Определение №93/15.02.2021 по дело №95/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: Търговска колегия, II-ро отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

Анотация

Въпрос

Oтносно силата на пресъдено нещо на арбитражното решение.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на пети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА, МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 95 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по чл. 288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на „Национална електрическа компания“ ЕАД, гр. София срещу решение № 2061 от 8. 08. 2019 г. по т. д. № 3385/2018 г. на Софийски апелативен съд, ТО, трети състав, с което след отмяна на решение № 749 от 12. 04. 2018 г. по т. д. № 2323/2017 г. на Софийски градски съд, ТО, 16 състав „Национална електрическа компания“ ЕАД е осъдено да заплати на „Енергийна финансова група“ АД (н.) на основание чл. 99 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 59 519, 29 лв. /левова равностойност на 30 431, 73 евро/ – цедирано на „Енергийна финансова група“ АД /н./ от „УорлиПарсънс Нюклеър С.“ ЕАД с договор от 25. 01. 2013 г. вземане, представляващо възнаграждение за консултантски услуги по договор № І-455-05/31. 01. 2005 г., сключен между „Национална електрическа компания“ ЕАД и „П. Иендси Ю. Л.“, Великобритания и изменен със споразумение от 24. 01. 2011 г. за замяна на изпълнителя от „УорлиПарсънс Нюклеар С.“ ЕАД, за което е издадена фактура № 147/25. 07. 2012 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24. 07. 2017 г. до окончателното й изплащане.

К. жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Мотиви

Допускането на касационното обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, т. 1 и т. 3. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните значими за изхода на делото правни въпроси: 1. „Ползват ли се със сила на пресъдено нещо мотивите на арбитражно решение, съдържащи констатации относно правнорелевантни факти, на които се основава искът или възраженията на ответника и допустимо ли е съдът, сезиран с иск между цесионер на страна по арбитражното решение, да приеме за установена валидността на договора единствено поради признаването му за действителен в мотивите на арбитражното решение между цедента и другата страна в арбитражното производство? Обхващат ли обективните предели на силата на пресъдено нещо на арбитражното решение правопораждащите факти за съществуването на договорното правоотношение, когато те като преюдициални не са били предмет на установителен или инцидентен установителен иск и не са въведени като втори предмет на делото?“; 2. „Относно обхвата на преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо при уважени осъдителни искове на цедента срещу ответника спрямо последващ иск на цесионера срещу ответника за друг период – включват ли се в него правоизключващите възражения на ответника. Следва ли отправените правоизключващи възражения от ответника в последващ процес на различно основание и с различно искане да се преценяват като преклудирани?“; 3. „Когато е налице противоречие в мотивите на арбитражно решение, в което се съдържат общи констатации по валидност на изменения и допълнения на договор за обществена поръчка и мотивите на влязло в сила съдебно решение, с които тази валидност е отречена, кое от тях съдът, сезиран с иск на друго основание и с различно искане, следва да зачете?“ 4. „За задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на всички относими доказателства и да обсъди всички възражения и доводи, направени в отговора на въззивната жалба, както и да изложи точни и ясни мотиви по тях“; 5. „За критериите при определяне на понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. в ЗЗД и основните им характеристики.“ Касаторът твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС: по въпросите по т. 1 – с Тълкувателно решение № 1 от 4. 01. 2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 186 от 7. 02. 2018 г. по т. д. № 1785/2016 г., ІІ т. о., решение № 33 от 28. 04. 2017 г. по т. д. № 796/2018 г., ІІ т. о., решение № 57 от 27. 02. 2018 г. по гр. д. № 2736/2017 г., ІV г. о., решение № 58 от 26. 04. 2016 г. по гр. д. № 5180/2015 г., І г. о., решение № 136 от 22. 02. 2016 г. по гр. д. № 1872/2015 г., ІІ г.о.; по въпросите по т. 2 – с т. 18 от цитираното тълкувателно решение, решение № 186 от 7. 02. 2018 г. по т. д. № 1785/2016 г., ІІ т. о., решение № 317 от 12. 02. 2019 г. по т. д. № 796/2018 г., ІІ т. о.; по въпроса по т. 4 – с Тълкувателно решение № 1 по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК, решение № 317 от 12. 02. 2019 г. по т. д. № 796/2018 г., ІІ т. о., решение № 186 от 7. 02. 2018 г. по т. д. № 1785/2016 г., ІІ т. о., решение № 113 от 20. 01. 2016 г. по т. д. № 955/2014 г., ІІ т. о., решение № 76 от 11. 05. 2016 г. по т. д. № 3503/2014 г., ІІ т. о., решение № 75 от 20. 06. 2016 г. по т. д. № 1608/2015 г., ІІ т.о., решение № 115 от 15. 08. 2016 г. по т. д. № 3428/2014 г., ІІ т. о., решение № 115 от 15. 08. 2016 г. по т. д. № 3428/2014 г., ІІ т. о.; по последния въпрос – с Тълкувателно решение № 3 от 18. 05. 2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросите по т. 2 и т. 3 касаторът поставя по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Позовава се на липсата на съдебна практика на ВКС относно силата на пресъдено нещо на арбитражното решение.

Ответникът по касация „Енергийна финансова група“ АД (н.) изразява становище за липсата на предпоставките за достъп до касация, съответно – за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 31. 01. 2005 г., след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка по ЗОП (отм.), е сключен договор № І-455-05 между „Национална електрическа компания“ ЕАД, като възложител и „П. Иендси Ю. Л.“, Великобритания, като изпълнител за възлагане на изпълнителя като архитект-инженер изпълнение на дейности по програмата за финансиране и изграждане на А. „Б.“. Констатирал е, че на същата дата е подписано новационно споразумение, с което страните са се съгласили изпълнителят да бъде заменен с „П. Иендси България“ Е. /с променено през 2007 г. наименование на „УорлиПърсънс Ю. Е. С.“ Е./ , чийто капитал е притежание на дружеството със седалище във Великобритания и от чието име била подадена офертата. Въззивният съд е приел, че на 24. 01. 2011 г. „УорлиПърсънс Ю. Е. С.“ Е. е сключило с „Национална електрическа компания“ ЕАД споразумение за прехвърляне на права и заместване в задължения, като първото дружество било заменено като страна по договора от 2005 г. от „УорлиПарсънс Нюклеър С.“ ЕАД. Установил е, че последното дружество прехвърлило на ищеца „Енергийна финансова група“ АД с договор за цесия от 25. 01. 2013 г. вземания към „Национална електрическа компания“ ЕАД, произтичащи от договор № І-455-05/31. 05. 2005 г., част от които и вземането по процесната фактура общо за сумата от 691 193 евро, от която ищецът претендирал непогасен остатък в размер на 30 431, 73 евро след извършени прихващания с ответника.

С оглед правните изводи на първоинстанционния съд и доводите на страните апелативният съд е приел, че главният спорен въпрос е относно валидността на споразумението от 24. 01. 2011 г., с което е изменен договорът от 2005 г. и цедентът „УорлиПарсънс Нюклеър С.“ ЕАД е заменил „УорлиПарсънс Ю. Е. С.“ Е.. Въззивният съд е счел, че възражението на ответника „Национална електрическа компания“ ЕАД за нищожност на посоченото споразумение поради сключването му в нарушение на забраната на чл. 43, ал. 1 ЗОП /отм./ е преклудирано, съответно не го е изследвал, като се е позовал на влязлото в сила арбитражно решение от 6. 09. 2018 г. по д. № 20351/МНМ на Международната търговска камара, искът за отмяна на което по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА бил отхвърлен с решение по т. д. № 251/2019 г. на ВКС. Посочил е, че с този акт на арбитражния съд било признато, че „УорлиПарсънс Нюклеър С.“ ЕАД е основал своите искове на валидни изменения и допълнения към договора от 2005 г., като „Национална електрическа компания“ ЕАД било осъдено да заплати претендираните пред арбитражния съд суми по фактури за месеците февруари-август 2013 г. и други суми по същия договор. Приел е, че съобразно правилата на чл. 41, ал. 3 ЗМТА и чл. 298, ал. 2 ГПК арбитражното решение има действие и за ищеца по настоящото дело – частен правоприемник на „УорлиПарсънс Нюклеър С.“ ЕАД на основание сключения договор за продажба на вземания от 25. 01. 2013 г. и сила на пресъдено нещо със същите обективни предели като тази на съдебното решение. Изтъкнал е, че пред арбитражния съд праводателят на ищеца е обосновал легитимацията си именно с действително споразумение за изменение на договора за изработка, сключено между него и ответника, поради което с оглед преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо /с предмет и фактите, представляващи основание за нищожност на споразумението/ длъжникът не би могъл да оспорва валидността на същото споразумение в настоящия процес.

За да уважи предявения осъдителен иск, въззивният съд е направил извод за неоснователност на възражението на ответника, че цесията няма действие по отношение на него, като е приел, че цесията е валидна и му е надлежно съобщена от цедента. Изтъкнал е, че с последващата датата на сключване на договора за прехвърляне на вземанията разпоредба на чл. 42а ЗОП (ДВ, бр. 40 от 2014 г.) е установено, че паричните вземания по договорите за обществени поръчки и по договорите за подизпълнение са прехвърляеми и едновременно с това на същата с § 115, ал. 3 ПЗР на ЗИЗОП (ДВ, бр. 40 от 2014 г.) е придадено обратно действие – за прилагането й и по отношение на договорите, сключени до влизане в сила на ЗИЗОП. За да формира извод за съществуването на вземането по процесната фактури, въззивният съд е отчел установеното със заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че фактурата е отразена в счетоводството на ответното дружество, включена е в дневника за покупко-продажбите по ДДС с право на пълен данъчен кредит, както и извършеното прихващане с протокол от 30. 06. 2013 г. на страните по делото. Накрая съдът е отхвърлил и възражението за погасяване по давност на вземането, като е приел, че същото се погасява с общата петгодишна давност, тъй като не се касае до периодични платежи. В решението е посочено, че падежът на задълженията действително е уговорен предварително, като дължими плащания за всеки месец според графика на фактуриране и натоварване на работната сила, но престациите по предоставяните услуги не са идентични.

Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, т. 1-т. 3. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Касационен въпрос

Процесуалноправните въпроси по т. 1 и т. 2 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касационния жалбоподател са свързани и следва да бъдат обобщени като въпрос относно силата на пресъдено нещо на арбитражното решение. Така обобщения правен въпрос е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, поради което отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Налице е и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по въпроса не е формирана практика на ВКС.

Въпросът по т. 3, формулиран в изложението на касационния жалбоподател, не е бил предмет на обсъждане в обжалваното въззивно решение и не е обусловил правните изводи на решаващия състав, поради което по отношение на него не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационен контрол.

По останалите въпроси в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК на касатора съдът ще се произнесе с решението по съществото на спора, доколкото те са обусловени от отговора на въпроса, по който се допуска касационно обжалване.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТС по ГПК, касационният жалбоподател „Национална електрическа компания“ ЕАД следва да внесе държавна такса в размер на 1190, 38 лв. по сметка на ВКС.

Диспозитив

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2061 от 8. 08. 2019 г. по т. д. № 3385/2018 г. на Софийски апелативен съд, ТО, трети състав.

УКАЗВА на касатора „Национална електрическа компания“ ЕАД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 1190, 38 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.

Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.

След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I т. о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми и термини

0 0 глас
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари