Определение №93/15.02.2021 по дело №95/2020

Спорът е разрешен с Решение №60081/26.07.2021 по дело №95/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: Търговска колегия, II-ро отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

Анотация

Въпрос

Oтносно силата на пресъдено нещо на арбитражното решение.

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на пети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА, МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 95 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на „Национална електрическа компания“ ЕАД, гр. София срещу решение № 2061 от 8. 08. 2019 г. по т. д. № 3385/2018 г. на Софийски апелативен съд, ТО, трети състав, с което след отмяна на решение № 749 от 12. 04. 2018 г. по т. д. № 2323/2017 г. на Софийски градски съд, ТО, 16 състав „Национална електрическа компания“ ЕАД е осъдено да заплати на „Енергийна финансова група“ АД (н.) на основание чл. 99 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 59 519, 29 лв. /левова равностойност на 30 431, 73 евро/ - цедирано на „Енергийна финансова група“ АД /н./ от „УорлиПарсънс Нюклеър С.“ ЕАД с договор от 25. 01. 2013 г. вземане, представляващо възнаграждение за консултантски услуги по договор № І-455-05/31. 01. 2005 г., сключен между „Национална електрическа компания“ ЕАД и „П. Иендси Ю. Л.“, Великобритания и изменен със споразумение от 24. 01. 2011 г. за замяна на изпълнителя от „УорлиПарсънс Нюклеар С.“ ЕАД, за което е издадена фактура № 147/25. 07. 2012 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 24. 07. 2017 г. до окончателното й изплащане.

К. жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Мотиви

Допускането на касационното обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, т. 1 и т. 3. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните значими за изхода на делото правни въпроси: 1. „Ползват ли се със сила на пресъдено нещо мотивите на арбитражно решение, съдържащи констатации относно правнорелевантни факти, на които се основава искът или възраженията на ответника и допустимо ли е съдът, сезиран с иск между цесионер на страна по арбитражното решение, да приеме за установена валидността на договора единствено поради признаването му за действителен в мотивите на арбитражното решение между цедента и другата страна в арбитражното производство? Обхващат ли обективните предели на силата на пресъдено нещо на арбитражното решение правопораждащите факти за съществуването на договорното правоотношение, когато те като преюдициални не са били предмет на установителен или инцидентен установителен иск и не са въведени като втори предмет на делото?“; 2. „Относно обхвата на преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо при уважени осъдителни искове на цедента срещу ответника спрямо последващ иск на цесионера срещу ответника за друг период – включват ли се в него правоизключващите възражения на ответника. Следва ли отправените правоизключващи възражения от ответника в последващ процес на различно основание и с различно искане да се преценяват като преклудирани?“; 3. „Когато е налице противоречие в мотивите на арбитражно решение, в което се съдържат общи констатации по валидност на изменения и допълнения на договор за обществена поръчка и мотивите на влязло в сила съдебно решение, с които тази валидност е отречена, кое от тях съдът, сезиран с иск на друго основание и с различно искане, следва да зачете?“ 4. „За задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на всички относими доказателства и да обсъди всички възражения и доводи, направени в отговора на въззивната жалба, както и да изложи точни и ясни мотиви по тях“; 5. „За критериите при определяне на понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. в ЗЗД и основните им характеристики.“ Касаторът твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари