Решение №90/03.11.2020 по дело №3647/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Касационното обжалване е допуснато поради съмнения за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

Отговор

Както в проекта за разделителен протокол, така и в окончателния разделителен протокол по чл. 350 ГПК съдът следва да посочи кои имоти се включват в дяловете, каква е стойността /цената/ на всеки от дяловете и какви суми за уравнение са дължими между получателите на отделните дялове. Това е необходимо, за да бъде предварително ясно на съделителите не само как са групирани имотите, но и какви суми ще са необходими за уравнение на дяловете. Решението представлява изпълнително основание както за извършване на въвод във владение върху падналите се в дял на съделителя имоти, така и за заплащане на паричните суми за уравнение на дяловете. Поради това решаването на въпросите за цената на дяловете и паричното уравнение между получателите на различните дялове не може да бъде отложено за след влизане в сила на окончателния разделителен протокол. С тегленето на жребий формираните дялове получават своя персонален носител, т.е. идеалните части се превръщат в реални и делбеното производство приключва. С оглед на това се приема, че съдебно решение, с което се обявява за окончателен разделителен протокол, който не съдържа изискуемите от закона реквизити: формирани дялове от делбените имоти, стойност на дяловете и дължими суми за уравнение, е неправилно, т.е. такъв съдебен акт не е недопустим.


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ:
Веселка Марева, Емилия Донкова

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при участието на секретаря Славия Тодорова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3647 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

История на спора

Допуснато е касационно обжалване на решение № 117 от 20.03.2019г. по гр.д. № 827/2018г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 22, постановено в съдебно заседание на 03.02.2016г., по гр.д.№ 539/2014г. на Кнежански районен съд, с което е обявен за окончателен разделителен протокол за извършване на съдебна делба.

Касационната жалба е подадена от съделителя О. М. К. чрез адв. Г.. Навежда съображения за нарушаване правото му на защита поради невръчване на съдебното решение на райониня съд, което е инкорпорирано в протокола от съдебното заседание; възразява срещу определената от вещото лице оценка на някои от делбените имоти, която не съответства на действителното им предназначение.

Ответниците не са представили писмени отговори.

Касационен въпрос

Касационното обжалване е допуснато за преценка допустимостта на съдебния акт.

Мотиви

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата и предвид горепосоченото основание за допускане на касационно обжалване, установи следното:

Производството е по извършване на съдебна делба. Предмет на делбата са земеделски земи, възстановени по ЗСПЗЗ. Част от тях са възстановени на съделителите като наследници на Ц. П. К., починал 1938г., а друга част са възстановени на наследниците на братя Л., Г. и М. Ц. К., при което съделителите са едни и същи, но дяловете им са различни.

Приетата във втората фаза техническа експертиза е изготвила проект за разделителен протокол в два варианта, съобразявайки квотите на съделителите. Вторият вариант предвижда учредяване на сервитутно право на преминаване за достъп до четири от имотите. Затова вещото лице е посочило първия вариант като по-добър. При приемането на заключението касаторът О. К. е присъствал лично и е заявил, че оспорва заключението и иска “земята от 11-те имота да бъде разделена по идеални части на всички и другите да бъдат съсобственици на всички имоти“. Поставил е на вещото лице въпроси във връзка с оценката на необработваемите имоти и вещото лице е дало своите отговори. След това О. К. е заявил, че няма становище по заключението на вещото лице и иска земята да бъде разделена реално. В същото съдебно заседание на 03.02.2016г. първоинстанционният съд е постановил решението си като е обявил за окончателен проекта за разделителен протокол съобразно вариант първи на експертизата, разработен в справка № 4 към заключението и приложени към него 11 скици с новообразуваните имоти. Посочил е, че решението подлежи на обжалване, като за явилия се съделител О. К. срокът тече от деня на заседанието, а да останалите – от съобщението.

Подадената от О. К. на 17.05.2016г. въззивна жалба срещу решението е била върната като просрочена; разпореждането е потвърдено от въззивния съд, но с определение № 134 от 28.04.2017г. по ч.гр.д. № 612/2017г. на III г.о. на Върховния касационен съд е допуснато касационно обжалване на въззивния акт и връщането е отменено. В дадения отговор на правния въпрос е прието, че съгласно чл.7, ал.2 ГПК съдът е длъжен да връчи на страните препис от актовете, които подлежат на обжалване и именно от това връчване започва да тече срока за обжалване. Обявяването на решението в съдебно заседание не освобождава съда от това задължение, а получаването на препис от протокола по искане на страната не променя факта на липса на връчване.

След така постановената отмяна е проведено въззивното производство през Плевенски окръжен съд и е постановено сега обжалваното решение № 117 от 20.03.2019г., с което е потвърден първоинстанционния акт.

Междувременно, като е приел въззивната жалба за просрочена, а решението за влязло в сила, първоинстанционният съд е продължил производството по извършване на делбата. В съдебно заседание на 06.07.2016г. е приел постъпилите от ОС “Земеделие“ 20 бр. проекти за делба и 26бр. заверени скици-проект съгласно окончателния вариант за разделителен протокол и е приключил съдебното дирене. Постановил е решение № 115 от 08.07.2019г., с което на основание чл. 353 ГПК е извършил разпределение на имотите между съделителите, така че всеки съделител да получи реален дял, съответстващ на квотата му или парично уравнение съобразно заявените искания. Срещу това решение О. К. е подал въззивна жалба на 29.07.2016г. По нея е образувано гр.д. № 360/2017г. на Плевенски окръжен съд, което е било прекратено по съображения, че първо следва да се разгледа предходната по време въззивна жалба срещу решението от съдебно заседание на 03.02.2016г.

По основанието за допускане на касационно обжалване и допустимостта на съдебния акт.

Решението на Кнежански районен съд от съдебно заседание на 03.02.2016г., обект на въззивното решение на Плевенски окръжен съд, е постановено като решение по чл. 350 ГПК за обявяване на окончателен разделителен протокол, но без преди това да е постановено съставяне на проект за разделителен протокол, въз основа на заключението на вещото лице, както изисква чл. 347 ГПК. След това решение е постановено решение от 08.07.2016г., с което делбата е извършена чрез разпределение на имотите между съделителите по чл. 353 ГПК и определяне на суми за уравнение на дяловете. Съдът е приел, че за да може всеки съделител да получи реален дял, съответен на квотата му в съсобствеността и предвид разработените от вещото лице дялове, отговарящи на това изискване, делбата ще се извърши именно по реда на чл. 353 ГПК, без теглене на жребий. Решението от 08.07.2016г. е обжалвано от О. К. с въззивна жалба, производството по която е висящо.

При така създадената ситуация в първоинстанционното делбеното производство са постановени две решения по извършване на делбата чрез два различни способа, които взаимно се изключват. Първото по време решение, предмет на настоящето обжалване, е постановено в пълен разрез със законовите правила за съставяне на проект за разделителен протокол и обявяването му за окончателен. Приема се в практиката по Решение № 30 от 27.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5379/2014 г., II г.о. и Решение № 296 от 29.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 442/2011 г., II г.о., че както в проекта за разделителен протокол, така и в окончателния разделителен протокол по чл. 350 ГПК съдът следва да посочи кои имоти се включват в дяловете, каква е стойността /цената/ на всеки от дяловете и какви суми за уравнение са дължими между получателите на отделните дялове. Това е необходимо, за да бъде предварително ясно на съделителите не само как са групирани имотите, но и какви суми ще са необходими за уравнение на дяловете. Решението представлява изпълнително основание както за извършване на въвод във владение върху падналите се в дял на съделителя имоти, така и за заплащане на паричните суми за уравнение на дяловете. Поради това решаването на въпросите за цената на дяловете и паричното уравнение между получателите на различните дялове не може да бъде отложено за след влизане в сила на окончателния разделителен протокол. С тегленето на жребий формираните дялове получават своя персонален носител, т.е. идеалните части се превръщат в реални и делбеното производство приключва. С оглед на това се приема в посочената практика, че съдебно решение, с което се обявява за окончателен разделителен протокол, който не съдържа изискуемите от закона реквизити: формирани дялове от делбените имоти, стойност на дяловете и дължими суми за уравнение, е неправилно, т.е. такъв съдебен акт не е недопустим.

По основателността

В случая постановеното от районния съд в открито съдебно заседание решение по чл. 350 ГПК страда от по-тежък порок – пълна липса на мотиви и диспозитив, който не изразява разбираема воля на съда. Нищожността е най-тежкия порок на съдебните решения и тя е налице когато волята на съда изобщо не е надлежно формирана или ако е формирана воля, но тя е така изразена, че съдържанието й не може да бъде установено дори и по пътя на тълкуването. В последния случай решението е абсолютно неразбираемо и настоящият случай е такъв. Изобщо не са формирани дялове в диспозитива, а просто е направено препращане към един вариант на експертизата; не са определени стойностите на дяловете, нито сумите за уравнение. Така постановеното не покрива изискванията дори и за проект за разделителен протокол, какъвто изобщо не е бил съставен. По този начин решението повелява изпълнение на нещо, което е неизпълнимо, а както бе изяснено окончателният разделителен протокол съставлява изпълнително основание. Освен това, напълно неразбираема е волята на съда защо пристъпва към този способ за извършване на делбата – видно е, че има разлика в правата /дяловете/ на съделителите в съсобствеността на различните допуснати до делба имоти, тъй като се делят различни наследства; съставянето на разделителен протокол предпоставя, че делбата ще се извършва чрез теглене на жребий, а когато дяловете на съсобствениците са различни тегленето на жребий е невъзможно. Предвид горното първоинстанционното решение, постановено в открито съдебно заседание, е обременено с най-тежкия порок за съдебните решения – нищожност. Въззивният съд не е изпълнил задълженията си по чл.269 ГПК служебно да констатира тази нищожност, а е потвърдил този порочен акт и по този начин е постановил също нищожно решение.

На основание чл. 270 ГПК обжалваното въззивно решение и потвърденото с него първоинстанционно следва да се прогласят за нищожни. Тъй като от районния съд вече е постановено друго решение по извършване на делбата, то делото не следва да се връща за постановяване на ново решение от първата инстанция, а следва да се изпрати на въззивния съд за разглеждане на въззивната жалба на О. К. срещу решението от 08.07.2016г.

Диспозитив

Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО въззивно решение № 117 от 20.03.2019г. по гр.д. № 827/2018г. на Плевенски окръжен съд и потвърденото с него решение № 22, постановено в съдебно заседание на 03.02.2016г. по гр.д.№ 539/2014г. на Кнежански районен съд.

Делото да се изпрати на Плевенски окръжен съд за разглеждане на въззивната жалба на О. К. срещу решението от 08.07.2016г. по гр.д. №539/2014г. на Кнежански районен съд.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Решение
    Решение № 30 от 27.02.2015 г. по гр. д. № 5379/2014 г.
    Относно процесуалните действия на съда по съставяне на проект за разделителен протокол, предявяването му на страните в едно съдебно заседание в отсъствие на някоя от тях и пристъпване към постановяване на решение за обявяването му за окончателен. Относно необходимото съдържание на окончателния разделителен протокол и по-конкретно относно необходимостта в него…
  • Решение
    Решение № 296 от 29.11.2011 г. по гр. д. № 442/2011 г.
    Дали е допустимо съставеният протокол да не дава отговор каква е стойността на дяловете и какви суми се дължат за уравнението им, както е в конкретния случай?

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми