Определения за недопускане – Българското прецедентно право

Определение №/..2023 по дело №/2023

Следва ли по реда на чл. 129, ал. 2 и 3 ГПК, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК решаващият състав да се произнесе по основанията на предявения иск и още на този етап от процеса да приема, че са неотносими към предявения иск, в случая чл. 109 ЗС, вместо да се произнесе с крайния съдебен акт по същество, като уважи иска или го отхвърли. По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение №1525 от 8.VII.1969 г. по гр. д. №1027/69г. на ВС, I г. о.; решение №2177/29.IX.1973 г. по гр. д. №1598/73 г. на ВС, I г. о.; решение №3553/1980 г. на ВС и решение №114 от 8.05.2015 г. на ВКС по гр. д. №6113/2014 г., III г. о.

Определение №/..2023 по дело №/2022

от съдия Елеонора Чаначева

пети страната обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с оглед противоречие с Решение №7/02.07.1992 г. по конст. д. №6/1992 на КС. По въпрос шести се поддържа допълнителният селективен критерий за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Сочи се също наличие на предпоставката по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК– очевидна неправилност на обжалваното определение.

Определение №/..2023 по дело №/2022

от съдия Анна Баева

относно приложимия закон или относно действието на правни норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. Отделно от това, твърденията на частния касационен жалбоподател, с които обосновава очевидната неправилност на обжалваното определение, повтарят наведените в частната касационна жалба аргументи за неправилност на атакувания акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които могат да се обсъждат само след допускане на касационното обжалване. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК не е тъждествено на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и неговото приложно поле следва да бъде ясно обосновано.

Определение №/..2023 по дело №/2023

от съдия Росица Божилова

няма противоречива практика, обосноваваща допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, нито е изводима очевидна неправилност на въззивния акт, съгласно чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Определение №/..2023 по дело №/2023

от съдия Росица Божилова

се сочи в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Определение №/..2023 по дело №/2023

от Върховен касационен съд

по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да бъде определен като такъв от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 Тълкувателно решение №1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд не е отрекъл възможността за трето лице да съществува правен интерес от воденето на иск за прогласяване нищожност на решение на едноличен собственик на капитала на дружество с ограничена отговорност. Напротив, потвърдена е такава възможност, но въз основана на обстоятелствата и доказателствата по конкретното дело въззивният съд е приел, че в случая такъв интерес не е налице по отношение на касатора като непряк съдружник в регистрираното в страната дружество „Ей Уан Дивелъпмънт“ ЕООД, който би могъл да оспори договора за прехвърляне на дружествени дялове. Поради това исковете за прогласяване за нищожни на решенията от 06.04.2021г. на „МВ ЕП Ринюабълс Интернешънъл Лимитид, едноличен собственик на капитала на „Ей Уан Дивелъпмънт“ ЕООД, са счетени недопустими.