Класификация
- Вид съдебен акт: Определения за допускане
- Колегия/Отделение: III-то отделение, Гражданска колегия
- Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК
Анотация
1. Следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи на ищеца, посочени в исковата молба, които имат значение за решението по делото?
2. Длъжен ли е въззивният съд да изложи в мотивите си кои доказателства конкретно кредитира, на кой свидетел показанията приема, така че да възприеме изцяло защитната теза на ответника? Длъжен ли е съдът да посочи въз основа на кои доказателства, събрани по делото-гласни или писмени, почива правният извод за крайния съдебен акт?
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ:
Драгомир Драгнев, Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3141 по описа за 2021 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
История на спора
Образувано е по касационна жалба на Г. К. Ч. против решение № 261973 от 23.03.2021 г., постановено по въззивно гражданско дело № 14373 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 20234125 от 23.10.2020 г. по гр. д. № 17895 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд в частта, с която е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ дисциплинарното уволнение на Г. К. Ч., ищецът е възстановен на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата преди уволнението длъжност „професор“ в Отделение по кожни и венерически болести при Медицински институт на МВР, а работодателят е осъден на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ да му заплати 11 677,15 лева обезщетение за оставането без работа поради уволнението за периода от 06.05.2020 г. - 23.09.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 18.05.2020 г. до окончателното заплащане на задължението, като вместо това тези искове са отхвърлени.
Мотиви
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи очевидна неправилност, както и т. 1 и т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК по следните въпроси:
1. Следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи на ищеца, посочени в исковата молба, които имат значение за решението по делото?
... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.
Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.
или
