Решение №98/02.02.2021 по дело №334/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: II-ро отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК

Анотация

Въпрос

С оглед неправилност на изводите на съда относно претендираните размери на исковете, съгласно данните за изменението им по реда на чл. 214 ГПК.


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ:
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА, ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 334 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по чл. 290 ГПК и сл.

История на спора

Образувано е по касационната жалба на Ц. Х. Б. от [населено място], [община], чрез пълномощника й адв. Т. С. от С. АК, против въззивното решение от 4.07.2019 год. по гр. д. № 603/2018 год. на Софийския окръжен съд в частите му, с които е:

– обезсилено първоинстанционното решение от 28.02.2018 год. по гр. д. № 801/2013 год. на районен съд – Елин Пелин в частта, с която е отхвърлена претенцията й срещу Т. С. С. да й заплати сумата, представляваща разликата от 2 777.37 лв. до 2 864.86 лв. – обезщетение за извършени подобрения в жилищната сграда, находяща се в УПИ ** в кв. 12 по плана на [населено място] съобразно квотата й в съсобствеността и

– обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията й срещу Й. Д. и О. Ц., в качеството им на наследници на Й. Н. В., да й заплатят разликата от 13 886.87 лв. до 14 324.38 лв. обезщетение за извършените подобрения в горната жилищна сграда съобразно квотата им в съсобствеността.

Касационен въпрос

В тези части въззивното решение е допуснато до касационно обжалване с определение № 382 от 16.07.2020 год. по настоящето дело, на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с оглед неправилност на изводите на съда относно претендираните размери на исковете, съгласно данните за изменението им по реда на чл. 214 ГПК.

Касаторката поддържа доводи за неправилност на въззивното решение в тези му части поради несъобразяване с допуснатото изменение в размерите на претенциите й срещу съделителите Т. С., М. С., Й. Д. и О. Ц.. Иска се отмяна на въззивното решение в тези му части.

От ответниците Т. С., чрез адв. В. М. оспорва жалбата, а М. С. поддържа обратното становище, останалите не са взели становище по нея.

Мотиви

Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните доказателства, приема следното:

С обжалваното решение е обезсилено първоинстанционното решение от 28.02.2018 год. по гр. д. № 801/2013 год. на районен съд – Елин Пелин в частта, с която е отхвърлена претенцията на Ц. Х. Б. срещу Т. С. С. да й заплати сумата, представляваща разликата от 2 777.37 лв. до 2 864.86 лв. – обезщетение за извършени подобрения в жилищната сграда, находяща се в УПИ ** в кв. 12 по плана на [населено място] съобразно квотата й в съсобствеността и в частта, с която е отхвърлена претенцията й срещу Й. Д. и О. Ц., в качеството им на наследници на Й. Н. В., да й заплатят разликата от 13 886.87 лв. до 14 324.38 лв. обезщетение за извършените подобрения в горната жилищна сграда съобразно квотата им в съсобствеността. За да постанови този резултат въззивният съд приел, че произнасянето на районния съд е в отклонение от принципа на диспозитивното начало за разликата над претендираните срещу всеки от ответниците суми за извършените от ищцата подобрения в делбения имот, но тъй като решението е обжалвано само в отхвърлителната му част, то само в тази част следва да бъде обезсилено на основание чл. 271, ал.3 ГПК.

Тези съображения са изложени относно претенциите на Ц. Б. срещу М. С. С. и срещу Й. Д. и О. Ц., като наследници на Й. В., като е посочено, че размерът на претенцията срещу първата възлиза на сумата 2 500 лв., а срещу последните двама – за сумата 4 800 лв. По отношение претенцията срещу Т. С. въззивният съд приел, че произнасянето е в рамките на предявения иск за сумата от 4 800 лв., като за разликата от уважения размер 2 777.37 лв. до пълния предявен размер дори не е налице постановен отхвърлителен диспозитив.

Независимо от горните съображения, въззивният съд не се е произнесъл по въззивната жалба на Ц. Б. срещу първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен иска й за подобрения срещу М. С. С.. Произнесъл се е обаче по иска й срещу Т. С., като е обезсилил частично първоинстанционното решение.

Въз основа данните по делото за заявените първоначални претенции за извършени от Ц. Б. подобрения в делбения имот и предприетото уточнение на същите въз основа на прието заключение на оценителна техническа експертиза в съдебното заседание на 25.01.2018 год. пред районния съд – Елин Пелин, оплакването в касационната жалба срещу въззивното решение в допуснатите до разглеждане части е основателно. Видно от съдебния протокол от заседанието на горната дата размерът на претенциите срещу ответниците е конкретизиран в посочените размери – срещу Т. С. и М. С. – по 2 864.86 лв., срещу Й. Г. и О. Ц. – 14 324.38 лв. Увеличаването или намаляването на размера на иска представлява изменение на същия, като съгласно чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК то е допустимо до приключване на съдебното дирене в първата инстанция.

До горните размери на претенциите съдът е дължал произнасяне, поради което и въззивното решение, с което е прието, че е налице недопустимо произнасяне за посочената разлика, е неправилно поради допуснато процесуално нарушение. Същото следва да се отмени в тази му част и делото се върне за произнасяне от друг състав на въззивния съд по заявените претенции за извършените от касаторката подобрения в делбения имот.

При повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските пред касационната инстанция, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.

Диспозитив

По тези съображения и на основание чл. 293 ГПК, ал. 2 и ал. 3 Върховният касационен съд, ІІ г. о. в настоящият състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение № 259 от 4.07.2019 год. по гр. д. № 603/2018 год. на Софийския окръжен съд в частите му, с които е обезсилено първоинстанционното решение от 28.02.2018 год. по гр. д. № 801/2013 год. на районен съд – Елин Пелин в частта, с която е отхвърлена претенцията на Ц. Х. Б. срещу Т. С. С. да й заплати сумата, представляваща разликата от 2 777.37 лв. до 2 864.86 лв. – обезщетение за извършени подобрения в жилищната сграда, находяща се в УПИ ** в кв. 12 по плана на [населено място] съобразно квотата й в съсобствеността и в частта, с която е отхвърлена претенцията й срещу Й. Д. и О. Ц., последният чрез законния му представител С. Ц., в качеството им на наследници на Й. Н. В., да й заплатят разликата от 13 886.87 лв. до 14 324.38 лв. обезщетение за извършените подобрения в горната жилищна сграда съобразно квотата им в съсобствеността, и

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане в горните части от друг състав на същия въззивен съд.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари