Определение №885/03.12.2019 по дело №3399/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Налице ли е обективна невъзможност за работодателя по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ в случай, че възстановен с влязло в сила решение работник, следва да бъде възстановен на работно място по длъжностна характеристика, дейността по които вече не се осъществява от работодателя?


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Бойка Стоилова

ЧЛЕНОВЕ:
Мими Фурнаджиева, Велислав Павков

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3399 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на „Балкан – север” АД против решение №124/22.03.2019 г., постановено по гр.д.№ 60/2019 г. от състав на Окръжен съд – Плевен.

Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

Мотиви

С обжалваното решение, състав на въззивен съд е приел, че предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ, т.1, т.2 и т.3 са основателни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд в тази част, като е отменил решението в частта, с която е отхвърлен частично иска с правно основание чл.225, ал.1 КТ иск, като е присъдил допълнително сумата 1553,45 лева.

Съдът е приел, че основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ предполага създадена нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор става невъзможно. Обективната невъзможност може да произтича както от работника/ служителя, така и от работодателя. Основното е да са налице непреодолими причини за изпълнение на трудовия договор, които произтичат от независими от страните фактори. Прието е, че конкретният случай не е такъв. Посочено е, че за да мотивира уволнението на ищеца работодателят се е позовал на обстоятелството, че денонощният платен паркинг зад хотела е бил предоставен дългосрочно под наем на трето лице и нямало друго подходящо работно място, на което работниците/служителите, заемащи длъжността „работник паркинг“, да бъдат преместени. В тази насока е и представеният по делото протокол от заседание на Съвета на директорите на ответника от 29. 03. 2018 год. Съдът е приел, че решението на ответника да преструктурира част от дейността на търговското дружество като отдаде под наем част от неговите имоти не е нито независещо от волята на работодателя, нито непреодолимо обстоятелство, което попада в понятието за обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ. Касае се за съвсем различна хипотеза, при която е отпаднала необходимостта за работодателя от персонала, заемащ длъжността „работник паркинг“. При това положение ответното дружество е можело да пристъпи към прекратяване на трудовото правоотношение на друго нормативно основание, но не и на посоченото в заповедта – чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ. Съдът е приел, че като е прекратил правоотношението на основание, предпоставките за което не са установени в хода на съдебното дирене, работодателят е постановил незаконосъобразна заповед за уволнение, която на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде отменена. С оглед изхода на спора по гравния иск, съдът е уважил исковете за присъждане на обезщетение и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.

От изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се извежда поставен от касатора правен въпрос, налице ли е обективна невъзможност за работодателя по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ в случай, че възстановен с влязло в сила решение работник, следва да бъде възстановен на работно място по длъжностна характеристика, дейността по които вече не се осъществява от работодателя.

Касационен въпрос

Този правен въпрос е относим към производството по чл.288 ГПК, доколкото произнасянето по него е обосновало извода на съда за основателност на предявените искове и доколкото по него не е налице съдебна практика на ВКС, касационното обжалване следва да се допусне, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По подадените частни жалби, ВКС ще се произнесе след постановяване на решението по съществото на касационната жалба.

На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 148, 50 лева.

Диспозитив

Водим от горното, състав на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №124/22.03.2019 г., постановено по гр.д.№ 60/2019 г. от състав на Окръжен съд – Плевен.

УКАЗВА на „Балкан – север” АД да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 148,50 лева, като в едноседмичен срок представи доказателства за внасянето, в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.

Определението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми