1) представляват ли „имущество“ по смисъла на пар. 1, т. 4 ДР ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на пар. 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период; 2) длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните; и 3) може ли да се установи значително несъответствие между имущество, с което ответниците са разполагали в началото и в края на изследвания (за всеки от тях) период, без по делото да са въведени конкретни данни и такива данни да не са налични и по време на разглеждане на делото. Жалбоподателите навеждат допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържат, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, както следва: по първия въпрос – в противоречие с т. 1 от тълкувателно решение (ТР) №4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК, по втория въпрос – в противоречие с решение №2/17.02.2021 г. по гр. д. №1248/2020 г. на III-то гр. отд. и решение №212/01.02.2012 г. по търг. д. №1106/2020 г. на II-ро търг. отд., и по третия въпрос – в противоречие с решение №97/18.05.2018 г. по гр. д. №3224/2017 г. на IV-то гр. отд. Касаторите сочат и основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, като поддържат очевидна неправилност на изводите на въззивния съд, че на основание чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК не следва да се кредитират показанията на двама свидетели по делото относно дадени в заем парични суми на ответниците; като очевидно неправилно се сочи и произнасянето на апелативния съд по третия от горните правни въпроси.