Класификация
- Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
- Колегия/Отделение: II-ро отделение, Търговска колегия
- Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК
Анотация
Относно критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд.
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в публичното заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
АННА БАЕВА, ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Людмила Цолова т.д.№2090/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. Д. Д., чрез процесуалния му представител адв. П. В., срещу решение №17/28.05.2021 г. по гр. д. №156/2021 г. на Апелативен съд Бургас, с което след отмяна на решение №32/18.12.2020г. по гр.д.№325/2020 г. по описа на Ямболски окръжен съд в частта, с която ЗД“Бул инс“АД е осъдено да заплати на Ж. Д. Д. сумата 40 000 лв. със законната лихва, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на К. М. П. – негова баба, настъпила вследствие на ПТП, възникнало на 11.06.2016г., искът му до този размер е отхвърлен като неоснователен.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт, поради неговата необоснованост. Касаторът счита,че съдът неправилно е интерпретирал събраните по делото доказателства във връзка с указанията в ТР №1/21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, което е обусловило изводи, несъответстващи на установената фактическа обстановка. Прави искане за отмяна на решението на БАС и уважаване на предявения срещу дружеството-застраховател иск с присъждане на разноски за всички инстанции.
Ответникът по касация ЗД“Бул инс“АД, представляван от адв.М. Г., изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа доводи, че ищецът не попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за причинени неимуществени вреди, тъй като по делото не е доказано между него и починалата му баба да е създадена трайна и дълбока емоционална връзка, а изложените от апелативния съд мотиви във въззивното решение са напълно в унисон със задължителната практика на ВКС. Считайки същото за правилно, моли да бъде оставено в сила. Претендира разноски за производството пред ВКС.
С определение №193/04.04.2022 г., решението на въззивния съд е допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса относно критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.
Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.
или
