съответства ли на нормативните изисквания, уредени в чл. 3, параграф 1 и т. 1, б. а Приложението към чл. 3, параграф 3 на Директива 95/2013, национална правна уредба, позволяваща клауза в договор за банков кредит, съгласно която разрешеният кредит се усвоява по блокирани сметки в чужда валута, но кредитополучателят не може ефективно реално да се разпорежда с авоара в чужда валута по блокираната сметка, а тази сума служебно се превалутира от банката в национална или резервната валута, вследствие на което от една страна, би се прехвърлил изцяло в тежест на потребителя валутният риск при съществена, радикална промяна в курсовите разлики, а от друга кредитната институция би получила за сметка на потребителя неуговорена облага, и дали националната юрисдикция може да приеме, че кредитът действително е уговорен в националната или в резервната валута, в случай, че установи, че само привидно кредитът е уговорен и усвоен в чужда валута - чрез заверяване на блокираната валутна сметка на кредитополучателя, вследствие на което банката служебно превалутира тази сума в националната или резервна валута. Посочените въпроси са идентични с поставените преюдициални въпроси по дело С-350/2022 на СЕС. На 18.10.2023 г. е постановено определение на СЕС по дело С-117/23, с което е дадено тълкуване по отправеното преюдициалното запитване. Доколкото дело С-117/23е приключило не е налице основанието по чл. 633 вр. чл. 631, ал. 1 ГПК за спиране на производството по настоящото дело.