Решение №93/08.07.2021 по дело №279/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    Р Е Ш Е Н И Е

    № 93

    София, 08.07.2021 г.

    В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

    Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    Председател: Татяна Кънчева

    Членове: 1. Бисер Троянов

    2. Надежда Трифонова

    при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Кирил Иванов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 279 по описа за 2021 година

    Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите В. Е. Д. и Ю. Л. Х. (с предишно име С. Л. Х.), чрез защитника им адвокат Г. Г., против въззивно решение № 260001 от 18.01.2021 г. по в.н.о.х.д. № 602/2019 г., по описа на Апелативния специализиран наказателен съд, І.състав с касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК – за нарушения на материалния и на процесуалния закони.

    Жалбите на подсъдимите са изготвени от техния защитник и са с идентично съдържание. Като съществени процесуални нарушения се сочат: липсата на отговор по всички възражения на защитата, респ. – липса на мотиви в обжалвания съдебен акт; изготвяне на обвинителния акт от некомпетентна прокуратура (Бургаската окръжна прокуратура вместо от Специализираната прокуратура); утежняване на процесуалното положение на подсъдимите с предприетото от въззивния съд недопустимо изменение на обвинението в по-широки граници от приетите с първоинстанционната присъда. Допуснатите нарушения на процесуалните правила довели и до неправилното приложение на материалния закон с осъждането на подсъдимите. Направен е подробен доказателствен разбор, заимстван от въззивната жалба. Доводи за нарушение на материалния закон не са изведени, присъстват възражения по необосноваността на съдебните актове. Касаторите искат отмяна на въззивното решение и в условията на алтернативност – да бъдат оправдани или делото да бъде върнато за ново разглеждане.

    В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимите В. Е. Д. и Ю. Л. Х. (с предишно име С. Л. Х.) не вземат становище. Техният защитник адвокат Г. Г. поддържа касационните жалби и подновява искането за отмяна на решението на въззивната инстанция като неправилно.

    Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбите за неоснователни, а доказателственият анализ на въззивния съд – за подробен и правилен. Намира, че посочените в жалбите касационни основания не са налице, поради което жалбите следва да бъдат отхвърлени, а въззивното решение – оставено в сила.

    Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилите жалби, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното:

    С присъда № 27 от 28.05.2019 г. по н.о.х.д. № 2240/ 2017 г. Специализираният наказателен съд признал подсъдимите В. Е. Д. и Ю. Л. Х. (с предишно име С. Л. Х.) за виновни в това, че в периода от 19.10.2010 г. до 02.11.2010 г., на територията на Република България – Бургаска и Хасковска области, се сговорили помежду си да вършат в страната престъпления, за които се предвижда наказание повече от три години лишаване от свобода и чрез които се цели да се набави имотна облага, а именно – вещно укривателство по чл. 215 от НК, поради което и на основание чл. 321, ал. 6 от НК и чл. 54 от НК им наложил наказания от две години лишаване от свобода, като ги оправдал по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 321, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК спрямо подсъд. В. Е. Д. – да е ръководил организирана престъпна група, а подсъд. Ю. Л. Х. – да е участвал в нея по смисъла на чл. 321, ал. 3 във вр. с ал. 2 от НК.

    Съдът признал двамата подсъдими и за виновни в извършването на продължавано престъпление по чл. 215, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК за това, че в периода от 07.10.2010 г. до 02.11.2010 г. в Република България и в Република Турция,

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари