Решение №93/10.06.2021 по дело №3057/2020

Спорът е допуснат до касация с Определение №889/15.12.2020 по дело №3057/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: III-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

1. Присъждане на завишено обезщетение за неимуществени вреди на практика допустимо ли е?

2. При определяне на обезщетение следва ли да се вземе предвид периода, за който се претендира обезщетението и какви болки и страдания е изтърпяла ищцата, свидетелските показания и представените по делото доказателства?

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в открито заседание на 28.04.2021 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ЖИВА ДЕКОВА, МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

При участието на секретаря Албена Рибарска, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3057/20 г., за да се произнесе, намира следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Касационен въпрос

ВКС разглежда касационната жалба на Столична община срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №2746/19 г. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК по значимите за спора правни въпроси: 1. Присъждане на завишено обезщетение за неимуществени вреди на практика допустимо ли е? и 2. При определяне на обезщетение следва ли да се вземе предвид периода, за който се претендира обезщетението и какви болки и страдания е изтърпяла ищцата, свидетелските показания и представените по делото доказателства?- поради твърдяното от касатора противоречие на изводите на въззивния съд с ППВС №4/68 г.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение, и се иска отмяната му.

Ответницата по жалба М. З. я оспорва като неоснователна и моли да се остави в сила обжалваното въззивно решение.

Мотиви

ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното:

По въпросите, по които е допуснато обжалването: В практиката на ВКС – цитираното от касатора ППВС №4/68 г. и решения по чл.290 ГПК, е изразено становището, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Обезщетението за неимуществени вреди трябва в най-пълна степен да възмезди увреденото лице, без да става източник на неоснователно обогатяване. Обезщетението не следва да надвишава достатъчния и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди; респ. – не следва да води до неоснователно обогатяване на ищеца. Поради това, размерът на обезщетението се определя с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид и възприемането на понятието "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото и стандартът на живот в страната. В мотивите към решенията си съдилищата са длъжни да посочат както релевантните за случая обстоятелства, така и значението им за присъдения размер обезщетение, след като се анализират събраните по делото доказателства и се обсъдят всички правнорелевантни доводи и възражения на страните. / р. по гр.д. №714/19 г. на трето г.о., р. по гр.д. № 924/19 г. на четвърто г.о. на ВКС и др./

По основателността

По същество на касационната жалба: Въззивният съд е приел за установено, че на 15.12.2016 г. около 18, 30 ч. ищцата М. З., прибирайки се от работа е паднала поради стъпване в дупка на разкопаната поради ивършван ремонт улица „5027” в [жк], [населено място] и получила многофрагментно счупване на петата на десния крак. Ремонтът не бил завършен, нямало обезопасяване, улицата била напълно неосветена. Тя е общинска собственост, поради което на осн. чл.31 от ЗП ремонтът и поддържането й се осъществяват от общината. На осн. чл.11,

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари