за предпоставките за връчване на съобщение чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК /редакция преди изменението с ДВ бр. 86/2017г./, която изрично цитирал. Посочил, че съгласно даденото в последната разрешение, при действието на разпоредбата на чл. 47 ГПК в редакцията, предхождаща изменението ДВ бр. 86/2017г., когато при първото посещение на известния по делото постоянен и/или настоящ адрес на ответника връчителят не намери адресата или друго лице, което е съгласно да приеме съобщението, той трябва да потърси сведения дали адресатът пребивава на този адрес; ако установи, че адресатът пребивава на адреса, връчителят трябва да положи усилия да узнае по кое време може да бъде намерен там и да направи следващо посещение в подходящо време; ако и при второто посещение не може да се осъществи връчване, връчителят трябва да направи най-малко още едно посещение, като времевият отрязък между първото и последното посещение следва да е повече от един месец; в случай, че и при последното посещение връчителят не намери адресата, той поставя уведомление и попълва в него датата на поставянето му, след което го подписва, с което са изпълнени условията за редовност на процедурата по връчване чрез залепване на уведомление. Тези разрешения приел за приложими и в случаите на връчване на нотариални покани чрез нотариус по реда на чл. 50 ЗННД. В съдебната практика изтъкнал за безспорно прието, че връчването на нотариална покана по чл. 50 ЗННД съставлява допустим способ за уведомяване, когато са спазени предвидените в чл. 37 – чл. 58 ГПК изисквания. За неоснователни на тази плоскост приел оплакванията на въззивника, че първоинстанционният съд е формирал изводите си за ненадлежно връчване на нотариалната покана като е приложил разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК в редакцията ДВ бр. 86/2017г., която не е била действаща към момента на връчване на нотариалната покана. Посочил, че първоинстанционният съд се е произнесъл относно редовността на връчването на нотариалната покана по реда на чл. 47, ал. 1 вр. ал. 5 ГПК в съответствие с трайната практика на ВКС по приложението на разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК в приложимата към конкретния случай редакция на същата – тази преди изменението ДВ бр. 86/2017г.