Решение №88/30.10.2020 по дело №4380/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

При иск по чл.76 ЗС следва ли да се приеме за недоказано насилието при отнемането на вещта, ако се касае до разрушена разделителна стена и изграждане на нова стена, отделяща помещение от останалата част от апартамента и присъединяването му към съседния, извършено въз основа на строителни книжа и разрешение за строеж, но без надлежно осъдително решение по ревандикационен иск, без изпълнителен титул и без проведен въвод във владение в изпълнително производство?

Отговор

С иска по чл.76 ЗС се дава защита срещу отнемане на владение или държане, осъществени чрез насилие или скрит начин. Общото между разнообразните фактически действия чрез които фактическата власт може да се отнеме чрез насилие или скрит начин, е че същите са извършени не по установения от закона ред за отстраняване на един правен субект от вещта и предаването й на друг правен субект. Особените правила на глава XXX ГПК, по реда на която се разглеждат исковете по чл.75 ЗС и чл.76 ЗС, изрично предвиждат, че съдът установява само факта на владението /респ.държането при иска по чл.76 ЗС/ и нарушението, като документите за собственост се вземат предвид само доколкото установяват факта на владението. Следователно при квалификацията на извършените от ответника по иска по чл.76 ЗС действия като нарушение е без правно значение дали същия притежава право да осъществява фактическа власт върху вещта, а само дали при придобиване на фактическата власт е спазил установения от закона ред за това.

Практиката на ВКС приема, че насилствено отнемане на вещта има тогава, когато се използва физическа сила или заплаха срещу лицето което владее или държи вещта, както и когато се употреби физическа сила по отношение на самата вещ, например чрез разбиване на врата или ключалка. Следователно в хипотеза като настоящата когато помещение от един апартамент е присъединено към друг апартамент чрез разрушаване на разделителна стена и изграждане на нова без извършителя на тези действия да е въведен във владение /чрез доброволно предаване или по реда на чл.522 ГПК/ или да е оправомощен съгласно чл.526 ГПК, е налице отнемане на владение чрез насилие. Дали извършителят на действията разполага с вещни права и строителни книжа за извършеното преустройство е без правно значение по иска по чл.76 ЗС.


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛКА МАРЕВА, ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря Славия Тодорова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4380 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПКчл.293 от ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на П. Г. П. и Г. И. П. /последната починала на 27.10.2019 г. и заместена в процеса от съпруга си П. Г. П. и низходящите П. П. П. и З. П. П./ чрез пълномощника им адвокат О. Д. против решение № 6129 от 16.08.2019 г., постановено по гр.д. № 6704 по описа за 2017 г. на Софийски градски съд, IV-В състав, с което е отменено решение от 1.03.2017 г. по гр.д. № 32353/2016 г. на Софийски районен съд, 51-ви състав /при допусната очевидна фактическа грешка в индивидуализацията на атакувания първоинстанционен акт, посочен като решение от 23.01.2017 г. по гр.д. № 41060/2015 г. на СРС, 58-ми състав/ и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявените от П. Г. П. и Г. И. П. против А. Й. Л. и С. Х. Л. искове с правно основание чл.76 ЗС за предаване на фактическата власт върху западна стая с площ около 12 кв.м., находяща се в [населено място], [улица], апартамент 4, спалня на апартамент 3 и хол на апартамент 3 и ищците са осъдени да заплатят на ответниците 1000 лв. разноски за първоинстанционното производство и 525 лв. за въззивното производство.

А. Й. Л. и С. Х. Л. чрез пълномощника си адвокат И. И. оспорват касационната жалба в попадения писмен отговор и претендират възстановяване на направените разноски

Касационен въпрос

С определение № 164 от 14.04.2020 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК с по въпроса: при иск по чл.76 ЗС следва ли да се приеме за недоказано насилието при отнемането на вещта, ако се касае до разрушена разделителна стена и изграждане на нова стена, отделяща помещение от останалата част от апартамента и присъединяването му към съседния, извършено въз основа на строителни книжа и разрешение за строеж, но без надлежно осъдително решение по ревандикационен иск, без изпълнителен титул и без проведен въвод във владение в изпълнително производство..

Мотиви

Въпросът е относим по настоящия спор, по който въззивният съд е приел за установено, към момента на присъединяване на процесното помещение от апартамент № 3 към апартамент № 4 /въз основа на редовни строителни книжа/ ищците са упражнявали фактическа власт върху същото – чрез наемателите на апартамент № 3, на които жилището е било предоставено за ползване по договор за наем. Ответниците не са провели пълно обратно доказване, оборващо презумпцията по чл.69 ЗС за наличието на субективния признак на владението – намерението да се свои вещта, според която норма се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Счел е обаче, че не е налице втората предпоставка за уважаване на иска по чл.76 ЗН, а именно нарушение на владението по насилствен начин, тъй като упражняването на законово признато право на собственост на основание надлежно издадени строителни книжа не може да бъде квалифицирано като насилие по смисъла на чл.76 ЗС.

По основанието за допускане на касационно обжалване:

С иска по чл.76 ЗС се дава защита срещу отнемане на владение или държане, осъществени чрез насилие или скрит начин. Общото между разнообразните фактически действия чрез които фактическата власт може да се отнеме чрез насилие или скрит начин, е че същите са извършени не по установения от закона ред за отстраняване на един правен субект от вещта и предаването й на друг правен субект. Особените правила на глава XXX ГПК, по реда на която се разглеждат исковете по чл.75 ЗС и чл.76 ЗС, изрично предвиждат, че съдът установява само факта на владението /респ.държането при иска по чл.76 ЗС/ и нарушението, като документите за собственост се вземат предвид само доколкото установяват факта на владението. Следователно при квалификацията на извършените от ответника по иска по чл.76 ЗС действия като нарушение е без правно значение дали същия притежава право да осъществява фактическа власт върху вещта, а само дали при придобиване на фактическата власт е спазил установения от закона ред за това.

Практиката на ВКС приема, че насилствено отнемане на вещта има тогава, когато се използва физическа сила или заплаха срещу лицето което владее или държи вещта, както и когато се употреби физическа сила по отношение на самата вещ, например чрез разбиване на врата или ключалка. Следователно в хипотеза като настоящата когато помещение от един апартамент е присъединено към друг апартамент чрез разрушаване на разделителна стена и изграждане на нова без извършителя на тези действия да е въведен във владение /чрез доброволно предаване или по реда на чл.522 ГПК/ или да е оправомощен съгласно чл.526 ГПК, е налице отнемане на владение чрез насилие. Дали извършителят на действията разполага с вещни права и строителни книжа за извършеното преустройство е без правно значение по иска по чл.76 ЗС.

По основателността

По основателността на касационната жалба:

С оглед на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване въззивното решение е неправилно, доколкото съдът е отдал правно значение на наличието на строителни книжа за извършване на преустройството и присъединяването на процесната стая вместо на това дали е спазен предвидения в закона ред за придобиване владението върху помещението въз основа на решението за извършване на съдебната делба. В тази връзка следва да се отбележи, че са правилни изложените в особеното мнение на съдията-докладчик съображения – че издаденото в полза на ответницата А. Л. разрешение за строеж не е предвиден в закона титул, въз основа на който да се предоставят права на същата за промяна на фактическата власт върху процесната стая. Предвид правната му същност с разрешението за строеж се определят техническите параметри за извършването на съответното преустройство на даден обект – в случая апартамент, от гледна точка на установените строителни правила и норми за тази регламентирана дейност. След като ответниците не са упражнявали фактическа власт върху стаята – предмет на спора, и ищците са се противопоставили на действията по присъединяване на помещението, за да може преустройството по одобрените строителни книжа да бъде осъществено от ответниците, същите първо е следвало да установят владение върху нея по реда на някой от предвидените в действащата нормативна уредба правни способи. Като не са използвали тези законови средства, а директно са извършили действията, с които на практика са „иззели“ стаята от ищците и по този начин са нарушили фактическата власт, осъщест­вявана от тях върху нея, въпреки изричното им противопоставяне, използвайки физическа сила върху самата вещ, довела до направата на отвор /дупка/ в съществуващата преградна стена между двата апартамента и изграждане на нова такава, ответниците са отнели процесната стая по насилствен начин, което обуславя ангажирането на тяхната отговорност по заявените от ищците претенции.

В случая ищците претендират само възстановяване на отнетото им владение, но не и възстановяване на състоянието на вещта от преди нарушението. Искът по чл.76 ЗС за възстановяване на владението им е основателен, поради което въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново за уважаването му.

С оглед изхода на спора ответниците следва да възстановят на ищците направените по делото разноски в размер на 1205.00 лв.

Диспозитив

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 6129 от 16.08.2019 г., постановено по гр.д. № 6704 по описа за 2017 г. на Софийски градски съд, IV-В състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА на основание чл.76 ЗС А. Й. Л., ЕГН [ЕГН] и С. Х. Л., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], [улица], вх.А, ап.4 да предадат на П. Г. П., ЕГН [ЕГН], П. П. П., ЕГН [ЕГН] и З. П. П., ЕГН [ЕГН], тримата със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.4, адвокат О. Д. фактическата власт върху западната стая с площ около 12 кв.м., находяща се в [населено място], [улица], вх.А, първи надпартерен етаж, която граничи с [улица], апартамент 4, спалня на апартамент 3 и хол на апартамент 3, която е била отнета от владението на П. Г. П. и Г. И. П. /последната починала на 27.10.2019 г. и заместена в процеса от съпруга си П. Г. П. и низходящите П. П. П. и З. П. П./ на 7.06.2016 г. чрез насилие.

ОСЪЖДА А. Й. Л., ЕГН [ЕГН] и С. Х. Л., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], [улица], вх.А, ап.4 да заплатят на П. Г. П., ЕГН [ЕГН], П. П. П., ЕГН [ЕГН] и З. П. П., ЕГН [ЕГН], тримата със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.4, адвокат О. Д. разноски по делото в размер на 1205.00 лв.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми