Решение №99/27.10.2020 по дело №4691/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Допустимо ли е съдът, в нарушение на принципа на диспозитивното начало, да се произнесе по обстоятелства, на които страните не са се позовали, и да даде защита извън предметната рамка на спора?

Отговор

Съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните, а съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 ГПК съдът е оправомощен да се произнесе по всички въпроси, които имат значение за решаване на делото, т.е. по всички правоотношения, които са преюдициални спрямо спорното право. Компетентността на съда по преюдициалните въпроси обуславя правомощието му да се произнесе по действителността на договор, от който някоя от страните черпи права и от съществуването на който зависи изцяло или отчасти изходът на делото, но само когато въпросът за действителността на сделката е въведен като част от предмета на делото в съответните преклузивни срокове - чрез възражение от ответника, чрез заявен от ищеца довод или чрез предявен от някоя от страните инцидентен установителен иск. Служебна проверка за нищожност на договор съдът може да осъществи само по изключение (например при нищожност поради неравноправна клауза в договор, сключен с потребител - чл. 7, ал. 3 ГПК или поради неспазване на предвидена в закона форма за действителност – в която хипотеза основанието за нищожност е явно и установимо от самата сделка), но следва да осигури възможност на страните да изразят становище и ангажират доказателства.


Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:
ДИЯНА ЦЕНЕВА

Членове:
БОНКА ДЕЧЕВА, ВАНЯ АТАНАСОВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при секретаря Даниела Никова, разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 4691/2019 година.

Производството е по чл. 290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Л. Ч., чрез адвокат Й. Г., срещу решение № 237 от 28.06.2019г. по в.гр.д. № 311/2019г. на Окръжен съд – Перник, с което е обезсилено решение № 20 от 28.02.2019г. по гр.д.№ 340/2018г. на РС-Радомир по чл. 34 ЗС, с което е допусната делба на двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 64 кв.м., построена в дворно място съставляващо УПИ …., в кв. …. по регулационния план на [населено място], общ. Радомир, с площ от 1480 кв.м., между Д. Л. Ч. и В. В. Д., при квоти: 16,2 % ид.ч. за Д. Л. Ч. и 83, 8 % ид.ч. за В. В. Д., и делото е върнато на РС – Радомир за ново разглеждане от друг състав, с указания за предоставяне възможност на ищеца да насочи иска за делба и срещу лицата В. В. Д., В. Н. Д., К. Н. Д., Ч. Е. Д. и Р. Д. Д.. Излагат се съображения за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му при съществени процесуални нарушения, изразяващи се в нарушение на установеното в чл. 6 ГПК диспозитивно начало – произнасяне по незаявен от никоя от страните довод/възражение за нищожност на договора за доброволна делба, поради получаване на съсобствения имот в общ дял от част от съделителите, и неразглеждане на заявеното спорно право, както и в противоречие с материалния закон – чл. 21 СК.

Ответницата по касационната жалба В. В. Д. не взема становище по същата.

Касационен въпрос

С определение № 134 от 07.04.2020 г. по гр. д. № 4691/2019 г. на ВКС, 1 г.о., е допуснато касационно обжалване на решението на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроса допустимо ли е съдът, в нарушение на принципа на диспозитивното начало, да се произнесе по обстоятелства, на които страните не са се позовали, и да даде защита извън предметната рамка на спора.

Мотиви

По така поставения въпрос настоящият състав приема следното становище, застъпено в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС:

Съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните, а съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 ГПК съдът е оправомощен да се произнесе по всички въпроси, които имат значение за решаване на делото, т.е. по всички правоотношения, които са преюдициални спрямо спорното право. Компетентността на съда по преюдициалните въпроси обуславя правомощието му да се произнесе по действителността на договор, от който някоя от страните черпи права и от съществуването на който зависи изцяло или отчасти изходът на делото, но само когато въпросът за действителността на сделката е въведен като част от предмета на делото в съответните преклузивни срокове – чрез възражение от ответника, чрез заявен от ищеца довод или чрез предявен от някоя от страните инцидентен установителен иск. Служебна проверка за нищожност на договор съдът може да осъществи само по изключение (например при нищожност поради неравноправна клауза в договор, сключен с потребител – чл. 7, ал. 3 ГПК или поради неспазване на предвидена в закона форма за действителност – в която хипотеза основанието за нищожност е явно и установимо от самата сделка), но следва да осигури възможност на страните да изразят становище и ангажират доказателства.

По основателността

По основателността на касационната жалба:

Делото има за предмет предявен от Д. Л. Ч. срещу В. В. Д. иск за делба на двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 64 кв.м., построена в дворно място съставляващо УПИ …., в кв. …. по регулационния план на [населено място], общ. Радомир, с площ от 1480 кв.м. Ищецът твърди, че ответницата е притежавала в лична собственост идеална част от правото на собственост върху процесната сграда. През време на брака на страните е сключила договор за доброволна делба № 90, т. IV, рег. № 1936 от 21.11.2005 г. с останалите съсобственици, по силата на който къщата била възложена в неин дял. Сумите за уравнение дяловете на останалите съделители били заплатени през време на брака, със семейни средства, поради което идеалните части на останалите съделители са били придобити в режим на съпружеска имуществена общност. Иска делбата на сградата да бъде допусната при равни дялове – по 1/2 ид.ч.

С отговора на исковата молба ответницата е изразила становище за неоснователност на иска за делба и отхвърлянето му. Въвела е твърдение, че не са изплащани никакви суми за уравнение на дяловете на останалите съделители, че договорът е сключен през време на фактическата раздяла на страните, настъпила 2002 г., които обстоятелства изключват възможността бившите съпрузи да са придобили съвместно, при условията на СИО, идеалните части на останалите съсобственици. Ищецът не притежава идеална част от собствеността и предявеният от него срещу бившата съпруга иск за делба следва да бъде отхвърлен.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че страните са сключили граждански брак на 10. 01. 1971 г., прекратен с развод 2014 г. В мотивите към бракоразводното решение е прието, че от 2002 г. съпрузите са във фактическа раздяла. На 21.11.2005г., между В. В. Ч., В. В. Д., Р. Д. Д., Ч. Е. Д., В. Н. Д., К. Н. Д., като собственици по наследство, присъединено давностно владение и дарение, е сключен договор за делба на УПИ …., в кв. …. по регулационния план на [населено място], общ. Радомир, с площ от 1480 кв., ведно с построената в него двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 64 кв. м. (предмет на настоящия иска за делба) и едноетажна стопанска сграда със застроена площ 50 кв. м. Съделителите са постигнали съгласие В. В. Ч. да получи в дял 1/2 ид.ч. от дворното място, ведно с построените в него двуетажната полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 64 кв. м. и едноетажна стопанска сграда със застроена площ 50 кв. м., с право на реално ползване на частта от 720 кв.м., заедно с цялата построена в тази реална част двуетажна полумасивна жилищна страда от 64 кв.м., при граници на ползваната реална част: улица, парцел …., частта на останалите съделители получили дял втори. Съделителите В. В. Д., В. Н. Д. и К. Н. Д. да получат в дял другата 1/2 ид.ч. от дворното място, ведно с построените в него двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 64 кв. м. и едноетажна стопанска сграда със застроена площ 50 кв., с право на реално ползване на частта от 630 кв.м., ведно с цялата стопанска сграда, построена в разпределената им за ползване реална част, при граници на тази част: парцел …., парцел …., реалния дял разпределен за ползване на В. Ч.. Съделителката В. В. Ч. се задължила да заплати на съсобствениците В. В., В. Н. и К. Н. сумата 294, 45 лв. за уравнение на дяловете им. Съделителките Р. Д. Д. (не се спори, че същата е майка на В. В., В. В. и на починалия Н. В., чийто наследници В. и К. Н. участват в делбата) и Ч. Е. Д. са се съгласили да не получат в свой дял част от имота. В договора не е предвидено някой от останалите съсобственици (получили дворното място и сградите) да поема задължение да заплати на Ч. Е. и Р. Д. суми за уравнение на дяловете. Въз основа на договора В. Ч. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост № ….г. за 1/2 идеална част от парцела и сградите.

Приел е, че договорът за доброволна делба е недействителен, тъй като един и същ имот е придобит в общ дял от няколко съделители (от четирима от общо шестима съделители). Не е посочено правно основание за нищожност. Прието е, че след като въведеното от ищеца придобивно основание (договор за доброволна делба, сключен от бившата съпруга през време на брака на страните) е нищожно, то договорът не е породил действие, делба не е извършена, т.е. идеалните части на останалите съсобственици не са придобити през време на брака на бившите съпрузи на възмездно основание и не е възникнала съпружеска имуществена общност. Направен е извод, че след като сградата е останала съсобствена между бившата съпруга на ищеца (ответницата по иска за делба В. Д.) и останалите съсобственици (страни по договора за доброволна делба), то първоинстанционното решение е недопустимо – постановено при неучастие на задължителни необходими другари, поради което следва да бъде обезсилено, а исковата молба за делба, предявена от бившия съпруг Д. Ч., следва да бъде оставена без движение, с указания да насочи иска за делба срещу всички лица, участвали при сключване на договора за доброволна делба. Изложени са и съображения, че издаденият в полза на ответницата констативен нотариален акт за собственост не поражда права, а само констатира наличието на такива.

Решението е неправилно по смисъла на чл. 281, т. 1 ГПК.

Същото е постановено в нарушение на установеното в чл. 6 ГПК диспозитивно начало. Въззивният съд е приел нищожност на договора за доброволна делба без някоя от страните да е въвела довод или възражение за недействителността му и при положение, че и двамата съделители са посочили договора за доброволна делба като правопораждащ факт, довел до придобиване идеалните части на другите съсобственици, като спорно е било единствено обстоятелството плащани ли са сумите за уравнение на дяловете от В. Д. на останалите съделители.

Допуснато е нарушение и на материалния закон, тъй като Законът за собствеността, Законът за наследството, Законът за задълженията и договорите не предвиждат забрана за извършване на делба чрез поставяне на имота в общ дял на част от съделителите, нито предвиждат това да води до нищожност на договора за доброволна делба.

На следващо място, логично е изводът за нищожност на договора за доброволна делба да бъде последван от извода, че ищецът Д. Ч. не е съсобственик на имота, което налага отхвърляне на иска за делба (недействителността на договора за доброволна делба поражда невъзможност бившите съпрузи да придобият в режим на СИО идеалните части на останалите съсобственици, а след прекратяване на общността с развода ищецът да стане собственик на идеална част от сградата). Вместо това, изводът за нищожност на договора за доброволна делба е последван от извода за недопустимост на първоинстанционното решение, тъй като в производството не са участвали, като задължителни необходими другари, всички страни по договора за доброволна делба, поради което следва решението на районния съд да бъде обезсилено, а исковата молба на Д. Ч. да бъде оставена без движение, с указания да насочи иска за делба не само срещу В. Д., но и срещу лицата В. В. Д., Ч. Е. Д., В. Н. Д., К. Н. Д. и Р. Д. Д..

Като неправилно, въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

При новото разглеждане съдът, ако реши да извършва служебна преценка за нищожност на договора за доброволна делба на някакво основание, следва да осигури възможност на страните да изразят становище по този въпрос и ангажират доказателства.

В случай, че приеме, че договорът за доброволна делба не е ликвидирал съсобствеността, поради нищожност или на друго основание, следва да отхвърли иска за делба, тъй като идеалните части на останалите съделители не са били придобити от страните по настоящото дело в режим на съпружеска имуществена общност, което поражда и невъзможност ищецът да придобие идеални части от имота след прекратяване на общността с развод.

Ако се приеме, че договорът за доброволна делба е породил действие, като процесната сграда е придобита в общ дял от четирима от съделителите, следва да се прецени дали сумите за уравнение на дяловете, дължими от В. Д., са изплащани през време на брака на страните със семейни средства. В тази връзка следва да съобрази разясненията, дадени с ППВС № 5/1972 г., т. 3, според които когато по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК отм./ през време на брака се постави в дял на съпруга-сънаследник неподеляемо наследствено жилище и последният е осъден да заплати на останалите сънаследници суми за уравнение на дяловете им, съпругът – сънаследник остава индивидуален собственик на частта, която има по наследство, а върху закупената част от жилището възниква съпружеска имуществена общност, ако тя е изплатена през време на брака със средства на семейството. Аналогично следва да е разрешението и в хипотезите на придобиване през време на брака, от единия съпруг, на идеална част от сънаследствен имот по силата на договор за доброволна делба, с който съпругът-сънаследник е поел задължение да заплати на другите сънаследници парични суми за уравнение на дяловете им. Върху придобитите идеални части на останалите наследници ще възникне съпружеска имуществена общност, ако сумите за уравнение на дяловете са изплатени през време на брака със семейни средства. В случай, че до прекратяване на съпружеската имуществена общност не са плащани никакви суми за уравнение на дяловете и останалите съделители не са развалили поради неизпълнение договора за доброволна делба, върху придобитата по договора идеална част от наследствения имот няма да възникне съпружеска имуществена общност и искът за делба следва да се отхвърли.

В случай, че след преценка на доказателствата съдът достигне до извод, че дължимите от съделителката В. Д. суми за уравнение на дяловете са изплатени през време на брака, със семейни средства, върху придобитата при делбата идеална част на останалите наследници е възникнала съпружеска имуществена общност, прекратена с развод, поради което ищецът се явява съсобственик на имота, то до делба следва да се допусне идеалната част от имота, придобита от бившите съпрузи в режим на СИО, като в диспозитива на решението се отбележи, че делбата на идеалните части се допуска между страните по делото при условията на чл. 345 ГПК, приложима и при обикновена съсобственост. Ако до съставянето на разделителния протокол във фазата по извършване на делбата не се извърши делба между страните по настоящото дело и останалите съсобственици, съдът следва да изключи имотите от делбената маса, т.е. да не извършва делбата им (определение № 171 от 11. 10. 2018 г. по ч. гр. д. № 2937/2018 г. на ВКС, 1 г.о., определение № 39от 21. 01. 2014 г. по ч. гр. д. № 7782/2013 г., 1 г.о., ППВС № 4/64 г., т. 3 и др.).

Въпросът за отговорността за разноските, включително и тези за настоящата инстанция, следва да се реши с приключващия производството съдебен акт, според изхода на делото.

Диспозитив

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 237 от 28.06.2019г. по в.гр.д.№ 311/2019г. на Окръжен съд-Перник и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми