На основание чл.269, изр.1 ГПК проверката на въззивния съд ограничена ли е относно допустимостта на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, ако възраженията за недопустимост не са направени от ответника в срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК или съдът е длъжен да извърши служебно проверка, независимо че ответникът не е въвел възражение?
Сключването на допълнителни споразумения, след подаване на изрична молба от кредитополучателя, означава ли, че всички условия по анексите са индивидуално уговорени, поради което преценката за неравноправност на договорните клаузи от основания договор е изключена и търговецът е освободен да ангажира доказателства, на основание чл.146, ал.4 ЗЗП, за индивидуално уговаряне на оспорените клаузи?
Дължи ли съдът служебна проверка за неравноправност на договорните клаузи в потребителски договор,когато след възникване на облигационната връзка, в съдържанието на договора е включена чрез анекс методология за определяне на плаваща лихвообразуваща компонента и следва ли в този случай да се изследва върху кои клаузи потребителят е могъл да изрази становище в преддоговорния процес?

Относно приложението на чл. 52 ЗЗД и въведения с него принцип за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, причинени в резултат на деликт, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя на делинквента; със задължението на въззивния съд да обсъди всички критерии, относими за справедливо определяне на конкретния размер обезщетение за обезвреда неимуществените вреди на пострадал при пътно - транспортно произшествие и за значението на установените в пар. 27 ПЗР КЗ /отм./ лимити на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите

С оглед на обстоятелството, че ищецът е твърдял погиване на видове риби, а за част от вредите ищецът е твърдял вследствие на загиване на продукция на невъзможност да се увеличи имуществото му, следва да се прецени дали въззивният съд е определил точно основанието на иска и дали произнасянето съответства на въведените от ищеца основания на спора.

Относно критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди по справедливост и съответствието му със задължителната практика на ВКС, изразена в ППВС 4/68 г.

Относно предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД във връзка с доказването на приноса за увреждането от страна на пострадалия, изследването и оценката на поведението на всеки един от участниците в движение по пътищата при настъпилото ПТП /деликтното поведение на водача и на пострадалия/.