Решение №93/30.10.2019 по дело №2624/2018

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Материално легитимирано ли е да получи обезщетение за неимуществени вреди лице, което не е вписано като баща в акта за раждане на починало при ПТП дете, ако последното е било отглеждано, възпитавано и издържано фактически от това лице и са били изградени отношения аналогични на връзката родител-дете?

Отговор

Лице, което не е вписано като баща в акта за раждане на починало при ПТП дете, ако последното трайно е било отглеждано, възпитавано и издържано фактически от това лице и са били изградени отношения аналогични на връзката биологичен родител-дете, е материално легитимирано да получи обезщетение за претърпени неимуществени вреди.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА, КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2624 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на М. Д. Х. против решение № 912/16.04.2018г. по гр.д. № 4879/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която частично е отменено решение № 3085/05.05.2017г. по гр.д. № 16599/2015г. на Софийски градски съд и вместо него е постановено друго за отхвърляне на иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ на касатора против „Дженерали Застраховане”АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 176 000 лв., както и в частта на разноските.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, поради постановяването му в противоречие с материалния закон и като необосновано. Изразява се становище за неправилност на извода на САС, че ищецът не е активно материалноправно легитимиран да търси обезщетение за претърпени неимуществени вреди и поставя изискване за безспорно установен произход на починалото дете от бащата –ищец. Независимо от вписванията в акта за раждане – „баща неизвестен” , касаторът счита, че от свидетелските показания безспорно се установява биологичната връзка между него и пострадалия. Неправилно САС разглежда хипотеза на „доведено дете-втори съпруг на майката”, за която нито има наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства. Счита, че независимо от липсата на вписване в акта за раждане като биологичен баща на детето има право на обезщетение,тъй като се е грижил и фактически отглеждал същото, възпитавал го е и сложилите се между тях отношения са аналогични на тези родител-дете. С Постановление № 4/1961г. на ВС и Постановление № 5/1969г. на ПВС се дава задължително тълкуване относно кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди и сред тях попадат отглеждащият чуждо дете и отглежданото дете, които са създали фактически отношения като между родител и дете. Оспорва и извода за прието от въззивния съд съпричиняване на вредоносния резултат в резултат от поведението на пострадалото дете. Иска отмяна на обжалваното въззивно решение и постановяване на друго за уважаване изцяло на иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./.

Ответникът по касационната жалба „Дженерали Застраховане”АД не изразява становище по същата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно настъпването на 20.09.2015г. на ПТП, при което лек автомобил, управляван от виновния водач е ударил велосипед, в резултат на което е починало детето Б. Г. К.. Относно механизма на произшествието е било изяснено въз основа на САТЕ, констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие и разпита на свидетеля – водач на МПС Б. Н., че в светлата част на денонощието в населено място, на прав участък с добра видимост, се е движил лек автомобил, управляван от делинквента. Същият е възприел двете деца, возещи се на велосипед пред него в посоката му на движение, на около 50-60 метра преди удара. Първоначално те са се движили плътно в дясно на платното /на около 1 м. от края на същото/, при изравняване с автомобила водачът на колелото е кривнал в ляво, което е довело и до удара на около 2,5 м. в ляво от края на пътното платно. При скоростта на движение на автомобила– 50 км/ч и на велосипеда – 17 км/ч и с оглед на посочените по-горе особености на пътната обстановка, водачът на МПС е могъл да възприеме колелото и е имал техническа възможност да не допусне ПТП, ако не е било рязкото свиване в ляво от водача на велосипеда. Пострадалото дете Б. К. е седяло на приспособена за целта дъска на багажника на колелото. Същото е биологично дете на ищцата Г. Калчова и е било отглеждано от нея и ищеца М. Х. в едно домакинство заедно с още 5 деца на двамата ищци. След като не е установен произходът на пострадалия от ищеца, въззивният съд е приел, че връзката между загиналото дете и М. Х. следва да бъде отнесена към хипотезата „доведено дете – втори съпруг на майката“, която не е обхваната от кръга на правоимащите лица съгласно ППВС № 2/1984г. Поради което САС е заключил, че касаторът няма право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Б. К. и е отхвърлил иска му по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./. Приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е било обсъждано по отношение на иска на Г. Калчова, доколкото застрахователят надлежно е въвел в процеса възражение за съпричиняване на резултата от страна на пострадалия. Преценено е било, че необезопасеното возене от страна на детето Б. като пътник на велосипед е повлияло върху устойчивостта на превозното средство и възможността същото да бъде управлявано, а оттук сам е поставил себе си в риск. Поради което САС е определил обем на съпричиняване за починалия в размер на 1/3 и 2/3 за водача на МПС, който е нарушил чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 117 ЗДвП. Като краен резултат е присъдил обезщетение в размер на 100 000лв. на майката Г. Калчова.

Касационен въпрос

С определение № 220/03.05.2019г. по т.д. № 2624/2018г. на ВКС, I т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по правния въпрос: „Материално легитимирано ли е да получи обезщетение за неимуществени вреди лице, което не е вписано като баща в акта за раждане на починало при ПТП дете, ако последното е било отглеждано, възпитавано и издържано фактически от това лице и са били изградени отношения аналогични на връзката родител-дете?

Мотиви

По правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване:

С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В съобразителната част на тълкувателното решение е посочено, че с ПП № 5/ 24.11.1969г. Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го. Включването на посочените лица в кръга на правоимащите е мотивирано със съдържанието на съществувалите между тях и починалия житейски отношения, които са напълно сходни с отношенията между биологичен родител и дете и е справедливо, при установени действително претърпени вреди, те също да могат да получат обезщетение. Признаването на право на обезщетение на отглежданото дете, съответно на отглеждащия го, е обвързано с изискване отглеждането да е било трайно и да е създало връзка и чувства като между биологичен родител и дете, без да се поставя условие за предприети формални процедури по осиновяване или установяване на произход.

С оглед на горното разрешение настоящият състав на ВКС дава следния отговор на поставения правен въпрос: Лице, което не е вписано като баща в акта за раждане на починало при ПТП дете, ако последното трайно е било отглеждано, възпитавано и издържано фактически от това лице и са били изградени отношения аналогични на връзката биологичен родител-дете, е материално легитимирано да получи обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

По основателността

По същество на касационната жалба:

Обоснован се явява изводът на САС, че с оглед неотразяване на М. Х. в акта за раждане на детето като негов баща и предвид конкретните свидетелски показания, не може да се установи произходът на починалия по отношение на бащата. Правилно въззивният съд е зачел доказателствената сила на официалния свидетелстващ документ – акт за раждане, съобразил е наличието само на твърдение в исковата молба, но не и на доказателства, че касаторът е предприел действия / в продължение на повече от 11г. / по упражняване на правото си да припознае детето. Показанията на свидетелите за фактическо съжителство между биологичната майка на детето и ищеца и за наличието на други отглеждани деца, по отношение на които не са ангажирани доказателства за вписани в актовете им родители, не може да обоснове цялостен и непротиворечив извод, че касаторът е баща на пострадалото дете.

Предвид дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение се явява постановено при нарушение на материалния закон по отношение на извода на въззивния съд, че след като не е установен биологичният произход на пострадалото дете от М. Х. и не са ангажирани доказателства последният да е предприел действия по припознаване или по осиновяване на детето, при установено фактическо съжителство между майката и касатора, то същият е изключен от кръга на правоимащите на обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на Б. К..

Настоящият състав на ВКС намира, че даденият отговор на поставения правен въпрос ще се приложи само при доказаност на горепосочените предпоставки: пострадалият да е бил трайно отглеждан, възпитаван и издържан фактически от касатора и между тях да са били изградени отношения аналогични на връзката биологичен родител-дете. Въззивният съд в съотвествие с доказателствата по делото е констатирал, че касаторът и майката на детето са живеели в едно общо домакинство към момента на ПТП. Грижели са се общо за шест деца, които свидетелите възприемали като общи деца на двамата родители. Конкретно Б. К. наричал М. Х. „татко”, последният се е грижил за пострадалия, прибирал го от училище и изпитвал мъка от случилото се. Свидетелите А. Какумов и М. К., представили се като съседи на семейството, не назовават детето по име, а свидетелят К. посочва, че не си спомня името му. В показанията липсва конкретика относно сложилата се връзка между касатора и Б. К.. Епизодичните впечатления за вземане от училище на детето, не могат да удовлетворят изискванията за пълно и главно доказване на състояние на трайно създадена връзка и чувства като между биологичен родител и дете. Така коментираните гласни доказателства не са подкрепени от други доказателства за установяване на твърденията по исковата молба: че началото на фактическото съжителство между майката и касатора датира от раждането на детето, че същите са живеели трайно като семейство, в едно домакинство и са отглеждали и други общи деца / евентуално с оглед момента на установяване на съжителство – датата на раждане, вписани в актовете за раждане родители на тези деца/, които обстоятелства биха имали значение за преценката доколко трайни са били фактическите отношения между М. Х. и майката Г. Калчова, а оттам и дали Б. К. е бил отглеждан от касатора. Не са събрани доказателства в какво се е изразявала полаганата грижа от страна на М. Х., не са изложени конкретни впечатления от ежедневието на лицата, за да може съдът да направи обоснован цялостен извод отонсно действителните отношения и дали те сочат на установена постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, аналогична на отношенията между биологичен родител и дете, заради съдържанието на която касаторът търпи морални болки и страдания от смъртта на Б., сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките.

Предвид изложеното искът по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ се явява неоснователен. Тъй като изводът на касационната инстанция относно крайния изход от спора съвпада с даденния от въззивния съд, макар и поради различни мотиви, обжалваното решение на САС следва да се остави в сила.

Диспозитив

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 912/16.04.2018г. по гр.д. № 4879/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която частично е отменено решение № 3085/05.05.2017г. по гр.д. № 16599/2015г. на Софийски градски съд и вместо него е постановено друго за отхвърляне на иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ на М. Д. Х. против „Дженерали Застраховане”АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 176 000лв.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Постановление № 2/84 от 30.11.1984 г. Докладчик: съдия Борис Балабанов При смърт на пострадалия поради непозволено увреждане не се дължи обезщетение за неимуществени вреди на други лица извън кръга на тези, посочени в постановления № 4/61 г. и №: 5/69 г. на Пленума на Върховния съд.
Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. Докладчик: съдия Веска Райчева Кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък?
Постановление № 4/61 от 25.05.1961 г. Докладчик: Върховен съд на РБ За обобщаване на практиката по някои въпроси във връзка с отговорността за непозволено увреждане.

Цитирани норми