Определение №88/18.02.2021 по дело №2499/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: Гражданска колегия, IV-то отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

Анотация

Въпрос

Налице ли е правен интерес, за трето на договора за цесия лице, да възрази за неговата нищожност на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, при твърдения за нееквивалентност на насрещните престации?


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОЯН ЦОНЕВ, ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа, докладваното от съдия Любка Андонова гр. дело № 2499 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по чл.288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на М. Д. П. от [населено място], област Пловдив, подадена чрез процесуалния му представител адв.Е. Г. от САК срещу решение № 2 от 13.1.2020 г, постановено по в.гр.дело № 384/2019 г на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1096/8.8.2019 г по гр.дело № 3054/2014 г по описа на Окръжен съд-Пловдив. С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора срещу „Стоянстрой“ ЕООД искове за заплащане на сумата 1 114 300 лв- представляваща действителна стойност на правото на строеж, което не може да бъде върнато в патримониума на ищеца, поради погасяването му по давност и с оглед постановеното влязло в сила решение по чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на договора за прехвърляне на право на строеж за построяване на жилищна сграда, сключен на 30.5.2007 г между ответника и „Евро-билдинг“ ЕООД ; евентуален иск за същата сума, представляваща обезщетение за вреди, поради виновно неизпълнение на договора от 30.5.2007 г ; сумата 288 769 лв-законна лихва за забава на основание чл.86 ал.1 ЗЗД върху главницата от 1 114 300 лв за времето от 24.3.2012 г до 6.10.2014 г –предявяване на иска, както и сумата 335 936 лв, представляваща неустойка, съгласно анекс от 26.10.07 г към договор от 30.5.2007 г на основание чл.92 ал.1 ЗЗД и сумата 103 936 лв, лихва за забава върху главницата от 335 936 лв за времето от 6.10.11 г до 6.10.2014 г на основание чл.86 ал.1 ЗЗД.

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е недопустимо, неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон и е необосновано.

Ответникът по касационната жалба „Стоянстрой“ ЕООД със седалище в [населено място] оспорва същата, по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адв.Д. Б. от АК-Пловдив. Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Претендира разноски, сторени в това производство.

Третото лице-помагач на страната на ищеца- „Евро-билдинг“ ЕООД не взема становище по касационната жалба.

Мотиви

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното въззивно решение е прието, че с нотариален акт № 195/24.8.2005 г на нотариус М. К., с район на действие-РС-Смолян посочените в същия лица 3 физически лица са учредили в полза на „Евро-билдинг“ ЕООД право на строеж за построяване на масивна жилищна сграда със свои средства, труд и организация. На 26.10.2007 г между двете дружества е сключено споразумение, в което е уговорена неустойка при неизпълнение на задълженията по договора. С решение № 357/27.11.2009 г по гр.дело № 9/2009 г по описа на Районен съд-Смолян, влязло в сила на 6.10.2011 г е развален поради неизпълнение на основание чл.87 ал.3 ЗЗД договорът , обективиран в нотариален акт № 180/30.5.2007 г. Прието е ,че е налице пълно неизпълнение, доколкото построеното представлява незаконно строителство, отделно от това изпълнителят е в забава. С договор за цесия от 2.10.2014 г, сключен между „Евро-билдинг“ ЕООД и М. П. на последния са прехвърлени следните вземания на дружеството-цесионер : сумата 1 114 300 лв-обезщетение за имуществени вреди, поради неизпълнение от страна на ответника на разваления договор от 30.5.2007 г, представляваща стойността на погасеното по давност право на строеж, ведно със законната лихва в размер на 951 355, 90 лв за времето от 30.5.2007 г до 6.102014 г, както и неустойка в размер на 335 936 лв, съгласно анекс от 26.10.2007 г, към договора от 30.5.2007 г., ведно с лихва за забава в размер на 175 908, 95 лв. Уговорена и заплатена по договора за цесия е цена в размер на 1 лв. Ответникът е възразил, че договорът за цесия е нищожен поради противоречие с добрите нрави, тъй като престацията е нееквивалентна. Въззивният съд е изложил мотиви, че макар и трето лице по договора за цесия, ответникът има правен интерес може да се позове на нищожност, поради противоречие с добрите нрави т.к. неговата правна сфера се засяга от този договор. Възприето е, че независимо от свободата на договаряне, регламентирана в чл.9 ЗЗД понятието „добри нрави“ предполага известна еквивалентност на насрещните престации, каквато в случая липсва, тъй като едната от тях е практически нулева, което води до нищожност на договора за цесия поради противоречие с добрите нрави. Предвид горното претенциите по нищожния договор за цесия са отхвърлени като неоснователни.

В изложението по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания по ал.1 т.1, 2 и т.3 и чл.280 ал.2 ГПК-очевидна неправилност.

Касационен въпрос

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по формулирания от касатора въпрос, който е обусловил решаващите изводи на съда и е от значение за крайния изход на делото, а именно : налице ли е правен интерес, за трето на договора за цесия лице, да възрази за неговата нищожност на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, при твърдения за нееквивалентност на насрещните престации.

Диспозитив

Воден от гореизложените мотиви, ВКС, Четвърто ГО

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2 от 13.1.2020 г, постановено по в.гр.дело № 384/2019 г на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1096/8.8.2019 г по гр.дело № 3054/2014 г по описа на Окръжен съд-Пловдив.

Касаторът е освободен от заплащане на държавна такса на основание чл.83 ал.2 ГПК.

Делото да се докладва за насрочване, с призоваване на страните- М. Д. П., „Стоянстрой“ ЕООД и третото лице-помагач „Евро-билдинг“ ЕООД.

Определението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми и термини

0 0 глас
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари