Определение №9/11.01.2021 по дело №394/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: Търговска колегия, II-ро отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

Анотация

Въпрос

Относно задължителното съдържание на договора за заместване в дълг по чл. 102 ЗЗД и по-конкретно, следва ли същият да съдържа основанието на дълга, който се поема, като част от неговата индивидуализация?


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОЯН БАЛЕВСКИ, ПЕТЯ ХОРОЗОВА

Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 394/2020 г., за да се произнесе, взе предвид:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба, подадена от ЗЕВС БИЛДИНГ ИНВЕСТ ООД, чрез процесуален пълномощник, против решение № 234 от 31.10.2019 г. по в.т.д.№ 448/2018 г. по описа на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 395 от 13.05.2019 г., постановено по т.д.№ 1890/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд.

С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на СТОДИ ООД сумата 46 808.88 лв., дължима по тристранно споразумение от 03.12.2013 г. за поемане на дълг с участието на КРИСТИСТРОЙ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ООД и страните по делото, който дълг произтича от договори за доставка на стоки между СТОДИ ООД и КРИСТИСТРОЙ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ООД, обективирани във фактури с №№ [ЕГН] от 30.04.2013 г., [ЕГН] от 26.09.2013 г. и [ЕГН] от 27.10.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на иска – 29.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, като в полза на СТОДИ ООД са присъдени и разноските по водене на делото.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно – незаконосъобразно и необосновано, за което излага подробни доводи. Оплакванията са свързани с изводите на въззивния съд, че споразумението е валидно, доколкото не съдържа всички законови реквизити, както и че задължението по същото не е погасено по давност. Моли решението да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на сторените в инстанциите съдебно-деловодни разноски.

В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че разглеждането на жалбата би допринесло за точното и еднакво прилагане на закона, както и за развитието на правото, във връзка с което формулира следните въпроси, като разрешени от въззивния съд при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК: 1/ В случай на приемство, респективно заместване в дълг по силата на правна сделка, може ли да се смени длъжникът и все пак да се запазят специфичните особености на старото /поеманото/ облигационно правоотношение; 2/ При заместване в дълг по чл.102 ЗЗД направеното признание на стария длъжник прекъсва ли погасителната давност и обвързва ли новия длъжник; 3/ Договорът за заместване в дълг, сключен между кредитор и новия длъжник, елиминира ли основанието за сключването му екс леге или е каузален и като такъв следва да съдържа конкретна кауза за сключването му /въпросът е обоснован с това, че както в хипотезата на чл.101, така и в хипотезата на чл.102 ЗЗД встъпващият, респективно заместващият в дълг винаги дължи на същото правно основание и поради това встъпва в дълга или го поема такъв, какъвто е/. Касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл неправилно по поставените въпроси, в противоречие с правната доктрина и при липса на съдебна практика.

Ответникът по касационната жалба, с писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК, чрез процесуален пълномощник, изразява становище, че не са обосновани допълнителните основания на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Изразява и становище за неоснователност на жалбата по същество.

Мотиви

Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд е посочил, че по силата тристранно споразумение от 03.12.2013 г., съдържащо установителна част относно взаимното задължаване на дружествата, ответникът е задължен към „Кристистрой Интернешънъл” ООД за сумата от 46 808.88 лева, респ. последното дружество е задължено към ищеца за дълг в същия размер. В чл.2 от споразумението страните са приели, че ЗЕВС БИЛДИНГ ИНВЕСТ ООД, със съгласието на СТОДИ ООД „поема задължението на КРИСТИСТРОЙ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ООД за сумата от 46 808, 88 лева“. Прието е още, че заместеният длъжник „се освобождава от отговорност“ към кредитора.

Горното споразумение е квалифицирано от съда като установителен договор досежно наличието и размера на съществуващи парични задължения, както и като договор за заместване в дълг по смисъла на чл.102 ал.1 ЗЗД, с който е направена промяна на пасивната страна в облигационното отношение.

С оглед доводите за недействителност на сключеното споразумение, основани на липсата на валиден стар дълг, поради това, че дългът – предмет на заместване не е индивидуализиран и за страната е невъзможно да организира защитата си, въззивният съд е изложил следното:

В процесното споразумение дългът – предмет на заместване е очертан единствено със страните и размера си, като не е посочено основанието му. Законът не въвежда изисквания за степента на индивидуализация на дълга при заместване. Релевантна за материалноправните отношения между страните е неговата действителна дължимост, установима с всички доказателствени средства, вкл. такива, извън сключения договор за заместване в дълг.

Въззивникът изрично признава във въззивната си жалба, че кредиторът и старият длъжник са субекти на трайни търговски отношения. Като основание за вземането си ищецът е посочил фактури, които обективират продажба на стоки за строителството от „Стоди” ООД към „Кристистрой интернешънъл” ООД на обща стойност 72 300.50 лв. с ДДС, с дати на издаване на първичните счетоводни документи в периода м. 04. – м.10.2013 година и падежи по задълженията преди датата на сключване на споразумението за заместване в дълг. Документите са двустранно подписани и автентичността им не е оспорена в процеса, поради което същите се ползват с обвързваща материалноправна доказателствена стойност досежно получената стока, количеството и цената. В тази насока е и трайната практика на ВКС – решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 96 от 26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 на ВКС, I ТО. и решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г. на ВКС, II т. о., както и решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, II т.о.

Тъй като ответникът не е навел конкретни правопогасяващи, правоотлагащи или правоунищожаващи възражения против наличието на дълг с произход – продажбено правоотношение между стария длъжник и кредитора, съдът е приел, че споразумението за заместване в дълг е действително и има за предмет валидно възникнало задължение.

По възражението за погасяване на задължението по давност съставът на въззивния съд е изходил от това, че смяната на длъжника при заместване в дълг не променя съдържанието на правоотношението. За разлика от новацията, то остава такова, каквото е било към момента на заместването. Започналата да тече давност срещу стария длъжник се зачита. В случая сключеното тристранно споразумение съдържа изрична установителна част, в която е признат стария дълг. Признанието на дълга произвежда предвидените в чл. 116, б. а ЗЗД правни последици, свързани с прекъсването на давността. С решение № 100/20.06.2011 г. по т.д.№ 194/2010 г. на ВКС, II т. о. е дадено разрешение, че признание по смисъла на закона е налице, когато се признава съществуване на задължението, което кореспондира на признатото право. Признаването е едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. За да е налице признаване на вземането по смисъла на чл. 116, б. а ЗЗД, същото трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда. Непротиворечиво трайната съдебна практика приема, че признаване на вземането, годно да прекъсне давността, е налице, когато се признае съществуването на задължението, независимо дали съдържа изложение на фактическия състав. С оглед горното и като е съобразил, че искът е предявен на 29.11.2018 г., т.е. преди изтичането на общия 5-годишен давностен срок, считано от прекъсването на давността – 03.12.2013 г., съдът е намерил възражението на ответника за погасяване на задължението му по давност за неоснователно.

Касационен въпрос

Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне по третия правен въпрос /макар и непрецизно формулиран/, обобщен и уточнен, съобразно правомощията на ВКС, в следния смисъл: Относно задължителното съдържание на договора за заместване в дълг по чл.102 ЗЗД и по-конкретно, следва ли същият да съдържа основанието на дълга, който се поема, като част от неговата индивидуализация. Въпросът е обусловил правната воля на съда, по него липсва изрична практика на ВКС и същевременно има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

Диспозитив

Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 234 от 31.10.2019 г. по в.т.д.№ 448/2018 г. на Варненския апелативен съд.

УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на Върховен касационен съд в размер на 936.18 лв., в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.

При своевременно изпълнение на указанията, делото да се докладва на Председателя на ІІ т.о. при ТК на ВКС за насрочване в о.с.з.

Определението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини