Решение №89/13.01.2021 по дело №3335/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: Гражданска колегия, I-во отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 2 пр. 2 ГПК

Анотация

Въпрос

Касационното обжалване е допуснато поради съмнения за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

Отговор

Искът с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР по своя характер е положителен установителен иск за собственост. Чрез него ищецът, който твърди, че е собственик на недвижим имот, който не е заснет или е заснет погрешно като част от имота на ответника, защитава своето право на собственост. В исковата молба, наред с твърдението, че е налице грешка в кадастралната карта, ищецът следва да посочи основанието, от което извежда претендираното право на собственост, и да формулира петитум за установяване, че собственик на вещта.

Когато ищецът твърди, че е съсобственик на вещта заедно с други лица, той е легитимиран да предяви установителен иск за собственост само за онзи обем права, които счита, че притежава, но не и за правата на останалите съсобственици, защото той не е нито техен представител, нито процесуален субституент.


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЯНА ЦЕНЕВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ДЕЧЕВА, ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретаря Анета Иванова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 3335/2019 г. година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 ГПК и сл.

История на спора

С определение 138 от 07.04.2020 г. по гр.д. № 3335/2019 г. на ВКС, І г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 25.01.2019 г. по в.гр.д. № 318/2018 г. на Окръжен съд – Монтана в обжалваната му част, с която след отмяна на първоинстанционното решение е постановено друго по същество на спора, с което е отхвърлен предявеният от И. Д. П. против Р. Й. К., Д. К. Д., Е. К. М., В. Д. М. и Л. А. М. иск с правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР за установяване, че към момента на създаване и одобряване на КК и КР на [населено място] сграда с идентификатор …. погрешно е записана като собственост на К. Д. К. вместо на наследниците на Д. К. А.

Касационен въпрос

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.2 ГПК за проверка на неговата допустимост.

Жалбоподателката И. Д. поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. При постановяването му въззивният съд не се е съобразил с указанията, дадени от ВКС в отменителното решение, и не се е произнесъл по искането на жалбоподателката за връщане на делото на районния съд за отстраняване на допусната в него очевидна фактическа грешка. На следващо място сочи, че съдът е открил производство по чл. 193 ГПК по оспорване на представените по делото констативни нотариални актове за собственост, като не е съобразил, че същите не са от категорията на удостоверителните документи и не подлежат на оспорване по този ред.

Ответниците по касация В. Д. М. и Л. А. М. изразяват становище, че въззивното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а в случай, че касационната инстанция приеме, че не страда от пороци, обуславящи неговата недопустимост, да го остави в сила като правилно.

Мотиви

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбоподателката в настоящото производство е предявила против Р. Й. К., Д. К. Д., Е. К. Д., В. Д. М. и Л. А. М. няколко обективно съединени иска, квалифицирани от нея като такива по чл. 54, ал.2 ЗКИР, както следва: за установяване по отношение на ответниците, че сграда с идентификатор …. по КККР на [населено място] погрешно е отразена в кадастралната карта като един обект, като вместо два самостоятелни обекта с площи съответно 31 кв.м и 95 кв.м, отразени в Акт за непълноти и грешки с проектни номера …. и …., и че тези сгради са собственост на наследниците на Д. К. А. и погрешно са записани като собственост на К. Д. К..

С обжалваното въззивно решение, постановено при повторно разглеждане на делото, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е признато за установено по отношение на ответниците, че към момента на създаване и одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-29 от 05.04.2006 г. на Изп. директор на АК сграда с идентификатор …. погрешно е отразена в кадастралната карта като един обект, вместо като два самостоятелни обекта с площи съответно 31 кв.м и 95 кв.м, отразени в Акт за непълноти и грешки с проектни идентификатори …. и …., както и в частта, с която е прието за установено, че сграда с проектен идентификатор …. е собственост на наследниците на Д. К. Арсенов, а не на наследниците на К. Д. А. В тези части въззивното решение не е обжалвано с касационна жалба и е влязло в сила.

Предмет на касационно обжалване в настоящото производство е само въззивното решение в частта, с която предявеният от И. Д. П. иск за установяване, че сградата с идентификатор …. погрешно е записана като собствена на името на К. Д. К., вместо на наследниците на Д. К. А.

По основателността

Настоящият състав намира, че в тази част въззивното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено като постановено по нередовна исковма молба. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 26, ал. 1 ГПК страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото. Разпоредбата на чл. 26, ал.2 ГПК постановява, че освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд.

Според разрешението, дадено в т. 4 от ТР № 8 от 23.02.2016 г. по т. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, искът с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР по своя характер е положителен установителен иск за собственост. Чрез него ищецът, който твърди, че е собственик на недвижим имот, който не е заснет или е заснет погрешно като част от имота на ответника, защитава своето право на собственост. В исковата молба, наред с твърдението, че е налице грешка в кадастралната карта, ищецът следва да посочи основанието, от което извежда претендираното право на собственост, и да формулира петитум за установяване, че собственик на вещта.

Когато ищецът твърди, че е съсобственик на вещта заедно с други лица, той е легитимиран да предяви установителен иск за собственост само за онзи обем права, които счита, че притежава, но не и за правата на останалите съсобственици, защото той не е нито техен представител, нито процесуален субституент.

В исковата молба ищцата И. Д. П. е твърдяла, че като наследник на Д. К. А. е собственик на идеални части от поземления имот и построените в него сгради. Правният си интерес от предявяване на установителен иск за собственост на сграда с идентификатор …. е обосновала с твърдението, че същата неправилно е била записана в КККР като собственост на ответниците В. Д. М. и Л. А. М.. При така изложените твърдения е сезирала съда с искане да приеме за установено, че сграда с посочения идентификатор погрешно е записана на името на К. Д. К., вместо на наследници на Д. К. А. В. М. не е наследник на К. Д. К., който е син на общия наследодател, а на друг наследник на наследодателя Д. А.- неговата дъщеря – П. Д. В.. Твърдения, обосноваващи наличието на правен спор за собственост на сградата с наследниците на К. Д. К., а оттук- и на правен интерес от предявяване на иска против тях, в исковата молба няма изложени.

Изложеното налага да се приеме, че въззивният съд е приел за разглеждане нередовна искова молба. Тази нередовност произтича както от несъответствието между обстоятелствата, на които се основава иска, и заявеният петитум, така и от самия петитум, който пряко сочи на предявяване и на чужди права, което е недопустимо, съгласно чл. 26, ал.1 ГПК. Като наследник на Д. К. А. ищцата И. П. е легитимирана да предяви иск за собственост само за онази идеална част от имота, която счита, че й принадлежи по наследяване, но не и за правата на останалите наследници на същия наследодател.

Въззивният съд, като инстанция по съществото на спора, е следвало да извърши собствена самостоятелна проверка за редовност на исковата молба, съобразно процесуалното задължение по чл. 129, ал. 1 ГПК. Това процесуално задължение не е било изпълнено от въззивния съд. С произнасянето по нередовна искова молба въззивният съд е постановил процесуално недопустимо решение в атакуваната част, предмет на касационната жалба, което следва да бъде обезсилено и тъй като допуснатите нарушения на процесуалните правила засягат редовността на исковата молба, делото трябва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При ново разглеждане съдът следва да укаже на ищцата да отстрани нередовностите на исковата молба, като изложи ясно и точно обстоятелствата, на които основава претенцията си, като посочи каква идеална част от правото на собственост твърди, че притежава, да обоснове правния си интерес от насочване на иска срещу наследниците на К. Д. К. и да формулира адекватен на установителен иск за собственост петитум, като посочи по отношение на кои ответници и в какъв обем търси съдебно установяване на правото си на собственост върху сградата с /проектен/ идентификатор …., като в зависимост от изпълнението на тези указания съобрази по- натъшния си начин на действие.

Диспозитив

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение от 25.01.2019 г. по в.гр.д. № 318/2018 г. на Окръжен съд – Монтана в обжалваната му част, с която след отмяна на първоинстанционното решение е постановено друго по същество на спора, с което е отхвърлен предявеният от И. Д. П. против Р. Й. К., Д. К. Д., Е. К. М., В. Д. М. и Л. А. М. иск с правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР за установяване, че към момента на създаване и одобряване на КК и КР на [населено място] сграда с идентификатор …. погрешно е записана като собственост на К. Д. К. вместо на наследниците на Д. К. А.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд .


Свързани съдебни актове

Препраща към

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми