image_pdfimage_print
Определение

Определение №892/05.12.2019 по дело №2125/2019

Отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и презумптивното виновно поведение на дееца, което в процеса не е опровергано и настъпилите вреди и че причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случая. Поведението на нотариуса трябва да е необходимо условие за причиняване на вредите - без него вредоносният резултат да не би могъл да настъпи. Само тогава вредоносният резултат би бил пряка и непосредствена последица от поведението на нотариуса, и би била налице изискуемата от закона причинна връзка. В настоящия случай, може да се направи обоснован извод, че е налице посочената зависимост. Това е така, защото вредата, която според ищците-купувачи се съразмерява със заплатената от тях продажна цена по нот. актове, не би била налице при положение, че нотариусът бе извършил дължимата по чл. 25, ал. 3 ЗННД и във вр. с чл. 19, ал. 2 от ЗННД проверка в базата данни фондовете на личната карта на явилото пред него лице.
Определение

Определение №54/11.02.2011 по дело №496/2010

Редът за заличаване на ипотека е уреден в Закона за задълженията и договорите – чл. 179 ЗЗД и тази уредба се явява специална спрямо общата уредба на подлежащите на вписване обстоятелства. Според правилото на чл. 179, ал.1 ЗЗД когато заличаването се иска не от кредитора /какъвто е настоящия случай/, то може да се извърши само въз основа на влязло в сила съдебно решение. Съдебната практика е категорична, че това следва да е решение, с което е установено, че задълженията по ипотеката са погасени или че ипотечното право не съществува, като е без значение дали ипотеката е първоначално или повторно вписана.
Решение

Определение №438/03.07.2009 по ч. т. д. №450/2008

По силата на препращаща норма на чл. 278, ал. 4 ГПК за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията. Страната следва да посочи и обоснове кой е материалноправния или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд и което обуславя извода за допускане на касационно обжалване. Трябва да се посочи и на коя от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК се позовава, а именно, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, че е решаван противоречиво от съдилищата или че въпросът е от съществено значение за точното и еднакво прилагане на закона, както и за развитието на правото. Тези основания трябва да се обосноват, а не само да се възпроизвежда законовия текст. Следва да се представят и съответните решения, чрез които страната доказва наличието на противоречива съдебна практика, а ако се касае за решения на Върховния касационен съд, да се цитират с точния им номер. Въпреки дадените от САС указания, частна касационна жалба не е приведена в съответствие в разпоредбите на ГПК.

НАЙ-ЧЕТЕНИ АКТОВЕ

ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЧЕТИВО