Определение №96/19.02.2021 по дело №3135/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: Гражданска колегия, IV-то отделение
  • Допълнителен селективен критерий:

Анотация

Въпроси

Може ли съдът да се произнесе за незаконосъобразност на заповед за уволнение поради нарушение, което не е въведено от ищеца като основание на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ?

Допуснал ли е нарушение на чл. 193, ал. 2 КТ работодателят, който е наложил дисциплинарно наказание без предварително да е изслушал работника или служителя или да е приел писмените му обяснения, когато тези обяснения не са били изслушани или дадени по вина на работника или служителя?


Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОЯН ЦОНЕВ, ЛЮБКА АНДОНОВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3135 по описа за 2020 г. взе предвид следното

История на спора

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от “ТОП АГРО 11“ ЕООД, представлявано от управителя М. Л., чрез адвокат М. К. – М., срещу въззивно решение № 676/06.07.2020 г., постановено от Пловдивски окръжен съд по въззивно гр.д. № 544/2020 г.

Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила..

Насрещната страна Й. М. Д., чрез адвокат Б. П., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В евентуалност развива съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за инстанцията.

Мотиви

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК, ал. 1 и 2.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният Пловдивски окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Пловдивски районен съд, отменил заповед № 9/без дата/, получена на 21.08.2019 г., издадена от управителя на „Топ Арго 11 ЕООД, [населено място], с която Й. М. Д. е уволнен дисциплинарно, възстановил същия на заеманата дотогава длъжност, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и осъдил работодателя да заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ на Д. в размер на 2554,40 лв. за периода 22.08.2019 г. – 20.12.2019 г., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 03.10.2019 г. до окончателното издължаване. Осъдил работодателят да заплати на Д. и сумата от 2388,94 лв. – обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за незаконно уволнение със заповед № 9/23.04.2019 г., отменена от работодателя по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК. Осъдил “ТОП АГРО 11“ ЕООД да заплати на ищеца Д. сторените по делото съдебноделоводни разноски.

За да постанови този резултат, въззивния съд установил, че ищецът Й. Д. заемал длъжността “шофьор тежкотоварен автомобил“ по трудов договор с “ТОП АГРО 11“ ЕООД. Със заповед № 9/23.04.2019 г. /връчена на същата дата/ служителят е уволнен поради неявяване на работа. С последваща заповед № 7/24.04.2019 г., издадена по реда на чл. 344, ал. 2 КТ уволнението е отменено от самия работодател, като за това работникът бил уведомен едва на 14.08.2019 г. Съдът установил, че за времето, през което, поради отменената от самия работодател заповед, работникът не е получавал доходи по трудово правоотношение, му се дължи обезщетение в размер на 2388,94 лв. съгласно чл. 225, ал. 1 КТ. На 21.08.2019 г. на служителя е връчена втора заповед № 0000009 (без дата), с която, на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, трудовото правоотношение на Д. е прекратено поради неявяване на работа. Въззивният съд посочил, че по делото няма доказателства за взети преди това писмени или устни обяснения от служителя. Направил извод, че уволнението е незаконно поради нарушение на чл. 193, ал. 2 КТ. Посочил, че предвид установената незаконосъобразност на за заповедта, не следва да обсъжда останалите доказателства, представени по делото. Установил, че след повторното уволнение Д. не е работил по трудов договор и му присъдил обезщетение в размер на 2554,40 лв. за периода 22.08.2019 г. – 20.12.2019 г., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване на въззивното решение с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Твърди, че въззивният съд, в противоречие с № 258/01.07.2015 г. на ВКС по гр.д. № 909/2015 г., IV г.о. и решение № 459/27.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1532/2010 г., IV г.о, се е произнесъл за незаконосъобразност на заповед за уволнение поради нарушение, в случая – чл. 193 КТ, което не е въведено от ищеца като основание на предявения иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

Поддържа още, че въззивният съд е тълкувал чл. 193 КТ в противоречие с постановеното в решение № 6/06.02.2020 г. на ВКС по гр.д. № 1912/2019 г., III г.о.; решение № 159/07.06.2019 г. на ВКС по гр.д. № 563/2019 г., IV г.о.; решение № 96/22.07.2019 г. на ВКС по гр.д. № 2116/2018 г., III г.о.; определение № 3/05.01.2017 г. по на ВКС гр.д. 3380/2016 г., III г.о., а именно, че изискването работодателят предварително да е изслушал работника или служителя или да е приел писмените му обяснения преди да наложи дисциплинарно наказание, не се прилага, когато тези обяснения не са били изслушани или дадени по вина на работника или служителя. Това е така, когато работодателят е поискал обяснения за дисциплинарното нарушение и не е получил такива от работника, независимо от причината за отказа.

Касационен въпрос

Съставът на Върховния касационен съд намира, че поставените правни въпроси са включени в предмета на спора и от значение за постановения резултат по исковете с правно осн. чл. 344, ал. 1 КТ, т. 1, т. 2, както и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за обезщетението по чл. 225 КТ за оставането без работа след повторното уволнение със заповед № 9/без дата. Касационно обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 КТ на въззивното решение по тези искове, по правните въпроси, преформулирани от състава на Върховния касационен съд: може ли съдът да се произнесе за незаконосъобразност на заповед за уволнение поради нарушение, което не е въведено от ищеца като основание на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и допуснал ли е нарушение на чл. 193, ал. 2 КТ работодателят, който е наложил дисциплинарно наказание без предварително да е изслушал работника или служителя или да е приел писмените му обяснения, когато тези обяснения не са били изслушани или дадени по вина на работника или служителя.

Касационни основания по чл. 280 ГПК няма посочени относно въззивното решение, постановено по иска за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, дължимо от незаконно уволнение със заповед № 9/23.04.2019 г., отменена от работодателя със заповед № 7/24.04.2019 г.

Няма основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази част.

Диспозитив

Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 676/06.07.2020 г., постановено от Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 544/2020 г. в частта, с която е отменена заповед № 9/без дата/, издадена от управителя на „Топ Арго 11 ЕООД, [населено място], с която Й. М. Д. е уволнен дисциплинарно, възстановил същия на заеманата дотогава длъжност, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и осъдил работодателя да заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ на Д. в размер на 2554,40 лв. за периода 22.08.2019 г. – 20.12.2019 г., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 03.10.2019 г. до окончателното издължаване, както и съдебноделоводните разноски.

УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 131,10 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.

При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.

Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 676/06.07.2020 г., постановено от Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 544/2020 г. в частта, с която „Топ Арго 11 ЕООД, [населено място], е осъдено да заплати на Й. М. сумата от 2388,94 лв. – обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за незаконно уволнение със заповед № 9/23.04.2019 г., отменена от работодателя по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми и термини

0 0 глас
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари