Определение №99/05.05.2022 по дело №1309/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения - други
    • Колегия/Отделение: I-во отделение, Търговска колегия
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос

    Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

    Отговор
    За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 99

    София, 05.05.2022година

    Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

    ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

    изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1309/2021 година.

    Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Динипо“ ЕООД,гр. Варна против решение №10157 от 16.02.2021г. по т.д.1407/2020г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която e е потвърдено решение №183 от 28.01.2019г. по т.д. № 914/2017 г. на СГС, в частта му, с която е осъден касаторът да заплати на „Алианц лизинг България„ АД сумата 15 868.25лв. – общ размер на направените разноски за периода 2015-2016г. във връзка с ползването на лекия автомобил.

    Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение намира следното:

    Касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

    „Динипо ЕООД е предявил срещу „ Алианц Лизинг България“ АД иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД. От своя страна, ответникът „ Алианц Лизинг България“ АД е предявил насрещни искове, квалифицирани от първостепенния съд по „чл.82 вр. чл.79 ЗЗД или по чл.59 ЗЗД“ и по чл.108 ЗЗД. Предмет на касационната жалба е само искът квалифициран по „чл. 82, вр. чл.79 ЗЗД или по чл.59 ЗЗД“ / разгледан с оглед предпоставките на чл.59 ЗЗД/. Този насрещно предявен иск е обоснован като фактическа обстановка в насрещната искова молба, с това, че след изтичане на договора за лизинг между страните, лизинговия автомобил е останал в държане на лизингополучателя, като на ползването му, лизингодателят се е противопоставил. Претендирана е сумата 15 868.25лв., определена като общ размер- сумарно обусловен от направените разноски за периода 2013г.-2016г. – съставляващи заплатени от лизингодателя, лишен от държането на автомобила, негови застраховки и данъци. Въззивният съд е мотивирал, че първостепенният е разгледал предявения иск, съобразно заявените обстоятелства и петитум , но не е дал вярна правна квалификация, поради което я е прецизирал, с оглед общите условия на договора за лизинг /т.8.10.9вр. т.8.10/, установяващи задължение за лизингополучателя да заплаща разноските / застраховки и данъци/ по автомобила докато го ползва. Като се е позовал на константна практика на ВКС, решаващият състав е определил правна квалификация на претенцията по чл.236,ал.2 вр. чл.347,ал.2 предл.1-во ТЗ / неправилно посочен като ЗЗД./.

    При тези фактически данни и като съобрази, че цената на разглеждания ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове


    Свързани съдебни актове

    Препраща към

    Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

    Цитирано в

    Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

    Цитирани норми и термини

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари