Решение №89/02.11.2020 по дело №885/2020

Спорът е допуснат до касация с Определение №334/24.06.2020 по дело №885/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпроси

Когато заветник получава имущество надхвърлящо стойността на разполагаемата част, като задържа недвижим/и имот/и на основание чл.36, ал.1 ЗН, как се изчислява сумата, с която заветникът следва да допълни запазената част – като разлика между стойността на завета и стойността на разполагаемата част или като разлика между стойността на имуществото, получено от наследника от чистия актив на наследството и стойността на запазената част и при съобразяване изискването, че ако възстановяването на запазената част не може да се извърши в натура, се заплаща паричния еквивалент на накърнението по цени към момента на възстановяването на запазената част?

Ако заветник, на когото са завещани различни имущества, упражни право на избор по чл.34 ЗН и са налице условията на чл.36, ал.1 ЗН за задържане на недвижим/и имот/и следва ли възстановяването на запазената част да се извърши чрез отмяна на завета за имуществата, които заветникът не желае да задържи?

Отговори

Запазената част и разполагаемата част съставляват парични стойности. Запазената част е правото на наследника да получи от наследството имущество на определена стойност. Стойността се определя към момента на откриване на наследството от стойността на останалите в него парично оценими активи, от които се изваждат задълженията и се прибавя стойността на всички извършени от наследодателя завещания или дарения /чл.31 ЗН/ и чрез прилагане към така получената парична сума на математическата дроб, определена съобразно правилата на чл.29 ЗН. Когато в наследството не е останало имущество, чиято стойност да е по-висока или равна на стойността на запазената част на съотвения наследник, то запазената му част е накърнена. Стойността на накърнението е разликата между стойността на запазената част и стойността на останалите в наследството и получените от наследника парично оценими активи, от които са приспаднати задълженията /чист актив/. Когато при приложението на чл.36 ЗН са налице предпоставките облагодетелстваният да задържи недвижим/и имот/и, то същият следва да заплати на наследника стойността на накърнението, но според цената по време на намаляването.

Ако заветник, на когото са завещани различни имущества, упражни право на избор по чл.34 ЗН и са налице условията на чл.36, ал.1 ЗН за задържане на недвижим/и имот/и възстановяването на запазената част следва да се извърши чрез отмяна на завета за имуществата, които заветникът не желае да задържи независимо дали се касае за движими или недвижими вещи, вземания или права върху дялове или акции от търговски дружества и ако тяхната стойност не е достатъчна за възстановяване на запазената част, задържащият заветник или надарен следва да възмезди наследника със запазена част за разликата в пари.


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛКА МАРЕВА, ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря Славия Тодорова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 885 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПКчл. 293 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на от ищцата Т. Д. М. чрез пълномощниците й адвокат Г. И. и адвокат Л. Г. и на ответницата К. Д. Б. чрез пълномощника й адвокат А. Г. против решение № 1234 от 31.10.2019 г., постановено по гр.д. № 1379 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърдено решение № 4112 от 24.11.2017 г. по гр.д. № 12559/2016 г. на Районен съд-Пловдив за намаляване на завещателно разпореждане на Т. Д. М., починал на 12.08.2015 г., направено със саморъчно завещание от 11.11.2011 г. в полза на К. Д. Б., като е възстановена запазената част на Т. Д. М. и на С. Д. М. в размер на 1/4 от наследството за всеки от тях, постановено е на основание чл.36, ал.1 ЗН недвижимите имоти с идентификатор *** и идентификатор ***, предмет на завещателното разпореждане да бъдат задържани от заветника К. Д. Б., която е осъдена да заплати на Т. Д. М. и С. Д. М. по 8897.28 лв. за допълване на запазената им част от наследството на Т. Д. М., като е отхвърлен предявения от Т. Д. М. и С. Д. М. против К. Д. Б. иск за делба на недвижимите имоти с идентификатор *** и идентификатор *** и първоинстанционното решение е отменено в частта, с която К. Д. Б. е осъдена да заплати на Т. Д. М. и на С. Д. М. за възстановяване на запазената им част разликата между сумата 8897.28 лв. до сумата 14197.28 лв.

Ищцата Т. Д. М. обжалва въззивното решение в частта, с която е определена дължимата от заветника парична сума за допълване на запазената й част и е отхвърлен иска за делба.

К. Д. Б. е подала чрез пълномощника си адвокат А. Г. писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който изразява становище, че жалбата е частично основателна, като въззивното решение следва да се измени относно приетия начин за допълване на запазената част, но без да се допуска делба на недвижимите имоти.

Ищецът С. Д. М. не е обжалвал въззивното решение, поради което е страна в касационното производство по исковете за възстановяване на запазена част само по жалбата на ответницата К. Д. Б.

Ответницата К. Д. Б. обжалва въззивното решение в частта, в която запазената част на ищците е възстановена, като е осъдена да им заплати парични суми, вместо да се отмени завета за влоговете в Банка „Д.“ АД и за движимите вещи /покъщнината/, чиято стойност е достатъчна за допълване на запазената част.

Т. Д. М. и С. Д. М. чрез пълномощниците си адвокат Г. И. и Л. Г. оспорват жалбата на К. Д. Б..

В хода на устните състезания Т. М. и С. М. поддържат, че въззивното решение следва да бъде отменено и запазената им част да се възстанови чрез присъждане на сумата 16282.28 лв. за всеки.

В писмена защита К. Д. Б. поддържа, че въззивното решение е влязло в сила по отношение на С. М., а запазената част на Т. М. следва да се възстанови чрез отмяна на завета за движимите вещи на стойност 4170.00 лв. и разликата от 12 112.26 лв. да се присъди в пари.

Касационни въпроси

С определение № 334 от 24.06.2020 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: когато заветник получава имущество надхвърлящо стойността на разполагаемата част, като задържа недвижим/и имот/и на основание чл.36, ал.1 ЗН, как се изчислява сумата, с която заветникът следва да допълни запазената част – като разлика между стойността на завета и стойността на разполагаемата част или като разлика между стойността на имуществото, получено от наследника от чистия актив на наследството и стойността на запазената част и при съобразяване изискването, че ако възстановяването на запазената част не може да се извърши в натура, се заплаща паричния еквивалент на накърнението по цени към момента на възстановяването на запазената част по жалбата на Т. Д. М. и по въпроса: ако заветник, на когото са завещани различни имущества, упражни право на избор по чл.34 ЗН и са налице условията на чл.36, ал.1 ЗН за задържане на недвижим/и имот/и следва ли възстановяването на запазената част да се извърши чрез отмяна на завета за имуществата, които заветникът не желае да задържи по жалбата на К. Д. Б..

Мотиви

Въпросите са относими по настоящия спор, по който въззивният съд е приел, че страните не спорят за имуществата и тяхната стойност, които следва да се включат в наследствената маса – чист актив от 160 000 лв. /влог в ***/, към който се прибавят даренията на идеални части от два поземлени имота по нот.акт № 180/01.06.2015 г. на трето за спора лице на стойност 4800 лв. и 5 800 лв. и завещаното имущество – два апартамента на стойност 84 100 лв. и 96 200 лв., покъщнина на стойност 4170 лв. и три влога на стойност 3 лв., 947.61 лв. и 29108.51 лв. Общата стойност на наследствената маса е 385 192.12 лв., размера на разполагаемата част е 192564.56 лв. и толкова е и размера на запазената част на наследодателя на ищците и единствен син на завещателя, или по 96282.28 лв. Посочвайки, че следва да се съобрази отговора на въпроса, с оглед на който е допуснато касационното обжалване и е отменено предходното въззивно решение /че при преценка относно това, дали запазената част от наследството е накърнена следва да се вземе предвид стойността на цялото завещано имущество, а не само тази на имотите, които заветникът желае да задържи, тъй като „направеният избор от заветника по чл.34 ЗН няма отношение към формиране на масата по чл. 31 ЗН, а е от значение за начина, по който следва да се извърши възстановяването на накърнената запазена част/, окръжният съд е приел, че като се прибави към стойността на двата апартамента от 180300 лева, общата наличност по трите влога в „Банка Д.“ЕАД – 30059.12 лева, се получава стойност от 210359.12 лева, надхвърляща с 17794.56 лева разполагаемата част от наследството, като е счел, че движимите вещи, находящи се в двете жилища не могат да се разглеждат като част от завещаното имущество, тъй като не са трайно прикрепени към имотите. Съдът е отчел, че ответницата К. Б. е направила избор като е поискала да задържи двата недвижими имота, предмет на завета, но е приел, че съгласно чл.34 ЗН , когато на едно лице са завещани или подарени няколко имота, намалението се извършва по избор на това лице, от което следва, че изборът следва да се направи между завещани имоти, а не между завещани имоти от една страна и друго завещано имущество от друга страна. Обсъждайки условията по чл.36, ал.1 ЗН съдът е посочил, че по аргумент на по-силното, щом като заветникът може да задържи завещаните му имоти при надвишаване на разполагаемата част, то още по-голямо основание има той да ги задържи, като стойността им не надхвърля разполагаемата част, поради което правилно първоинстанционният съд е постановил задържане и на двата имота от заветничката К. Б. на основание чл.36, ал.1 от ЗН и съответно правилно е отхвърлен искът за делба на тези имоти.

По отношение на дължимите от К. Б. суми за допълване запазената част от наследството, съдът е изложил съображения, че същата дължи възстановяване само на накърнената от извършеното в нейна полза завещание запазена част от наследството, но не и на стойността на дарените в полза на трето лице идеални части от двата поземлени имота, а съответно неправилно първоинстанционният съд е извадил от наследствената маса на стойност 385129.12 лева стойността на двата завещани имоти и на трите влога в „Банка Д.“ЕАД, както стойността на дарението по нот.акт № 180/2005 г. от 10600 лева. Получената сума от 164170 лева е извадена от общия размер на запазената част от 192564.56 лева, а разликата от 28394.56 лева е поделена между двамата наследници . Затова от наследствената маса следва да се извади само стойността на завещаното имущество и като се извади получената сума от 174 470 лв. от 192564.56 лева, се получава сума от 17794.56 лева, половината от която, а именно 8897.28 лева, е полагащата се на всеки от двамата наследници по закон сума за възстановяване на запазените им части от наследството.

По основанието за допускане на касационно обжалване: ако заветник, на когото са завещани различни имущества, упражни право на избор по чл.34 ЗН и са налице условията на чл.36, ал.1 ЗН за задържане на недвижим/и имот/и следва ли възстановяването на запазената част да се извърши чрез отмяна на завета за имуществата, които заветникът не желае да задържи

Отговорът на въпроса изисква тълкуване на употребената в нормата на чл.34, изр.първо ЗН дума „имота“ /когато на едно лице са завещани или подарени няколко имота, намалението се извършва по избор на това лице/ и има ли значение за тази правна възможност вида на безвъзмезно разпореденото имущество – движимо, недвижимо или вземания.

В раздел IV на глава III от Закона за наследството, озаглавен „Възстановяване на запазена част“ законодателят е използвал думите „имота/и“, „имущество“, „недвижим/и имот/и“. Думата „имот“ е употребена в чл.31 ЗН /за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти/ и чл.34 ЗН /когато на едно лице са завещани или подарени няколко имота, намалението се извършва по избор на това лице/. Думата имущества е употребена в чл.33 ЗН /даренията се намаляват само след като се изчерпят завещаните имущества/. Словосъчетанието „недвижим имот“ е употребено в нормите на чл.36 ЗН и чл.37 ЗН.

Няма спор в правната теория и съдебната практика, че с думата „имоти“ в чл.31 ЗН са обозначени всички парично оценими активи, останали в наследството – вещи /движими и недвижими/, парични средства, вземания, права върху акции или дялове в търговски дружества. Със същото значение в нормата на чл.33 ЗН е употребена думата „имущество“, доколкото предмет на завети могат да бъдат всички тези имуществени права. В същия смисъл следва да се приеме, че е употребена думата „имот“ в нормата на чл.34 ЗН. От една страна употребените при нормативната уредба на един правен институт думи следва да имат еднакво значение. От друга страна когато законодателят е искал да разграничи хипотезите в зависимост от вида на имотите, той изрично е употребил словосъчетанието „недвижим имот“, както в нормите на чл.36 ЗН и чл.37 ЗН.

Следователно на поставения въпрос следва да се отговори, че ако заветник, на когото са завещани различни имущества, упражни право на избор по чл.34 ЗН и са налице условията на чл.36, ал.1 ЗН за задържане на недвижим/и имот/и възстановяването на запазената част следва да се извърши чрез отмяна на завета за имуществата, които заветникът не желае да задържи независимо дали се касае за движими или недвижими вещи, вземания или права върху дялове или акции от търговски дружества и ако тяхната стойност не е достатъчна за възстановяване на запазената част, задържащият заветник или надарен следва да възмезди наследника със запазена част за разликата в пари.

По основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса: когато заветник получава имущество надхвърлящо стойността на разполагаемата част, като задържа недвижим/и имот/и на основание чл.36, ал.1 ЗН, как се изчислява сумата, с която заветникът следва да допълни запазената част – като разлика между стойността на завета и стойността на разполагаемата част или като разлика между стойността на имуществото, получено от наследника от чистия актив на наследството и стойността на запазената част и при съобразяване изискването, че ако възстановяването на запазената част не може да се извърши в натура, се заплаща паричния еквивалент на накърнението по цени към момента на възстановяването на запазената част.

Запазената част и разполагаемата част съставляват парични стойности. Запазената част е правото на наследника да получи от наследството имущество на определена стойност. Стойността се определя към момента на откриване на наследството от стойността на останалите в него парично оценими активи, от които се изваждат задълженията и се прибавя стойността на всички извършени от наследодателя завещания или дарения /чл.31 ЗН/ и чрез прилагане към така получената парична сума на математическата дроб, определена съобразно правилата на чл.29 ЗН. Когато в наследството не е останало имущество, чиято стойност да е по-висока или равна на стойността на запазената част на съотвения наследник, то запазената му част е накърнена. Стойността на накърнението е разликата между стойността на запазената част и стойността на останалите в наследството и получените от наследника парично оценими активи, от които са приспаднати задълженията /чист актив/. Когато при приложението на чл.36 ЗН са налице предпоставките облагодетелстваният да задържи недвижим/и имот/и, то същият следва да заплати на наследника стойността на накърнението, но според цената по време на намаляването.

По основателността

По основателността на касационната жалба:

С оглед отговорите на въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, въззивното решение в частта, с която е постановено запазената част да бъде възстановена в париу се явява неправилно. В нарушение на материалния закон Окръжен съд-Пловдив е приел, че правилото на чл.34 ЗН се прилага само когато предмет на безвъзмездни разпореждания са недвижими имоти, както и че при приложението на чл.36 ЗН задържащият недвижимите имоти облагодетелстван следва да заплати на наследника със запазена част сума, равна на разликата между стойността на завета и стойността на разполагаемата част. Изложеното налага отмяна на решението в тази му част и доколкото не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество.

В касационните жалби липсват доводи относно приетата от съда стойност на наследствената маса /385 192.12 лв./ и стойност на запазената част, която се припада на Т. Д. М. /96 282.28 лв./ и на С. Д. М. /96 282.28 лв./, като в наследството е останал чист актив от 160 000 лв. /влог в ПИБ/, както и относно извода, че са налице предпоставките на чл.36, ал.1 ЗН К. Д. Б. да задържи двата завещани й недвижими имота на стойност 84 100 лв. и 96 200 лв. съобразно заявеното от нея предпочитание по чл.34 ЗН.

Спорът е дали възстановяването на накърнената запазена част следва да се извърши изцяло в пари или чрез отмяна на завета за имуществата, които К. Б. не желае да задържи и допълване на разликата до размера на запазената част в пари. От чистия актив всеки от ищците е получил 80 000.00 лв. или за допълване на запазената част са необходими по 16282.28 лв. за всеки /общо 32 564.56 лв./. Стойността на завещаните имущества, които заветника не желае да задържи е общо 34 229.12 лв., включващо 4170.00 лв. стойност на движимите вещи в двата апартамента и 30 059.12 лв. стойност на три влога в банка Д.. За възстановяването на запазената част следва да се отмени завета за движимите вещи /нормата на чл.34 ЗН задължава съда да съобрази направения от облагодетелствания избор и да възстанови запазената част чрез отмяна на безвъзмездното разпореждане с имуществата, които заветника/надарения не желае да задържи, поради което без правно значение е нежеланието на наследника със запазена част възстановяването да бъде извършено по този ред/, и да се намали завета на влога в „Банка Д.“ ЕАД по сметка в BGN № B. до размер на сумата 28394.56 лв. Възстановяването на запазената част следва да се извърши като на всеки от ищците се предостави правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от движимите вещи /за всеки на стойност по 2035.00 лв./. Тъй като видно от удостоверение № 0395 от 15.04.2016 г. на „Банка Д.“ ЕАД К. Д. Б. е закрила завещаните й сметки, то възстановяването на запазената част за сумата 14197.28 лв. за всеки от ищците не може да се извърши чрез предоставяне вземането за тази сума по банковия влог, поради което ответницата следва да им я заплати.

Следователно по искането на Т. Д. И. следва да бъде отменен заветът за 1/2 ид.ч. от движимите вещи и заветът на посочения банков влог до размера на сумата 14197.28 лв. и запазената част да се възстанови чрез предоставяне правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от движимите вещи и осъждане на К. Д. Б. да й заплати сумата 14197.28 лв.

По искането на С. Д. М., тъй като същия не е обжалвал въззивното решение, с което е прието, че за възстановяване на запазената му част е необходимата сумата 8897.28 лв., то на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1 ГПК запазената му част следва да бъде възстановена до размера на тази сума, тъй като в противен случай би се стигнало до влошаване положението на жалбоподателката К. Д. Б.. За целта следва да се отмени завета за 1/2 ид.ч. от движимите вещи и завета за посочения банков влог за сумата 6862.28 лв. и запазената част да се възстанови чрез предоставяне правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от движимите вещи и осъждане на К. Д. Б. да му заплати сумата 6862.28 лв.

С оглед липсата на доводи относно извода на съда, че заветника задържа завещаните два апартамента на основание чл.36 ЗН и съответно за неоснователност на иска за делба, въззивното решение в тази част следва да бъде оставено в сила.

Първоинстанционният съд не е присъдил разноски. Подадените и от двете страни въззивна жалба, както и касационни жалби против първото и второто възивно решение са основателни, поради което направените по повод обжалването разноски следва да останат в тежест на всяка от страните.

Диспозитив

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1234 от 31.10.2019 г., постановено по гр.д. № 1379 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 4112 от 24.11.2017 г. по гр.д. № 12559/2016 г. на Районен съд-Пловдив за намаляване на завещателно разпореждане на Т. Д. М., починал на 12.08.2015 г., направено със саморъчно завещание от 11.11.2011 г. в полза на К. Д. Б., като е възстановена запазената част на Т. Д. М. и на С. Д. М. в размер на 1/4 от наследството за всеки от тях, като е постановено на основание чл.36, ал.1 ЗН недвижимите имоти с идентификатор *** и идентификатор ***, предмет на завещателното разпореждане да бъдат задържани от заветника К. Д. Б. и е отхвърлен предявения от Т. Д. М. и С. Д. М. против К. Д. Б. иск за делба на недвижимите имоти с идентификатор *** и идентификатор ***.

ОТМЕНЯ решение № 1234 от 31.10.2019 г., постановено по гр.д. № 1379 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Пловдив в частта, с която К. Д. Б. е осъдена да заплати на Т. Д. М. и С. Д. М. по 8897.28 лв. за допълване на запазената им част от наследството на Т. Д. М. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Т. Д. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.А, ет.8, ап.23, съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат Г. И. и адвокат Л. Г. от наследството на Т. Д. М., ЕГН [ЕГН], починал на 12.08.2015 г. като отменя извършения със саморъчно завещание от 11.11.2011 г. в полза на К. Д. Б. завет на 1/2 ид.ч. от движими вещи на стойност 2035.00 лв., а имено: находящи се в апартамент в [населено място], [улица], ет.2, ап.2 в помещение-антре: портманто, полюлей-2 броя, вграден гардероб; в помещение-баня: бойлер и стенна електрическа печка; в помещение-хол: ъглов диван-цвят бежов, холна маса-цвят черен, бюро-цвят черен, секция за багаж-четири врати-цвят черен, малки помощни масички на колелца-цвят бежов-2 броя, столове-2 броя, електрически маслен радиатор-цвят бял, чаши за вино-стъкло-6 броя, водни чаши-стъкло-6броя, чаши за ракия-стъкло-6 броя, чаши за кафе-6 броя, перде-цвят кремав; в помещение-тераса: бидон-пластмасов 30 л.-цвят бял; в помещение-кухня: 2 броя бели долни шкафа, 6 броя бели горни шкафа, мивка алпака, кръгла маса-цвят черен, столове-цвят черен-4 броя, аспиратор, чинии-цвят бял-пластмаса-6 броя, тава алпака, тенджери-2 броя, тиган тефлон, лъжици-6 броя, вилици-6 броя, ножове-6 броя, пердета-цвят кремав-2 броя, в помещение-тераса: печка „И.“ и шкаф-цвят бежов; в помещение-спалня: спалня-легло, матраци-2 броя, нощни шкафчета-цвят бежов-2 броя, гардероб-петкрилен-цвят бежав, столове-цвят черен-2 броя, олекотени завивки-вата-шарени-2 броя, одеала-2 броя вълнени и 1 брой памучно, възглавници-цвят бели-3 броя, стълба-алуминий-височина 1.50 м., телевизор, перде-бяло, климатик и находящи се в апартамент в [населено място], [улица], [жилищен адрес]0 в помещение-антре: портманто-цвят кафяв и полюлей-2 броя; в помещение-кухня: пералня „И.“, долни шкафове-цвят червен-2 броя, горни шкафове-цвят червен-3 броя, аспиратор, мивка алпака, пералня „И.“, комплект хладилник-фризер, полюлей, маса-обикновена-цвят бял, столове-цвят бял-2 броя, в помещение-изба: готварска печка; в помещение-спалня: трикрилен гардероб, спалня, матрак, скрин с 3 чекмеджета, полюлей, перде-цвят розово; помещение-баня: бойлер, помещение-детска спалня: малка секция с гардероб-цвят бежов, диван-цвят червен, бежово легло с матрак, полюлей, перде-цвят кремав; помещение-хол: холова гарнитура от диван, 2 броя фотьойли и 2 броя табуретки с шарена дамаска, холна масичка-цвят бежов, голяма секция-тип библиотека :дължина 4 м., височина 2.5 м./, пердета-цвят бежов-2 броя; в помещение-тераса: 2 обикновени стола-цвят бял, както и намалява завет на влог в „Банка Д.“ ЕАД по сметка в BGN № B. до размер на сумата 14197.28 лв., като ПРЕДОСТАВЯ на Т. Д. М., ЕГН [ЕГН] правото на собственост на 1/2 ид.ч. от посочените движими вещи и ОСЪЖДА К. Д. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.2, ап.2 да заплати на Т. Д. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.А, ет.8, ап.23, съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат Г. И. и адвокат Л. Г. сумата 14197.28 лв.

ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на С. Д. М., [дата на раждане] , живущ в [населено място], ул“***“ № 30/2, съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат Г. И. и адвокат Л. Г. от наследството на Т. Д. М., ЕГН [ЕГН], починал на 12.08.2015 г. като отменя извършения със саморъчно завещание от 11.11.2011 г. в полза на К. Д. Б. завет на 1/2 ид.ч. от движими вещи на стойност 2035.00 лв., а имено: находящи се в апартамент в [населено място], [улица], ет.2, ап.2 в помещение-антре: портманто, полюлей-2 броя, вграден гардероб; в помещение-баня: бойлер и стенна електрическа печка; в помещение-хол: ъглов диван-цвят бежов, холна маса-цвят черен, бюро-цвят черен, секция за багаж-четири врати-цвят черен, малки помощни масички на колелца-цвят бежов-2 броя, столове-2 броя, електрически маслен радиатор-цвят бял, чаши за вино-стъкло-6 броя, водни чаши-стъкло-6 броя, чаши за ракия-стъкло-6 броя, чаши за кафе-6 броя, перде-цвят кремав; в помещение-тераса: бидон-пластмасов 30 л.-цвят бял; в помещение-кухня: 2 броя бели долни шкафа, 6 броя бели горни шкафа, мивка алпака, кръгла маса-цвят черен, столове-цвят черен-4 броя, аспиратор, чинии-цвят бял-пластмаса-6 броя, тава алпака, тенджери-2 броя, тиган тефлон, лъжици-6 броя, вилици-6 броя, ножове-6 броя, пердета-цвят кремав-2 броя, в помещение-тераса: печка „И.“ и шкаф-цвят бежов; в помещение-спалня: спалня-легло, матраци-2 броя, нощни шкафчета-цвят бежов-2 броя, гардероб-петкрилен-цвят бежов, столове-цвят черен-2 броя, олекотени завивки-вата-шарени-2 броя, одеала-2 броя вълнени и 1 брой памучно, възглавници-цвят бели-3 броя, стълба-алуминий-височина 1.50 м., телевизор, перде-бяло, климатик и находящи се в апартамент в [населено място], [улица], [жилищен адрес]0 в помещение-антре: портманто-цвят кафяв и полюлей-2 броя; в помещение-кухня: пералня „И.“, долни шкафове-цвят червен-2 броя, горни шкафове-цвят червен-3 броя, аспиратор, мивка алпака, пералня „И.“, комплект хладилник-фризер, полюлей, маса-обикновена-цвят бял, столове-цвят бял-2 броя, в помещение-изба: готварска печка; в помещение-спалня: трикрилен гардероб, спалня, матрак, скрин с 3 чекмеджета, полюлей, перде-цвят розово; помещение-баня: бойлер, помещение-детска спалня: малка секция с гардероб-цвят бежов, диван-цвят червен, бежово легло с матрак, полюлей, перде-цвят кремав; помещение-хол: холова гарнитура от диван, 2 броя фотьойли и 2 броя табуретки с шарена дамаска, холна масичка-цвят бежов, голяма секция-тип библиотека :дължина 4 м., височина 2.5 м./, пердета-цвят бежов-2 броя; в помещение-тераса: 2 обикновени стола-цвят бял, както и намалява завет на влог в „Банка Д.“ ЕАД по сметка в BGN № B. до размер на сумата 6862.28 лв., като ПРЕДОСТАВЯ на С. Д. М., [дата на раждане] правото на собственост на 1/2 ид.ч. от посочените движими вещи и ОСЪЖДА К. Д. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.2, ап.2 да заплати на С. Д. М., [дата на раждане] , живущ в [населено място], ул“***“ № 30/2, съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат Г. И. и адвокат Л. Г. сумата 6862.28 лв.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Решение №89/02.11.2020 по дело №885/2020 1
    Определение №334/24.06.2020 по дело №885/2020
    Ако заветник, на когото за завещани различни имущества, упражни право на избор по чл. 34 ЗН и са налице условията на чл. 36, ал. 1 ЗН за задържане на недвижим/и имот/и следва ли възстановяването на запазената част да се извърши чрез отмяна на завета за имуществата, които заветникът не желае…

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми