Определение №95/26.02.2021 по дело №933/2020

Спорът е разрешен с Решение №60090/16.07.2021 по дело №933/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: II-ро отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Относно определянето приноса на пострадалия за настъпване на вредите при пътно-транспортно произшествие.

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на трети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА, ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 933/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Т. И. от [населено място] срещу решение № 339 от 06.02.2020 г. по в. гр. д. № 4159/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, ГО, I-15 състав решение № 4740 от 27.062019 г. по гр. д. № 4626/2017 г. за отхвърляне на предявения от касатора срещу Застрахователна компания „Лев Инс“ АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 22.10.2013 г. за разликата от 75 000 лв. до пълния претендиран размер 200 000 лв.

Касаторът поддържа, че атакуваното решение е неправилно на всички основания, предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК. Счита, че определеният от въззивния съд размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на неговия син, е занижен, тъй като: не са съобразени в пълна степен нивата на застрахователните лимити към датата на процесното пътно-транспортно произшествие; не е съобразена последователната практика на съдилищата при прилагане критерия за справедливост и икономическата конюнктура в страната; не са обсъдени установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с отношенията между него и сина му, загинал при произшествието; не е взето предвид влошаването на здравословното му състояние. Изразява несъгласие и с извода за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, евентуално – с определения обем на съпричиняването, като поддържа, че същият е прекомерен.

Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. При преценка за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва ли съдът да съпостави конкретното поведение на делинквента и това на увредения и да отчете тежестта на допуснатите от всеки нарушения, намиращи се в причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат; 2. При обективното съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД намаляването на дължимото от делинквента обезщетение обусловено ли е от преценката дали е налице виновно и противоправно поведение на пострадалото лице за настъпване на увреждането или е обусловено от това дали конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия съставлява пряка и непосредствена причина за настъпване на вредите; 3. Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя; 4. Кои са критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл. 52 ЗЗД и следва ли решаващият съд задължително да изложи съображения по всеки един критерий (признак) при определяне размера на обезщетението; 5. Доколко и до каква степен съдът при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка „Гражданска отговорност“.

По отношение на така поставените въпроси се поддържа, че са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика – ППВС № 17/63 г. (за първите два въпроса) и ППВС № 4/68 г. (за третия и четвъртия въпрос), както и в противоречие с каузалната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, подробно посочена в изложението.

Освен това, бланкетно е заявено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С оплакванията срещу приетото съпричиняване на вредоносния резултат касаторът обосновава и твърдението си за очевидна неправилност на обжалвания акт.

Ответникът по касация – Застрахователна компания „Лев Инс“ АД – оспорва касационната жалба и моли за недопускането й до разглеждане, респ. за оставянето й без уважение, съображения за което е изложил в писмен

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари