Определение №91/10.02.2021 по дело №3723/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: Гражданска колегия, III-то отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички направени възражения, включително и тези в исковата молба, и в отговора на въззивната жалба, съответно да формира собствени мотиви във връзка с тях?


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ:
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА, МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 3723 по описа за 2020г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

История на спора

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от М. С. Л. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение № 896 от 20.08.2020г. по в.гр.д.№ 1679 по описа за 2020г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 1917 от 8.05.2019г. по гр.д.№ 19312/2018г. на РС Варна и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от нея искове против „Инфра Експерт” АД за признаване за незаконно на уволнението й, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, със заповед № 215 от 1.11.2018г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Специалист ТРЗ“ и за присъждане, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл.225 ал.1 КТ, сумата 7 347.96лв., обезщетение за времето на оставане без работа за периода 2.11.2018г.- 2.05.2019г., ведно със законната лихва и са присъдени разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:

Мотиви

Делото е за втори път пред касационната инстанция след като с решение № 52 от 8.07.2020г. по гр.д.№ 4013/2019г., състав на ІІІ г.о. е отменил въззивния акт като неправилен, необоснован и постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради липса на изложени доводи по направено възражение за липса на реално съкращаване в щата и е върнал делото за ново разглеждане със задължителни указания за назначаване на експертиза /при необходимост и служебно/ за изясняване на релевантните по делото обстоятелства във връзка както с наведеното от ищцата възражение, че е „променено само наименованието на длъжността й – от „специалист ТРЗ“ на „икономист управление на персонала“, така и с възражението на ответника, че се касае до различни длъжности /с различни трудови функции/, съществували и в предходното щатно разписание.

След връщане на делото за ново разглеждане, ищцата е поискала назначаване на експертиза с конкретно поставени от нея шест задачи. Това искане е оставено без уважение от въззивния съд, защото въззивната жалба не съдържала доводи за допуснати процесуални нарушения, даващи основание за приложение на чл.266 ГПК и тъй като поставените въпроси не предполагат специални знания.По същество, съдът е приел, че е налице реално извършено съкращаване в щата, като е обсъдил, щатното разписание, което е в сила от 1.10.2018г. и което не предвижда длъжност „специалист ТРЗ“. Позовал се е и на представените характеристики за длъжностите „специалист ТРЗ“ и „икономист управление на персонала“,по които е констатирал съществена разлика в трудовите функции. Различието е посочил, че се установява и пред вид данните за двете длъжности в НКПД 2011г., защото икономистът провежда проучвания, наблюдава данни, анализира, тълкува информация, изготвя доклади и планове за решаване на икономически проблеми, консултира, а специалистът ТРЗ – води, събира, сверява и обработва платежни ведомости, изчислява трудово възнаграждение, води отчетност за присъствие, подготвя плащания и ведомости, проверява отчетни таблици, работни карти и др. Като допълнителен аргумент е посочил и че дружеството е сключило договор на 22.10.2018г.за възлагане работата по ТРЗ на счетоводна къща.

При тези мотиви, касаторката, в представеното към касационната жалба изложение, първо се позовава на очевидна неправилност на постановения въззивен акт, като основание за допустимост по чл.280, ал.2 ГПК, която обоснова с довод за явно противоречие между събраните доказателства и фактите, приети за установени от съда. Твърди, че своевременно е оспорила обсъжданите от съда длъжностни характеристики с твърдение, че са създадени за нуждите на процеса, тъй като те не са подписани от работник и работодател и нямат достоверна дата. Оспорен е и сключеният със счетоводна къща договор от 22.10.2018г. В тази връзка, се позовава и на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като поставя следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички направени възражения, включително и тези в исковата молба, и в отговора на въззивната жалба, съответно да формира собствени мотиви във връзка с тях? Позовава се на противоречие с решения, постановени по гр.д.№ 1881/2018г.на ІV г.о., т.д.№ 570/2016г.на ІІ т.о, т.д.№ 1740/2014г.на І т.о., т.д.№ 1593/2019г.на ІІ т.о, гр.д.№ 2299/2018г. на І г.о., гр.д.№ 1441/18г., т.д.№ 1528/2018г.на ІІ т.о, 2. При изрично оспорване на датата и автора на представени длъжностни характеристики, върху които не са положени подписи на издател и получател и не е отбелязана дата на връчване, може ли да се приеме, че е ясен техния автор и че са съществували към определен момент? Частните документи имат ли материална доказателствена сила за вписаните в тях обстоятелства? Твърди противоречие с решения по гр.д.№ 1067/2019г.на ІV г.о. и т.д.№ 1104/2018г.на І т.о., 3. Кое е основанието, за да се приеме, че е налице реално съкращаване в щата? Твърди противоречие с решения по гр.д.№ 6226/2015г.на ІІІ г.о. и гр.д.№ 5289/2015г.на ІV г.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от „Инфра Експерт” АД, чрез процесуалния представител адвокат С., с който се изразява становище за недопустимост поради липса на посочените основания за допустимост и неоснователност. Претендира разноски без да представя доказателства за реално извършване на такива.

Касационен въпрос

Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по първият от поставените от касатора въпроси, касаещ задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, като извърши и проверка на събраните по делото доказателства, следва да се допусне касационно обжалване, доколкото същият отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно разясненията дадени с т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009т. на ОСГТК на ВКС и е възможно да е разрешен в противоречие с посочената съдебна практика. Въпросът е релевантен, тъй като – ищцата своевременно /веднага след представянето им с отговора/е възразила срещу приемането като доказателства на представените от работодателя две длъжностни характеристики, тъй като от съдържанието им не се установява нито дата на съставяне, нито на утвърждаване, а и са неподписани, а по това възражение – в хода на цялото производство- не е налице произнасяне. Същото възражение е направено и в първото по делото съдебно заседание. Районният съд е определил представените характеристики като частни документи, приел ги е като доказателства, но не се е произнесъл, тъй като не е разглеждал спора по същество. Същото възражение е направено и в отговора на въззивната жалба. По него въззивният съд също не се е произнесъл. Това е констатирано от касационният съд, който в отменителното си решение, е дал задължителни указания за изследване /включително и чрез служебно назначена експертиза/, при новото разглеждане на делото от въззивния съд, на поставените въпроси във връзка с твърденията, че няма реално съкращаване на щата, а само промяна на наименованието на длъжност– от „специалист ТРЗ“ на „икономист управление на персонала“, което имплицитно изисква и произнасяне по възражението, касаещо представените от работодателя длъжностни характеристики. Във въззивния си акт, съдът ги е преценил като надлежни доказателства, без да обсъди възраженията на ищцата и без да изложи каквито и са мотиви в тази насока.

Диспозитив

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 896 от 20.08.2020г. по в.гр.д.№ 1679 по описа за 2020г. на Варненски окръжен съд.

ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми и термини

0 0 глас
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари