Решение №96/28.01.2021 по дело №4201/2019

Спорът е допуснат до касация с Определение №241/15.05.2020 по дело №4201/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Класификация


Анотация

Въпрос

Следва ли съдът при установяване на точния размер на накърняване на запазените части на наследниците с право на запазена част да приспадне всички дарения, направени от наследодателя в тяхна полза?

Отговор

За да установи размера на запазената част на наследник със запазена част, съдът образува наследствена маса като имущество и в стойностно изражение по начина, указан в чл. 31 ЗН, в която се включват всички имоти, които са принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му, изваждат се задълженията му и увеличението на наследството по чл. 12, ал.2 ЗН, след което се прибавят /мислено/ даренията с изключение на обичайните такива. След като определи по този начин стойността на масата по чл. 31 ЗН, съдът в съответствие с чл. 29 ЗН определя стойността на запазената част на наследниците. За да прецени дали запазената част на търсещия възстановяването й наследник е накърнена, съдът, след като приспадне направените в негова полза дарения и завети от наследодателя, съпоставя така получената стойност със стойността на дела, който ищецът получава от свободното имущество, и ако няма такова или то е недостатъчно, пристъпва към намаляване на извършените от завещателя завети и дарения на други лица.

Въззивният съд формално се е съобразил с тази съдебна практика - в съответствие със събраните доказателства при повторното разглеждане на делото е формирал и остойностил масата по чл. 31 ЗН, след което от тази стойност е определил размера на запазените части на низходящите на наследодателката в съответствие с разпоредбата на чл. 29, ал.1 ЗН и размера на нейната разполагаема част, но в нарушение на чл. 30, ал.1 ЗН е прихванал срещу запазената част на ищците само направените лично на тях дарения от общата наследодателка. Съдът не е съобразил, че ищците С. Г., В. В. и Д. К. наследяват Й. В. по заместване / чл. 10, ал.1 ЗН/, а не като преки наследници. Съгласно чл. 29, ал.1 ЗН те имат право на запазена част, но в обема на запазената част на техния възходящ, когото заместват. Заместващите в наследяването имат право да получат от наследството при същите условия това, което техният пряк наследодател би получил, ако беше жив или достоен да наследява. Те заемат неговото място.

В чл. 30, ал.1 ЗН е установено правилото, че при иск за възстановяване на запазена част даренията и заветите, направени от наследодателя на наследник със запазена част, се прихващат от неговата запазената част. Нормата е обща и не провежда разграничение между наследници със запазена част, които се призовават към наследяване пряко и тези, които наследяват по право на заместване, но доколкото в двата случая правото на наследяване се основава на различни предпоставки, това различие следва да бъде съобразено при разрешаване на въпроса кои дарения и завещания подлежат на прихващане. При пряко наследяване от запазената част на наследника се прихващат даренията и заветите, направени лично на него от наследодателя. Но когато наследодателят се е разпоредил чрез дарение в полза на свой низходящ, който е починал преди него, и е оставил низходящи, които го заместват в наследяването, те се явяват облагоделствани от това дарение, защото придобиват по наследяване и идеални части от дарения имот. В тази хипотеза по реда на чл. 30, ал.1 ЗН следва да бъде прихваната паричната равностойност не само на даренията и заветите, направени от наследодателя лично в полза на низходящите - наследници със запазена част, но и паричната равностойност на идеалната част, която те придобиват по наследяване от своя надарен възходящ / завещателното разпореждане не произвежда действие, когато лицето, в полза на което е направено, е починало преди завещателя/.


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ДЕЧЕВА, ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 4201/2019 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 ГПК и сл.

История на спора

Образувано е по касационна жалба, подадена от О. М. Д. и М. К. В. срещу въззивно решение № 619 от 20.05.2019 г. по в.гр.д. № 565/2018 г. на Варненския окръжен съд. С него е отменено решение № 1960 от 18.05.2016 г. по гр.д. № 11279/2015 г. на Районен съд Варна в частта, с която е отхвърлено възражението на С. Г., В. В. и Д. К. за намаляване на завещателно разпореждане, направено от Й. К. В. в полза на М. К. В. до размера, необходим за възстановяване на запазените им части от наследството на Й. В., както и в частта, с която е допуснато извършване на съдебна делба между съделителите С. Д. Г., В. Д. В., Д. Д. К., М. Д. Д., О. М. Д. и М. К. В. по отношение на недвижим имот с идентификатор …., представляващ апартамент № …., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] при права по 1/24 ид. част за първите четирима съделители, 2/24 ид. части за съделителката О. Д. и 18/24 ид. части за съделителя М. Д., и в тези части е постановено друго по същество на спора, с което завещателното разпореждане е намалено с 22 939/66 134 ид. части и са възстановени запазените части на С. Г. в размер на 7 525/ 66 134 ид части; на В. В. в размер на 6 615/ 66134 ид. части; и на Д. К. в размер на 8 799/66134 ид. части от наследството на Й. В., и е допусната съдебна делба на описания недвижим имот между страните по делото при права както следва: 11.8 % за С. Г., 10.8 % за В. В., 13% за Д. К., 4.2 % за М. Д., 51.8 % за М. В. и 8.4 % за О. Д..

Касационен въпрос

С определение № 241 от 15.05.2020 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса следва ли съдът при установяване на точния размер на накърняване на запазените части на наследниците със запазена част да приспадне всички дарения, направени от наследодателя в тяхна полза.

Жалбоподателите поддържат, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, тъй като въззивният съд не е съобразил направените в полза на наследодателя на ищците дарения, поради което е достигнал до необоснован извод, че саморъчното завещание, извършено от общата наследодателка Й. В. в полза на жалбоподателя М. В. накърнява тяхната запазена част.

В отговор на касационната жалба ответниците по касация С. Д. Г., В. Д. В. и Д. Д. К. изразяват становище, че въззивното решение е правилно и законосъобразно.

Мотиви

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

От фактическа страна по делото е установено, че със саморъчно завещание, съставено на 27.08.2011 г., Й. К. В. е завещала на своя внук М. К. В. недвижим имот, представляващ апартамент № …., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Установено е, че същата е придобила жилището на основание § 55 „к” ЗПИНМ/ отм. и № 163 ППЗПИНМ/ отм./, за което през 1969 г. е бил издаден нотариален акт.

Въззивният съд е приел, че към момента на смъртта си завещателката е била собственик на 4/6 ид. части от описания имот, тъй като същият е придобит през време на брака й с В. В.. Той е починал през 1985 г. и е оставил за свои наследници по закон съпругата си Й. В. и две деца – Д. В. Д. и К. В. Д.. На собствено основание и по наследство от В. В. Й. В. е станала собственик на 4/6 ид. части, а всеки от синовете й е придобил по наследство по 1/6 ид. част.

К. Д. е починал през 1987 г. Негови наследници по закон са съпругата му О. Д. и М. К., които са придобили по наследяване от този наследодател по 1/12 ид. част от имота.

Д. Д. е починал през 1991 г. и е оставил за свои наследници по закон съпругата си М. Д. и три деца – С., В. и Д.. По наследяване от Д. Д. всеки от тях е придобил по 1/24 ид. част от имота.

Й. В. е починала през 2015 г. и е наследена по право на заместване от своите внуци С. Г., В. В., Д. К. и М. В..

За да се произнесе по възражението на ищците за намаляване на завещателното разпореждане до размера, необходим за допълване на тяхната запазена част от наследството на Й. В., съдът, в съответствие с дадените от ВКС указания в отменителното решение по гр.д. № 1999/2017 г. на ВКС, ІІ г.о., приел, че в наследствената маса по чл. 31 ЗН следва да бъдат включени следните недвижими имоти: 4/6 ид. части от завещания апартамент на стойност 66 133.33 лв. към датата на откриване на наследството; дарената от наследодателката през 1966 г. на наследодателя на ищците Д. Д. идеална част от дворно място и от къща в [населено място],[жк]на стойност 18 500 лв.; земеделска земя в [населено място], дарена през 2000 г. от Й. В. на ищците С. Г., В. В. и Д. Д. К. на стойност 21 200 лв.; къща и дворно място в [населено място], дарени от Й. В. на нейния син и наследодател на ищците Д. В. през 1990 г. на стойност 26 600 лв. След съответни изчисления въззивният съд е приел, че стойността на наследствената маса по чл. 31 ЗН е 132 434 лв., разполагаемата част – 44 144 лв., а запазената част на ищците С. Г., В. Д. и Д. К., която е по 1/9 за всеки от тях, е на стойност 14 714 лв. След като е приспаднал стойността на дарените им от наследодателката земеделски имоти през 2000 г. съответно на стойност 7 189 лв. за С., 8 099 лв. за В. и 5 915 лв. за Д., съдът е приел, че запазената част на С. Г. е накърнена със 7 525 лв., запазената част на В. В. – с 6 616 лв., а запазената част на Д. К. – с 8 799 лв. При формиране на този извод въззивният съд не е взел предвид направените от Й. В. през 1966 г. и през 1990 г. две дарения на недвижими имоти в полза на наследодателя на ищците Д. В. на обща стойност 45 100 лв.

В решение № 38 от 09.05.2016 г. по гр.д. № 3559/2015 г. на ВКС, І г.о.е, послужило за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, е прието, че за да установи размера на запазената част на наследник със запазена част, съдът образува наследствена маса като имущество и в стойностно изражение по начина, указан в чл. 31 ЗН, в която се включват всички имоти, които са принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му, изваждат се задълженията му и увеличението на наследството по чл. 12, ал.2 ЗН, след което се прибавят /мислено/ даренията с изключение на обичайните такива. След като определи по този начин стойността на масата по чл. 31 ЗН, съдът в съответствие с чл. 29 ЗН определя стойността на запазената част на наследниците. За да прецени дали запазената част на търсещия възстановяването й наследник е накърнена, съдът, след като приспадне направените в негова полза дарения и завети от наследодателя, съпоставя така получената стойност със стойността на дела, който ищецът получава от свободното имущество, и ако няма такова или то е недостатъчно, пристъпва към намаляване на извършените от завещателя завети и дарения на други лица.

Въззивният съд формално се е съобразил с тази съдебна практика – в съответствие със събраните доказателства при повторното разглеждане на делото е формирал и остойностил масата по чл. 31 ЗН, след което от тази стойност е определил размера на запазените части на низходящите на наследодателката в съответствие с разпоредбата на чл. 29, ал.1 ЗН и размера на нейната разполагаема част, но в нарушение на чл. 30, ал.1 ЗН е прихванал срещу запазената част на ищците само направените лично на тях дарения от общата наследодателка. Съдът не е съобразил, че ищците С. Г., В. В. и Д. К. наследяват Й. В. по заместване / чл. 10, ал.1 ЗН/, а не като преки наследници. Съгласно чл. 29, ал.1 ЗН те имат право на запазена част, но в обема на запазената част на техния възходящ, когото заместват. Заместващите в наследяването имат право да получат от наследството при същите условия това, което техният пряк наследодател би получил, ако беше жив или достоен да наследява. Те заемат неговото място.

В чл. 30, ал.1 ЗН е установено правилото, че при иск за възстановяване на запазена част даренията и заветите, направени от наследодателя на наследник със запазена част, се прихващат от неговата запазената част. Нормата е обща и не провежда разграничение между наследници със запазена част, които се призовават към наследяване пряко и тези, които наследяват по право на заместване, но доколкото в двата случая правото на наследяване се основава на различни предпоставки, това различие следва да бъде съобразено при разрешаване на въпроса кои дарения и завещания подлежат на прихващане. При пряко наследяване от запазената част на наследника се прихващат даренията и заветите, направени лично на него от наследодателя. Но когато наследодателят се е разпоредил чрез дарение в полза на свой низходящ, който е починал преди него, и е оставил низходящи, които го заместват в наследяването, те се явяват облагоделствани от това дарение, защото придобиват по наследяване и идеални части от дарения имот. В тази хипотеза по реда на чл. 30, ал.1 ЗН следва да бъде прихваната паричната равностойност не само на даренията и заветите, направени от наследодателя лично в полза на низходящите – наследници със запазена част, но и паричната равностойност на идеалната част, която те придобиват по наследяване от своя надарен възходящ / завещателното разпореждане не произвежда действие, когато лицето, в полза на което е направено, е починало преди завещателя/.

По основателността

При това разрешение на правния въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване, въззивното решение се явява неправилно като постановено в нарушение на материалния закон.

По делото е безспорно установено, че през 1966 г. наследодателката Й. В. е дарила на своя син Д. В. Д. 150/570 ид. части от собствения си недвижим имот, представляващ дворно място пл.№ …. в кв. …. по плана на [населено място],[жк], заедно с 1/10 ид. част от построената в него жилищна сграда. През 1990 г. дарила на същия и дворно място с площ 940 кв.м, съставляващо парцел …. в кв. …. по плана на [населено място], В. област, ведно с построената в него жилищна сграда.

Съобразно възприетото от въззивния съд заключение на съдебно- техническата експертиза, към момента на откриване на наследството на Й. В. стойността на дарения имот в[жк]е 18 500 лв., а на имота в [населено място]- 26 600 лв.

Д. В. Д. е починал на 03.03.1991 г. и е оставил четирима наследници по закон: съпруга и три деца- ищците по делото, които наследяват поравно – по 1/4 ид. част. Паричната стойност на придобитата от всеки от тях идеална част от двата дарени имота е в размер на 11 275лв. Към тази стойност следва да се прибави стойността на даренията, направени през 2000 г. от завещателката лично на нейните внуци, деца на Д. В. – ищците по делото С. В., В. и Д. В. съответно в размер на 7 189 лв. за С., 8 099 лв. за В. и 5 915 лв. за Д.. Или по дарение от наследодателката в патримониума на ищцата С. В. е преминало имущество на обща стойност 18 464 лв., в имуществото на В. В. – на обща стойност 19 374 лв. и в имуществото на Д. В.- на обща стойност 17190 лв. Това са стойностите, които следва да бъдат прихванати по реда на чл. 30, ал.1 ЗН от размера на тяхната запазена част, за да се прецени дали същата е накърнена с извършеното от наследодателката завещание в полза на нейния внук, който също наследява по заместване от починалия преди нея неин син К. В. Д..

Към момента на смъртта си наследодателката е била собственик на 1/2 ид. част от апартамента в [населено място], а не на 4/6 ид. части, както е приел въззивния съд. Това е така, тъй като този имот е придобит от наследодателката и нейния съпруг В. Д. В. в режим на СИО. Съпругът е починал на 01.04.1985 г., т.е. при действието на СК от 1968 г. /СК от 1985 г. влиза в сила на 01.07.1985 г./, а съгласно чл. 14, ал. 7 СК 1968 /отм./, когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество. Поради това в масата по чл. 31 ЗН следва да се включи стойността на 1/2 ид. част от апартамента, която е в размер на 49 600 лв./ 1/2 от стойността на целия апартамент- 99 200 лв./. Към нея следва да се прибавят стойността на дарените имоти в[жк]и [населено място]/ съответно 18 500 лв. и 26 600 лв./, както и даренията направени лично на С. В., В. В. и Д. В., който са на обща стойност 21 203 лв. Определена по този начин, наследствената маса е в размер на 115 903 лв., разполагаемата част на наследодателката е 1/3 на стойност 38 634 лв., колкото е размерна на запазената част и на всяко от нейните две деца, респ. техните заместващи низходящи. Запазената част на Д. В. се разделя поравно само между неговите низходящи, които са трима. Или всеки от тях има запазена част в размер на 12 878 лв. Като се съпостави този размер със стойността на имуществото, което те са придобили от наследодателката чрез дарение лично на тях и на техния пряк наследодател, когото заместват в наследяването, се налага извод, че извършеното от Й. В. завещание в полза на М. К. не накърнява техните запазени части, тъй като подареното имущество надхвърля по стойност размера на запазената част на всеки от тях.

По тези съображения заявеното искане по чл. 30, ал.1 ЗН на С. В., В. В. и Д. В. за намаляване на завещателното разпореждане, направено от наследодателката Й. К. В. в полза на М. К. В. до размера, необходим за възстановяване на тяхната запазена част, е неоснователно. Като е достигнал до друг извод, и е намалил завещанието, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.

С оглед на изложеното, въззивното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено и в частта, с която са определени квотите, при които следва да се извърши делбата на апартамента в [населено място].

След смъртта на В. Д. В. наследодателката Й. В. е станала собственик на собствено основание на 1/2 ид. част. Принадлежащата на починалия съпруг 1/2 ид. част е придобита по наследяване при равни права от двете му деца Д. и К., или всеки от тях е станал собственик на по 1/4 ид. част. След смъртта на Д. В. неговата 1/4 ид. част е наследена поравно от четиримата му наследници по закон – съпругата М. Д., и децата С. Д., Д. Д. и В. Д.. На това основание всеки от тях се легитимира като собственик на 1/16 ид. част от апартамента.

Принадлежащата на К. В. Д. 1/4 ид. част от наследството на баща му е наследена след смъртта му от неговата съпруга О. М. Д. и от сина му М. К. В.. Всеки от тях е придобил на това основание по 1/8 ид. част / 2/16 ид. части/.

Завещанието, направено от Й. В. в полза на М. К. В., е произвело действие до размера на притежаваната от нея към момента на откриване на наследството 1/2 ид. част от апартамента. Следователно, към настоящия момент на основание наследство от К. В. Д. и завещание от Й. В., съделителят М. К. се легитимира като собственик на 10/16 ид. части от апартамента. По наследяване от К. Д. съделителката О. М. Д. се легитимира като собственик на 2/16 ид. части, а по наследяване от Д. В. всеки от съделителите М. Д. Д., С. Д. Г., В. Д. В. и Д. Д. К. се легитимира като собственик на 1/16 ид. част от жилището. При тези квоти следва да се допусне извършването на съдебна делба на апартамента между страните по делото.

Диспозитив

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 619 от 20.05.2019 г. по в.гр.д. № 565/2018 г. на Варненския окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането по чл. 30, ал.1 ЗН на С. Д. Г., В. Д. В. и Д. Д. К. за намаляване на саморъчно завещание от датата 27.08.2011 г., с което Й. К. В. е завещала на своя внук М. К. В. апартамент № …., находящ се в гр. варна,[жк], [жилищен адрес] съставляващ имот с идентификатор …. по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92- от 14.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, и за възстановяване на тяхната запазена част.

ДОПУСКА извършването на съдебна делба на недвижим имот – апартамент № …., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] съставляващ имот с идентификатор …. по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92- от 14.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, между съделителите М. К. В., О. М. Д., М. Д. Д., С. Д. Г., В. Д. В. и Д. Д. К. при следните квоти:

10/16 ид. части за М. К. В.

2/16 ид. части за О. М. Д.

1/16 ид. част за М. Д. Д.

1/16 ид. част за С. Д. Г.

1/16 ид. част за М. Д. В.

1/16 ид. част на Д. Д. К..


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Определение №241/15.05.2020 по дело №4201/2019 1
    Определение №241/15.05.2020 по дело №4201/2019
    Следва ли съдът при установяване на точния размер на накърняване на запазените части на наследниците с право на запазена част да приспадне всички дарения, направени от наследодателя в тяхна полза?
  • Решение по чл. 290 ГПК
    Решение № 38 от 09.05.2016 г. по гр. д. № 3559 / 2015 г.
    Относно приложението на член 29 ЗН и алгоритъма,който се следва,съгласно посочената задължителна практика на ВКС,при начина на изчисляване и определяне наличието или не на накърняване на запазената част от наследството.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми и термини

0 0 глас
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари