е релевантен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е свързан пряко с мотивите на състава, предвид липсата на обосноваване на размера на приетото за справедливо обезщетение, съобразно задължителната за него тълкувателна практика. Следователно, налице е общото основание за допускане на решението в разглежданата част до касационно обжалване. Основателни са и доводите за наличие на противоречие между даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл. 52 ЗЗД и соченото от страната ППВС №******г., според което справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД предполага намиране от страна на съда на точния паричен еквивалент на болките страданията, емоционалните, физическите и психически сътресения нанесени на пострадалото лице. В случаят, САС не е съобразил релевантните, съгласно цитираната задължителна практика конкретни обективно съществуващи факти- високия интензитет на търпяните страдания, възрастта на ищцата, продължителността на процедурите и тяхната наложителност, а вместо това като решаващ мотив е посочила, че увредите не са довели до пълно, временно обездвижване на ищцата, а освен това не била доказана пряката причинна връзка между ПТП и част от получените увреди, пренебрегвайки заключението на вещото лице. Следователно, при тези мотиви, съдът не е обосновал установените по делото факти, нито ги е свързал с определените от ППВС №******г. критерии, нито е обосновал приложимостта им към конкретния случай. Тези мотиви довели до определеното от въззивният съд обезщетение /същият е признал обезщетението на първостепенния съд, като съответно на „ обществения критерий за справедливост“/, водят до извод, че е вложено различно от съдържащото се в задължителната практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД разбиране за „справедливост”, като критерий, по който следва да бъде определен необходимия за възмездяване причинените на ищцата по спора – сега касатор – вреди, изразени в стойностния им адекват. Или, след като в случая е дадено различно спрямо даденото в т. 11 на ППВС №4/68г. тълкуване на нормата, то е налице поддържаното от страната противоречие, от което следва, че решението в обжалваната част следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.