Решение №97/23.10.2019 по дело №275/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
0 Shares

Анотация

Отговор

Налице е несъответствие между петитума на исковата молба за делба на горния имот – нивата, подробно описана в решението, и произнасянето на съда, което макар и да съответства на посочените от ищците квоти не съдържа произнасяне по искането им за допускане на делбата на този имот между тримата съделители.

Произнасянето на съда не съответства на искането за допускане на делбата на този имот между тримата съделители, кореспондиращо и на изискването на чл. 344, ал. 1 ГПК за произнасяне по въпроса между кои лица се допуска същата. В този смисъл е съответно и задължението на съда да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по същество на спора.


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ:
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА, ГЕРГАНА НИКОВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при участието на секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 275 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

История на спора

Образувано е по касационната жалба на С. У. А., чрез пълномощника му адв. Ир. Р., срещу въззивното решение № 127 от 29.11.2018 год. по гр. д. № 208/2018 год. на Силистренския окръжен съд. С него въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частите, с които са отхвърлени исковете за делба и са определени квотите, при които е допусната делба на нивата между двама от съделителите и вместо това е постановено друго, с което е допусната делба при квоти по 1/4 ид. ч. за Р. У. А. и С. У. А. и 2/4 ид. ч. за С. А. М. на описаните сгради в недвижим имот в с О., представляващ УПИ ** в кв. *, както и същите квоти са определени за същите съделители и по отношение на втория имот № *, представляващ нива с площ 14.900 дка в м. „С. н.”, при посочените граници.

Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост с искане за отмяната му, като вместо това предявените искове от С. М. се отхвърлят. Претендира присъждане на направените разноски.

Ответниците по касационната жалба Р. У. А. и С. А. М. по съображенията в писмения им отговор оспорват жалбата и претендират присъждане на разноските.

Мотиви

С определение № 222 от 7.05.2019 год. Върховният касационен съд, в настоящият си състав, е допуснал касационното обжалване на въззивното решение по подадената касационна жалба за проверка на процесуалната допустимост на въззивното решение само в частта му относно произнасянето по отношение квотите на тримата съделители при допусната делба между двама от тях – низходящите на наследодателя на нивата с площ 14.900 дка, подробно описана в решението. В останалата му част въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване.

За да се произнесе по поставения въпрос за допустимостта на решението в посочената част съдът взе предвид следното: Налице е несъответствие между петитума на исковата молба за делба на горния имот – нивата, подробно описана в решението, и произнасянето на съда, което макар и да съответства на посочените от ищците квоти не съдържа произнасяне по искането им за допускане на делбата на този имот между тримата съделители. Въззивният съд приел за установено от събраните доказателства спорният имот да е придобит по време на брака между ищцата С. М. и наследодателя на останалите съделители, на възмездно основание, обосноваващ извода за наличие на съпружеска имуществена общност. При липса на позоваване на изключителен принос на наследодателя в придобиването на имота и позоваване на липса на такъв на съпругата с оглед фактическата им раздяла, съдът приел, че съпружеската имуществена общност е прекратена с развода им, при което делът на ищцата С. М. е 1/2 ид. ч., а частта на наследодателя се дели между децата му в размер на по 1/4 ид. ч.

Тези дялове е определил въззивният съд при делбата на горния имот, без обаче да съобрази, че същата е допусната от първоинстанционния съд без участие на съделителката С. М.. Поради това произнасянето на съда не съответства на искането за допускане на делбата на този имот между тримата съделители, кореспондиращо и на изискването на чл. 344, ал. 1 ГПК за произнасяне по въпроса между кои лица се допуска същата. В този смисъл е съответно и задължението на съда да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по същество на спора, с оглед разясненията в т. 5, изр. 3 на ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, вр. с т. 4 на ТР № 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС.

По основателността

Като се е произнесъл по посочения по-горе начин – определяне на дяловете на тримата съделители при допусната делба само между двама от тях, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, а делото следва да се върне на същия съд, съгласно чл. 293, ал. 4 ГПК, във вр. с чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК за произнасяне по предявения иск за делба на посочения имот, съгласно изискванията на чл. 344, ал. 1 ГПК.

Относно произнасянето по въпроса за претендираните разноски следва да намери приложение чл. 294, ал. 2 ГПК.

Диспозитив

По тези съображения, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 127 от 29.11.2018 год. по гр. д. № 208/2018 год. на Силистренския окръжен съд в частта му относно произнасянето по отношение определените квоти при делбата на поземлен имот, представляващ нива с площ 14.900 дка, в м. „С. н.” – имот № * в землището на [населено място], [община] и

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Силистренския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав и произнасяне по предявения иск съобразно изложените съображения.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Тълкувателно решение № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. Докладчик: съдия Благовест Пунев 1. Подлежат ли на касационно обжалване въззивните решения на окръжните съдилища по иск за парично вземане с цена на иска под 1000 лева, ако искът е предявен като частичен?
2. Подлежат ли на касационно обжалване решенията на апелативните съдилища, с които се отказва вписване на обстоятелства в съдебен регистър?
3. Подлежат ли на касационно обжалване въззивните решения, с които се прогласява нищожността или се обезсилват първоинстанционни решения, като делото се връща за ново разглеждане?
4. Как трябва да се процедира от въззивния и съответно от касационния съд, когато за първи път пред тях се констатира нередовност на исковата молба?
5. Кои въззивни определения, извън тези, потвърждаващи определения за прекратяване, спиране или отказ от възобновяване на спряно производство са преграждащи и съответно подлежат на касационно обжалване?
6. Кои определения извън преграждащите развитието на производството поради близостта си с решенията като разрешаващи материално-правен спор, подлежат на касационно обжалване?
7. Може ли Върховният касационен съд, не само по реда на обжалване определение на въззивен съд, да допусне обезпечение на иска, а и да постанови такава мярка, ако е сезиран за пръв път с молба от ищеца по чл. 308 ГПК /отм./?
8. Може ли Върховният касационен съд да постанови спиране на касационното производство на основание чл. 182, ал. 1, б. г ГПК /отм./ и чл. 182, ал. 1, б. д ГПК /отм./?
9. Допустими ли са пред касационната инстанция доказателства за установяване на допуснати от въззивния съд нарушения на съществени процесуални правила?
10. Какви са пределите на касационната проверка извън заявените в жалбата основания?
11. Допустимо ли е, при отмяна на въззивно решение, по свой почин Върховният касационен съд да укаже при новото разглеждане на делото да се извършат оглед, освидетелстване или да се изслуша заключение на вещо лице?
12. Необосноваността не е предвидена като самостоятелно отменително основание при касационното обжалване и при констатирането й като порок как трябва да се квалифицира от касационната инстанция - като нарушение на материалния закон или нарушаване на съществени процесуални правила?
13. Прилага ли се чл. 218в, ал. 5 ГПК /отм./ извън случаите на връщане касационната жалба на основание чл. 218в, ал. З ГПК /отм./?
14. Подлежат ли на обжалване съгласно чл. 218в, ал. 5 ГПК /отм./ определенията на състав на Върховния касационен съд, потвърждаващи разпореждания на въззивния съд за връщане на касационната жалба?

Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. Докладчик: съдия Красимир Влахов Относно въззивното производство и правомощията на въззивния съд.

Цитирани норми

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
Влезте в профила си, за да не виждате рекламите