Определение №906/18.12.2020 по дело №2117/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

За задължението на въззивния съд да вземе предвид всички доказателства по делото и да направи съвкупна преценка на всички правнорелевантни обстоятелства, като вземе предвид чувствата и желанията на детето в конкретния случай, с оглед интереса на детето.


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ЖИВА ДЕКОВА, МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 2117 по описа на Върховния касационен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

История на спора

Постъпила е касационна жалба от А. К. И., подадена чрез процесуален представител адв. Д. А., срещу решение № 33/12.02.2020 г., постановено по в. гр. д. № 932/2019 г. на Окръжен съд – Хасково, с което е отменено решение № 565/05.11.2019 г. по гр. д. № 801/2018 г. на Районен съд – Свиленград и е уважен предявеният от Д. А. К. иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, като упражняването на родителските права спрямо детето К. Д. К. е предоставено на бащата Д. А. К. и е определено местоживеене на детето при бащата в [населено място], [улица], постановен е режим на лични отношения на майката А. К. И. с детето, бащата е задължен да осигури възможност на майката да контактува с детето, когато то се намира при него, присъдена е издръжка, дължима от майката на детето, като е отхвърлен иска за периода от датата на предявяване 02.11.2018 г. до датата на влизане на решението в сила и е отхвърлен насрещния иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне упражняването на родителските права по над детето на майката А. К. И., за определяне режим на лични отношения на бащата с детето, за присъждане на месечна издръжка, както и за издръжка по чл. 149 СК за периода от 13.10.2018 г. до 28.11.2018 г. в размер на 302,64 лв.

Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Постъпил е писмен отговор от ответника по жалбата Д. А. К., чрез процесуален представител адв. Х. Х., в който е изразено становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.

Мотиви

Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира:

С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение е уважен предявеният от Д. А. К. иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, като упражняването на родителските права спрямо детето К. Д. К. е предоставено на бащата Д. А. К. и е определено местоживеене на детето при бащата в [населено място], [улица], постановен е режим на лични отношения на майката А. К. И. с детето, бащата е задължен да осигури възможност на майката да контактува с детето, когато то се намира при него, присъдена е издръжка, дължима от майката на детето, като е отхвърлен иска за периода от датата на предявяване 02.11.2018 г. до датата на влизане на решението в сила и е отхвърлен насрещния иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне упражняването на родителските права по над детето на майката А. К. И., за определяне режим на лични отношения на бащата с детето, за присъждане на месечна издръжка, както и за издръжка по чл. 149 СК за периода от 13.10.2018 г. до 28.11.2018 г. в размер на 302,64 лв.

Установено е, че страните са живеели заедно, при условията на фактическо съжителство в къща на два етажа в [населено място] – бащиния дом на ищеца Д. А. К.. На 13.03.2015 г. им се родило детето К. Д. К.. Отношенията им се влошили и на 13.10.2018 г., поради изневяра от страна на А. К. И., те се разделили. Оставането на А. К. И. в бащиния дом на Д. А. К. станало немислимо, тъй като изневярата станала в семейното им жилище и била възприета непосредствено от родителите на последния. А. К. И. се изнесла на квартира в [населено място]. Ескалиралото напрежение между родителите се предало и на детето К., което станало очевидец на събитията и за да не бъде разстройвано повече тригодишното тогава момиченце, по съвет на майката му Д. А. К. позволил на А. К. И. да вземе детето със себе си. Последвалият месец и половина протекъл в споровете между родителите относно това кой ще гледа детето, като детето се намирало в различни дни и при майката. На 05.11.2018 г. А. К. И. без уведоми бащата взела детето К. със себе си, напуснала [населено място] и отишла при родителите си в [населено място]. На 27.11.2018 г. А. К. И. е подала в Районен съд – Свиленград молба за защита от домашно насилие, в която е заявила, че на 04.11.2018 г. е станала жертва на домашно насилие от страна на Д. А. К.. Образувано е производство по гр. д. № 873/2018 г. по описа Районен съд – Свиленград и е издадена заповед за незабавна зашита, като Д. А. К. е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо А. К. И.. Производството по така образуваното дело е продължило до 20.02.2019 г. и е приключило с решение от 20.02.2018 г. за отхвърляне на подадената от А. К. И. молба за предприемане на мерки то ЗЗДН. От мотивите на съдебния акт се установява, че съдът е констатирал само влошени отношения между страните по повод спора им за упражняване на родителските права над детето, но твърденията на А. К. И. за нанесени спрямо нея от Д. А. К. обиди, заплахи или каквито и да било форми на насилие, не са били доказани по делото. Решението е потвърдено с решение от 25.04.2019 г. по в. гр. д. № 206/2019 г. на Окръжен съд – Хасково. На 15.02.2019 г. А. К. И. е подала сигнал до Районна прокуратура – С. във връзка със същите събития от 04.11.2018 г. В тази връзка е било образувано досъдебно производство за разследване на престъпление по чл. 144 НК, ал. З, вр. ал. 1, като с постановление от 18.06.2019 г. наказателното производство е прекратено поради липса на признаци на престъпление както от обективна така и от субективна страна, респективно липса на доказателства в подкрепа на твърденията на А. К. И. за отправени към нея от страна на Д. А. К. закани с убийство. От момента на отвеждането на детето К. в [населено място] до постановяване на привременните мерки с определението от 15.07.2019 г., детето се е намирало при майката, в дома на родителите й в [населено място], а бащата Д. А. К. е осъществявал свижданията с детето само в присъствието на социалните работници и в помещенията на социалната служба в [населено място]. Въз основа на определението на съда по привременните мерки, детето е било върнато в [населено място], в дома на бащата, където се намира и към настоящия момент и е записано да посещава детска градина.

Въззивният съд е приел, че на този етап най-добре интересът на детето ще бъде защитен, ако упражняването на родителските права по отношение на него бъде предоставено на бащата. Изложил е съображения, че единствено полът и възрастта на детето не може да даде предимство на майката при решаването на въпроса за упражняването на родителските права, както е приел първоинсанционният съд и, че решаващ е извода на вещото лице, че непрекъснатите промени в положението на детето не са добри за него. Те натоварват детската психика на К., изискват усилие от нейна страна да се адаптира, да се утвърждава отново в детския колектив (детската градина) и да възстановява социалните си контакти. Посочил е, че в устния си доклад, вещото лице е дори още по-категорично в изразяването си: детето е в критична ситуация, а не само в проблемна. То е много объркано и не знае какво го очаква, не знае какво и кога ще се случи с него. В същото време, коментирайки резултатите от изследването, извършено при първата експертиза, в.л. Д. заключава, че бащата дава повече сигурност за детето, затова, чувствайки се по-сигурно при него, детето го избира пред майката дори и в периода на време, когато живее при нея. В конкретния случай, майката с поведението си е формирала някои негативни емоции у детето, поради това, че детето е станало свидетел на инцидента от 13.10.2018 г. К., в съзнанието си, ги е изтласкала и не говори за това. Изтласкването е вид защитен механизъм, който най-често използват децата, т.е. забравят го, тъй като това ги натоварва емоционално. Психиката им го изтласква в дълбините на подсъзнанието, но има опасност от това за детето: ако то попадне в близка такава ситуация, споменът може да се отключи с още по-голяма сила, защото ще стане натрупване на негативни емоции и този забравен спомен може да се активира, което ще доведе до емоционалното натоварване на детето. Съдът е изложил и, че в дома на баща му детето се намира в средата, която е обитавало от раждането му, заобиколено е от близки, който познава, бащата се е грижил за детето досега, заедно с майката, като няма основание да се счита, че няма да се справи самостоятелно, той разполага и с подкрепящата грижа в лицето на майка му. Освен това битовите условия, в които би живяло детето в [населено място] не са равни на тези, с които разполага бащата. Твърди се и това е отразено в докладите на социалните служби в [населено място], че в дома на родителите на А. К. И. има оборудвана самостоятелна стая за детето. Но, съдът е приел, че гласните доказателства в тази насока не са убедителни, а освен това от тях става ясно, че А. К. И. и сестра й, т.е. две възрастни и самостоятелни жени живеят в една стая. Счел е, че действителното положение не съответства на декларираното и формално представеното пред сициалните работници. На база личните впечатления при изслушването на страните пред съдът, е приел, че ищецът ще прави необходимо така да изпълнява решението на съда, че интересът на детето да бъде поставен на първо място и защитен в пълна степен. Заявява, че е готов да направи необходимото за да помогне на А. К. И. отново да се установи да живее и работи в близост до детето, така че то да не чувства липса на майка. Като е приел, че по отношение на А. К. И. не е налице такава сигурност. Съдът е преценил, че отговорите й са неискрени и уклончиви и навеждат на мисълта, че ако на нея бъде предоставено упражняването на родителските права, то опитите от нейна страна да отчужди К. от бащата и да го затруднява при осъществяване на режима на свижданията не са изключени. Посочил е също, че по време на съвместното им съжителство двамата родители заедно са се грижили за детето. Но инцидентът от 13.10.2018 г. представлява своеобразна повратна точка не само в отношенията на страните, но и в целия свят на тригодишното тогава дете К.. В резултат на изневярата на А. К. И., при това по начина, по който го е допуснала в бащиния дом на фактическия й съпруг, в жилището, в което спи нейното дете, изправена пред реалната опасност да бъде разкрита от родителите на Д., живущи в един двор с тях, А. К. И. е поставила началото на отромния стрес и напрежение, буквално критичното състояние на К., в което го намира в.л. Д. при изследването си. Въззивният съд се е аргументирал, че когато говорим за родителските качества на майката и бащата, не може да бъде пренебрегнат личният пример, който те дават с поведението си на децата. Този пример ги формира като личности, в това число при последващото междуполово общуване. Посочил е, че в устния си доклад в.л. Д. обяснява, че майката е особено важна на детето именно затова, защото ще я научи да бъде жена, да обича, да изпълнява социалната функция на жена и майка, ще формира нейния модел на поведение. Обаче, установеното по делото поведение на А. К. И. е много далече от добрия личен пример, който една майка следва да дава на дъщеря си, поставя под въпрос морала на ответницата и от там – съставлява негатив при преценка на родителския й капацитет. Съдът е кредитирал показанията на св. К., св. К. Г. и св. П. И. за това, че след отвеждането на детето в [населено място] К. И. всячески е затруднявала контактите на бащата с детето. От една страна, това е демонстрация от нейна страна на неразбиране на интереса на детето да си има баща и да поддържа нормална връзка с него. От друга това е израз на нежелание за родителско сътрудничество. При преценка на родителските качества, съдът е взел предвид конкретно установените действия, а не декларативните й изявления пред експертите и службите, че е готова в името на детето да зачете правата на бащата. Приел е, че с множеството подадени сигнали А. К. И. използвала социалните служби, полицейските органи, прокуратуртата и съда като инструменти за да държи далече бащата Д. А. К. от детето К., под страх той да не направи грешна крачка, да е уязвим и дискредитиран като родител. Така в продължение на близо 8 месеца интереса на детето да вижда баща си в спокойна и подходяща за 3-4 годишното дете обстановка е бил накърнен. Съдът изцяло е възприел извода на в.л. Д., който кореспондира и с показанията на свидетелите, че след осеммесечния престой при майка си в [населено място], детето К. така и не го приема като свой дом. Тъгува за баща си, и дядо си по бащина линия. Копнее „тати” да я вземе при себе си – в й място в [населено място], при другарчетата й по игра, които назовава и ги сочи като приоритет при общуването. Показателно е това, че след осем месечен престой, което е достатъчен период за адаптация на малкото дете, К. не изгражда близка връзка с бабата и майчина линия или въобще който и да било от роднините, близкия на майката А. К. И. и, евентуално приятелите на К. по игра,

гр. Т.. Изключение представлява сестра на А. К. И., която К. сочи при психологическо изследване като приоритет при общуването. Съдът не е кредитирал показанията на свидетелите Г. П. и Н. Т., като дава приоритет на независимото мнение на специалиста в.л. Д.. Изводът на в.л. Д. за действителното състояние на детето в момента е решаващ спора – детето е в критична ситуация, объркана е, вече не знае къде е нейният дом, какво я очаква и кога, като острите му реакции, свързани с отказ да контактува с майката телефон в присъствието на бащата не е резултат на негативни манипулации от страна на последния, а е страхът на дето да не загуби родителя, при който се намира, както и представата му, че вече е загубило родителя, при който в момента не е. Негативната реакция при пристигането в кабинета на социалните служби в [населено място], според вещото лице, е свързана със спомена на детето, че от там ще я отведат от дома й и ще я отнемат от баща й. Огледална е ситуацията и с майката, когато К. се скрива под масата при една от срещите с бащата в кабинета на социалната служба в [населено място]. Въззивният съд е счел, че приоритетно пред всичко друго следва да бъде преодоляно това състояние на петгодишната К.. Посочил е, че има време и възможности, в това число чрез максимално разширен режим на свиждания, а при доброто желание от страна на майката и споделеното родителство, детето да получи майчината обич и да има така нужната й връзка с майката. Но за К. е от изключително значение да възвърне спокойствието, стабилност и определеност, които на този етап в по-голяма степен може да й даде бащата Д. А. К.. При това в средата, която е привична и любима на детето – домът й в Л., нейната стая, бабата, която всячески подпомага Д. в грижите му и с която К. има близка връзка на привързаност. Съдът е изложил и, че не е без значение е и разширената среда на детето – приятелските връзки на К. в [населено място], каквито тя не е успяла да създаде в [населено място]. При определяне на режима на лични отношения на детето с майката въззивният съд е съобразил отдалечеността на двете населени места и времето за пътуване и е постановил режим като следва: всеки два уикенда месечно, с право майката да вземе детето веднага след освобождаване от детската градина, респективно приключване на учебните занятия в петък и със задължение да го върне на бащата, в дома на бащата в г. Любимец, в неделя до 20 часа. Посочил е, че детето е на ниска възраст, но конкретната ситуация изисква – майката да има достатъчно време за да пътува и да осъществява контакт с детето, така че часът на връщането на детето следва да бъде по-късен от обичайния. Когато петъчният ден съвпада с официален празник или този период е по време на училищни ваканции – от 09 ч. в петък до 20 ч. в неделя, с приспиване и със задължение да го връща в дома на бащата. А по време на ваканциите всяка нечетна година през първата половина на коледната ваканция, а всяка четна година – през втората й половина; всяка нечетна година през първата половина на пролетната ваканция и всяка четна година през втората й половина; всяка нечетна година за великденските празници – от 10 ч. на Велики петък до 18 ч. в понеделник; 40 дни през лятната ваканция, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, със задължение да взема детето от дома на бащата и да го връща след изтичане на определеното време. Също така, предвид териториалната отдалеченост между двете населени места, когато детето е в [населено място] при бащата, следва се предостави възможност майката да контактува с него чрез технически средства, осигуряващи звукова и зрителна връзка, всеки делничен ден по половин час и всеки почивен ден по един час във време, определено от бащата съобразно дневния режим на детето. Съдът е приел, че за нуждите на детето е необходима издръжка в общ размер от 300 лв. и от така определената издръжка на детето майката ще следва да заплаща 150 лв., а бащата ще осигурява останалите 150 под формата на непосредствени грижи и пари.

Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280 ГПК, ал. 1 и ал. 2 – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Въззивното решение е валидно и допустимо. Настоящият съдебен състав не намира обжалваното решение да е очевидно неправилно. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, го допуска до касационно обжалване. Настоящият съдебен състав не намира да са допуснати такива нарушения. Становището на касатора за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон е несъстоятелно, предвид отъждествяване на неправилността по чл. 281, т. 3 ГПК с очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Касационен въпрос

Настоящият касационен състав обаче намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на въззивното решение доколкото разрешението по поставения от касатора и уточнен от съда въпрос: „за задължението на въззивния съд да вземе предвид всички доказателства по делото и да направи съвкупна преценка на всички правнорелевантни обстоятелства, като вземе предвид чувствата и желанията на детето в конкретния случай, с оглед интереса на детето”, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка за противоречие на въззивното решение с ППВС № 1/1974 г. Вторият и третият поставен въпроси не обуславят допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което ще бъдат обсъдени като довод за неправилност при решаване на делото по същество.

Диспозитив

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 33/12.02.2020 г., постановено по гр. д. № 932/2019 г. на Окръжен съд – Хасково.

УКАЗВА на касатора А. К. И. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв., съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 ТДТС по ГПК. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.

След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на III г. о. на ВКС за насрочване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Пленум на ВС
    Постановление № 1/74 от 12.11.1974 г.
    По въпросите за упражняването на родителските права при развод, за мерките по това упражняване и за личните отношения между родители и деца.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми