Определение №94/11.02.2021 по дело №3484/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: Гражданска колегия, III-то отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Относно процесуалното задължение на съда да изслуша и двамата родители, съгласно чл. 59, ал. 6 СК при спор за упражняване на родителските права, респ. определяне на режим на лични контакти на детето с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права.


Върховен касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:
СВЕТЛА ДИМИТРОВА

Членове:
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА, ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр.д. № 3484 описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по чл. 288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба с вх. № 5697/03.07.2020 г. на А. Д. К., подадена чрез адв. И. Е. от САК, срещу въззивно Решение № 138/01.06.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 10/2020 г. по описа на Окръжен съд [населено място], в частта, с която след частична отмяна на Решение № 73 от 17.05.2019г., постановено по гр.д. № 232/2018 г. на Районен съд – Панагюрище, е определен нов режим на лични контакти между бащата и малолетното дете П. Г. К., а присъдената от първостепенния съд месечна издръжка, дължима от бащата в полза на детето е намалена от 250лв. на 200лв.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката сочи, че се касае за основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос относно необходимостта от задължително изслушване в съдебния процес на двамата родители на детето, при спор за упражняване на родителските права, респ. определяне на режим на лични контакти на детето с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 6 СК, за който твърди, че е обусловил изхода на спора и че е решен в противоречие със задължителната съдебна практика – ППВС №1/1974г., както и с установената съдебна практика на ВКС, обективирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

Ответната страна по касация Г. Г. К., чрез адв. Янчо Дрянов, в представен писмен отговор взема становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски в касационното производство.

Мотиви

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел в частта, предмет на настоящото обжалване, че режимът на личните отношения е определен неправилно от районния съд , като не са взети предвид критериите, посочени в нормата на чл. 59 ал. 3 от СК и съдебната практика формирана по този въпрос, включително указанията дадени в раздел III на ППВС №1/ 12.11.1974г. Посочил е, че при определяне на режима на лични отношения на другия родител с детето следва да се съобразят на първо място интересите на детето, създадените емоционални връзки на детето с всеки един от родителите, както и конкретните обстоятелства по всеки казус; че съдът следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетно дете, което ползва и двамата родители; че когато родителите не могат да постигнат доброволно споразумение относно упражняване на родителските права и режима на лични отношения с другия родител, то съдът следва да определи този режим, като с него следва да се създадат нормални условия за поддържане на тези отношения, а не същият да бъде източник на допълнителни недоразумения и спорове между родителите.

Въззивната инстанция след анализ на доказателствата е приела, че възрастта на детето не е пречка за определяне на режим, който да урежда личните отношения на детето с другия родител за един по-продължителен период от време, което би било в интерес на детето и на двамата родители. Намерил е, че в случая следва да бъде определен максимално широк режим на лични контакти между детето и бащата, както следва:

-всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10. 00 часа в събота до 17. 00 часа в неделя с преспиване;

-по един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск;

-всяка Коледа и Великден – на четна година да е при майката , а всяка Коледа и Великден на нечетна година да е при бащата;

-на останалите официални празници в страната, както следва: на четна година да е при майката, а на нечетна година да е при бащата ;

-Нова година – на нечетна година да при бащата, а на четна година да е при майката,

-през първата половина на пролетната / Великденска/ ваканция, когато не съвпада с училищни лагери и екскурзии, посещавани от децата;

-на нечетна година детето да прекарва имените и рождените си дни с бащата за времето от 09. 00 ч. до 20. 00 ч.;

По въпроса за издръжката на детето, която следва да бъде заплащана от бащата съдът е посочил, че размерът на издръжката следва да се определи според правилото на чл.142, ал.1 от СК, според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което дължи издръжка. След анализ на доказателствата е обосновал извод, че определеният от първостепенния съд месечен размер е завишен и следва да се намали до размер на 200лв. месечно.

Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.

Касационен въпрос

След преценка, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че е налице основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по поставения процесуалноправен въпрос относно процесуалното задължение на съда да изслуша и двамата родители, съгласно чл. 59, ал. 6 СК при спор за упражняване на родителските права, респ. определяне на режим на лични контакти на детето с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като то противоречи на приетото в ППВС № 1/1974 г. и на каузалната практика на ВКС в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

На касаторката следва да се укаже да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 195лв., съгласно Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в противен случай производството по жалбата ще бъде прекратено.

Диспозитив

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 138/01.06.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 10/2020 г. по описа на Окръжен съд [населено място], в частта, с която след частична отмяна на Решение № 73 от 17.05.2019г., постановено по гр.д. № 232/2018 г. на Районен съд – Панагюрище, е определен нов режим на лични контакти между бащата и малолетното дете П. Г. К., а присъдената от първостепенния съд месечна издръжка, дължима от бащата в полза на детето е намалена от 250лв. на 200лв.

УКАЗВА на А. Д. К. в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателство за внесена по сметката на ВКС държавна такса от 195лева за касационното обжалване, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.

След представяне на доказателство за внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Пленум на ВС
    Постановление № 1/74 от 12.11.1974 г.
    По въпросите за упражняването на родителските права при развод, за мерките по това упражняване и за личните отношения между родители и деца.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми и термини

0 0 глас
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари