Определение №875/11.12.2020 по дело №2696/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Какво е действието на решението на КС, с което е прогласена противоконституционност на нормативен акт по отношение на заварени правоотношения и висящи съдебни производства според разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ?


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември, две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател:
EМИЛ ТОМОВ

Членове:
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ, ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2696 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Филикон-97“ АД срещу решение № 851 от 21.04.2020г. по в. т. дело № 3843/2019г. на Софийски апелативен съд (САС), с което е потвърдено решение № 1107 от 18.06.2019г. по гр. дело № 736/2017г. на Софийски градски съд (СГС), ТО, VІ-15 състав, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу Република България, представлявана от Министъра на финансите, евентуално съединени искове с правни основания чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 128 915.74 лв. – такса по чл. 35а ЗЕВИ за електрическа енергия, произведена в периода: 01.07.2014г. – 10.08.2014г., платена на държавата без основание поради обявяване на разпоредбите на чл. 35а ЗЕВИ, чл. 35б ЗЕВИ и чл. 35в ЗЕВИ за противоконституционни с решение № 13 от 31.07.2014г. по к. д. № 1/2014г. на Конституционни съд (КС), като е реализирана и отговорността на ищеца за съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон (приложена е прогласената за противоконституционна норма на чл. 35а ЗЕВИ в нарушение на чл. 151 КРБ, ал. 2 и ал. 3), правото на ЕС и практиката на СЕС – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло, като му бъдат присъдени сторените съдебни разноски пред всички съдебни инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба „Филикон-97“ АД релевира основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по следния правен въпрос, преформулиран съгласно правомощията на касационната инстанция по т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС: Какво е действието на решението на КС, с което е прогласена противоконституционност на нормативен акт по отношение на заварени правоотношения и висящи съдебни производства според разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ?, по който поддържа противоречие с решение № 22 от 31.10.1995г. по к. д. № 25/1995г., с решение № 10 по к. д. № 8/2013г. и с решение № 3 от 28.04.2020г. по к. д. № 5/2019г.. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поставя въпросите: „Към кой момент се прекратява финансовото правоотношение, възникнало по повод заплащане на таксата по чл. 35а ЗЕВИ и сл. към държавния бюджет, доколкото същата се администрира в условията на финансов автоматизъм? Получаването на престация елемент ли е от фактическия състав на института на неоснователното обогатяване? Ако да – в случай, че получаването на престацията е станало след обявяването за противоконституционни на законовите разпоредби, въз основа на които до този момент е ставало даването (съответно получаването), налице ли е неоснователно обогатяване и при коя хипотеза на чл. 55 ЗЗД или чл. 59 ЗЗД? При фактически състав, част от елементите по който са осъществени въз основа на обявен за противоконституционен закон, но след прогласяването на противоконституционността, може ли завършения по този начин състав да представлява валидно „основание“ за задържане на полученото от страна на държавата? Допустимо ли е от гледна точка на националния закон и правото на ЕС, в това число и практиката на СЕС, с която се дават задължителни тълкувания на неговото прилагане, държава-членка, която е събрала публични задължения въз основа на противоконституционен национален закон, който е в противоречие и с първичното и вторичното право на ЕС, да откаже да възстанови тези публични задължения на задължените лица?“, по които навежда отсъствието на съдебна практика и значимост за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Релевира и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност с оглед неправилното разрешаване на поставения горепосочен правен въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

Ответникът по касационната жалба – Държавата, представлявана от Министъра на финансите, депозира писмен отговор в законоустановения срок, в който поддържа становище за отсъствието на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК и за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Предявява възражение за прекомерност на направените от касатора деловодни разноски пред касационната инстанция.

Мотиви

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен по гражданскоправен спор, с цена на иска над 5 000 лева, с оглед на което е допустима.

Въззивният съд чрез препращане по реда на чл. 272 ГПК е счел за достатъчни приетите писмени доказателства по делото за установяване на факта, че ищецът е собственик на две фотоволтаични електроцентрали („ФЕЦ Филикон“ в землището на [населено място] и „ФЕЦ Еко Бистрец“ в землището на [населено място]), присъединени към електроразпределителната мрежа и за които има сключени договори за изкупуване на електрическа енергия с „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, с действие и към процесния период: 01.07.2014г.-10.08.2014г.. От заключението на приетата счетоводна експертиза е установил, че процесната сума 128 915.74 лв. е удържана като такса по чл. 35а, ал. 1 ЗЕВИ за периода: 01.07.2014г.-10.08.2014г., от „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД и на 15.10.2014г. е преведена от електроразпределителното дружество (трето за настоящия спор лице) по сметка на КЕВР. Посочил е също, че с решение № 13 от 31.07.2014г. по к.д.№1/2014г. на КС, разпоредбите на чл. 35а ЗЕВИ, чл. 35б ЗЕВИ, чл. 35в ЗЕВИ и чл. 73 ЗЕВИ са обявени за противоконституционни, което решение на КС е обнародвано в ДВ на 06.08.2014г. и съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 2 КРБ е влязло в сила на 10.08.2014г.. САС е заключил, че е налице валидно правно основание, въз основа на което процесната държавна такса по чл. 35а ЗЕВИ е начислена и събрана за процесния период, тъй като до 10.08.2014г., когато нормата на чл. 35а ЗЕВИ е обявена за противоконституционна с горепосоченото решение на КС, тази норма е част от действащото законодателство с оглед уреденото в чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ действие на решенията на КС занапред (ex nunc) – от деня на влизането им в сила, което не познава изключения. Поради това е счел удържането на таксата по чл. 35а ЗЕВИ от „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД за процесния период, предшестващ датата на влизане в сила на решение № 13 от 31.07.2014г. по к.д.№1/2014г. на КС, за напълно законно. Съобразил е, че публичноправното задължение по чл. 35а ЗЕВИ на производителя на ел. енергия е различно от задължението на електроразпределителното дружество, неучастващо в процеса, по администриране на събраните държавни такси и превеждането им в държавния бюджет, последното изискуемо на тримесечие, и след това е заключил, че за всички производители на ел. енергия от слънчева и вятърна енергия възниква публично правно задължение за заплащане на държавна такса по чл. 35а ЗЕВИ към държавата до 10.08.2014г., до който момент липсва законово основание, заличаващо с обратна сила или опрощаващо задължението. Поради наличието на валидно правно основание за удържане на процесната сума от ищцовото дружество, въззивният съд е намерил за неосъществени и двата заявени фактически състава на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Поставеният от касатора горепосочен правен въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за действието на решението на КС, с което е прогласена противоконституционност на нормативен акт (в случая на чл. 35а ЗЕВИ) по отношение на заварени правоотношения и висящи съдебни производства според разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ, е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд за отхвърляне на предявените искове. Поради това по този правен въпрос е осъществено общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Даденото разрешение на правния въпрос от въззивния съд противоречи на разрешението в тълкувателното решение № 3 от 28.04.2020г. по к. д. № 5/2019г. на КС, според което: „По отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Народното събрание урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон.“. Ето защо е налице и релевираното допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

Касационен въпрос

Следователно по правния въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК са осъществени основанията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК (общо и допълнително) за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Останалите въпроси на касатора в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и досежно наведената очевидна неправилност са в конекситетна връзка с горепосочения правен въпрос за действието на решението на КС спрямо заварени правоотношения и висящи съдебни спорове, поради което не могат да обусловят самостоятелно основание за допускане на касационен контрол.

Диспозитив

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 851 от 21.04.2020г. по в. т. дело № 3843/2019г. на САС.

УКАЗВА на касатора-ищец в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2 578. 31 лв.. При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.

След представяне на доказателства за внесена държавна такса касационната жалба да се докладва за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми