в противоречие с практиката на ВКС. Във връзка с твърдението, че съдът е извършил делба на новообразуван ПИ ***, като идентичен с допуснатия до делба ПИ ***, без да се установява идентичност в границите, площта и квоти на съсобственост, се поставят следните материално-правни въпроси: 1. Налице ли е несъобразяване с решението по допускане на делбата, ако в решението по извършването е допуснат до делба и разпределен новообразуван поземлен имот с различни граници, площ и квоти на съсобственост, от тези, които са посочени в решението по допускане на делбата? 2. Следва ли имотът, посочен в решението по допускане на делбата да бъде напълно идентичен с имота, посочен в решението за нейното извършване и ако такава идентичност липсва, налице ли е произнасяне на съда извън обхвата на търсената с иска защита, респ. извън обхвата на въведения с исковата молба спорен предмет? 3. Какъв е обхвата на силата на присъдено нещо на решението по допускане на делбата при наличие на промени в площта и границите на допуснатия до делба имот във фазата по извършване на делбата? 4. Какви са правните последици от незачитането на силата на присъдено нещо на решението по допускане на делбата във фазата на извършването й, и обосновава ли това недопустимост на решението по извършване на делбата? Твърди се, че тези въпроси съставляват касационно основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. първо и предл. трето, и т. 3 на ГПК и имат значение за разрешението на спора, като по тях въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №49 от 18.02.2013г. по гр. д. №549/2012г., решение №7/16.02.2022г. по гр. д. №1884/2021г., решение №112/15.07.2016г. по гр. д. №13/2016г. и решение №195/29.01.2018г. по гр. д. №5301/2016г. На следващо място се излага, че решението е постановено при допуснато процесуално нарушение доколкото е постановено по нередовна искова молба и неточен доклад по делото, тъй като въпреки оспорването на заключението, въззивният съд го е приел за обективно и компетентно, което обосновава поставянето на следващия въпрос: 5. Какви са правомощията на съда в случай, че вещите лица не са отговорили на поставените им въпроси, а изводите на един от експертите, включен в състава на тройната съдебна експертиза напълно противоречат на тези, представени при първоначалната, в която същият е участвал? Касаторът счита, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС в решение №542 от 07.02.2012г. по гр. д. №1083/2010г., решение №113/28.02.2011г. по гр. д. №1062/2010г., решение №58 от 13.02.2012г. по гр. д. №408/2010г. Поставят се и следните процесуално- правни въпроси: 6. Задължен ли е районният съд да изхожда от фактическите твърдения в обстоятелствената част и петитума на молбата до него относно идентичността на новообразуван поземлен имот с имота допуснат при постановяване на решението по разпределение на имота? 7. Допустимо ли е съдебно производство във втора фаза на делбата, без надлежна и безспорна индивидуализация на новообразуван поземлен имот, с твърдения за идентичност, но индивидуализиран не чрез собствените си граници, а чрез описание границите на имоти с проекто- номера, на които се разделя? Твърди се, че въззивното решение е очевидно неправилно, което е касационно основание по смисъла на чл. 280. ал. 2. на ГПК, тъй като е постановено в противоречие с т. 19 ТР №1 от 4.0.2001г. по т. д.№1/2009 г. на ОСГК на ВКС, където са дадени указания, че въззивната инстанция трябва да направи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора - т. е. по всички въпроси, засягащи съществото на спора, а не само по някои от тях, които въззивният съд намери за определящи крайния изход на делото. Касаторът счита, че въззивният съд не е съобразил, че индивидуализацията на разпределения поземлен имот ПИ ***не е идентичен с допуснатия до делба имот поради неустановени надлежни граници и площ на имота, излагайки съждения в противоречие с формалната логика, т. е. решението е необосновано, както и, че не е анализирал квотите на съсобственост и не е обсъдил доводите им за различие с определените такива в решението по допускането на делба.