Решение №95/12.08.2021 по дело №180/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    13

    Р Е Ш Е Н И Е

    № 95

    гр. София,12 август 2021 година

    Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА

    ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА

    ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА

    при участието на секретаря.....Марияна Петрова…............и в присъствието на прокурора..........................Мария МИХАЙЛОВА……………..изслуша докладваното от Председателя дело № 180 по описа за 2021г.

    Касационното производство е образувано по жалба на адвокати И. Л. и М. Р. – защитници на подсъдимия В. Н. М.; жалба на подсъдимата К. Ж. К., подадена чрез защитника й адв. Д. Д. и жалба на адв. И. А. – повереник на частния обвинител и граждански ищец А. М. М. срещу присъда № 260000 от 14.09.2020г., постановена по внохд № 74/20г. на Варненски апелативен съд.

    В жалбата на защитниците на подсъдимия М. се сочат всички касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК, като при условията на алтернативност се предлага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на съществени нарушения на процесуални правила или намаляване на размера на наложеното наказание и отлагане изпълнението му на основание чл.66, ал.1 от НК.

    В допълнения към жалбата, изготвени поотделно от адвокатите Л. и Р. и в представено допълнение към жалбата от адв. Л. в съдебното заседание на касационната инстанция, се излагат аргументи в подкрепа на заявените касационни основания.

    В допълнението към жалбата на адв. Р. се сочат допуснати съществени нарушения на процесуални правила: позоваване в присъдата на обвинителни факти, не включени в обвинението - относно наличието на обща цел при отделни обвинения спрямо подсъдимите; противоречия между диспозитива на обвинителния акт и присъдата относно обстоятелствата кой е отправил заплахата, на кого е следвало да се заплаща и с каква цел; допуснати нарушения на чл.107, ал.1, чл.13, чл.14, чл.16, чл.339 във вр. с чл.305, ал.3 от НПК – липса на мотиви защо обясненията на подсъдимите са приети за недостоверни и безкритично кредитиране на показанията на св. М.; попълване на доказателствената празнота с предположения; предубеденост и пристрастност на съдебния състав; необсъждане на доводите на защитата, основани на изготвените ВДС; противоречия в мотивите, които не дават възможност да се изведе действителната воля на съда. На следващо място се твърди, че присъдата е постановена в нарушение на закона, предвид липсата на осъществено от подсъдимия М. съставомерно престъпление по чл.213а от НК. Като явно несправедливо се счита и наложеното наказание, което не е съобразено с обстоятелствата, относими към преценката по чл.54 от НК.

    В допълненията към жалбата, изготвени от адв. Л., като съществени нарушения на процесуални правила се изтъкват: осъждането на подсъдимия М. по непредявено обвинение – че е искал наем, който би се дължал на К. К. и че е осъществил деянието при обща цел с К. да се заплащат суми на него; игнориране на доказателства; противоречиви и неясни мотиви относно обекта, за който е искан наем; осъждане на подсъдимата К. по непредявено обвинение – да е искала сумите за В. М.; липса на анализ на гласните доказателства, игнориране на показанията на свидетелите Ж. и К. и превратно тълкуване на доказателства; липса на мотиви по възраженията на защитата, че подсъдимият М. не е осъществил лично нито едно от действията, приети за съставомерни, след 09.10.2014г.; неясна и противоречива воля на съда; изграждане на осъдителни изводи върху предположения; проявени от въззивния съд пристрастност към обвинителната теза и предубеденост по отношение на вината на подсъдимите. Излагат се и съображения, че осъждането на подсъдимия М. е в нарушение на закона, тъй като престъплението по чл.213а от НК е на формално извършване и е довършено с отправянето на инкриминираните заплахи, а последващите действия не могат да бъдат придружаващи деянието. Признаването на подсъдимите за виновни за съизвършителство също се твърди, че е в нарушение на закона, доколкото приетите за установени факти не сочат на съучастие. Признаването на подсъдимия М. за виновен за имуществени вреди в резултат на спирането на електрическото захранване

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари