие на данни за поведенчески прояви на лицето, изразяващи се във физическа и словесна агресия, непристойно и агресивно поведение прокурорът следва да приеме, че е налице конфликт по смисъла на чл. 147, ал. 2 ЗЗдр и да откаже да внесе искане за задължително настаняване и лечение по чл. 157 ЗЗдр?
За определяне на паричното обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука с отчитане на здравословното състояние на ищеца понастоящем, продължителността на болките и страданията и последиците от увреждането.
Относно предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение при условията на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, и в частност – какво следва да е съдържанието на молбата за прекратяване на трудовото правоотношение и налице ли е прекратяване на правоотношението, в случай че заповедта не е връчена в седемдневен срок?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения, наведени с въззивната жалба, както и доводите на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават и доказателствата за тях?
След като чл. 127, ал. 1 ГПК, т.т. 3, 4 и 5 изискват исковата молба да съдържа цената на иска, когато той е оценяем; изложение на обстоятелствата, на които се основава искът и в какво се състои искането, длъжен ли е ищецът да даде правна квалификация на предявения иск и когато извършва преценка дали са изпълнени дадените на ищеца указания за отстраняване нередовности на исковата молба, трябва ли съдът да посочи конкретно кои от указанията са изпълнени и кои не, в случай, че се претендират парични вземания, възникнали в резултат на строително-ремонтни дейности по жилищна сграда, притежавана в режим на етажна собственост?
По очевидна неправилност на въззивното решение, което се извежда от вътрешното противоречие в мотивите, намерило отражение и в диспозитива. (По установителни искове за собственост на основание наследство и давностно владение)