Определение №863/09.12.2020 по дело №2772/2020

Спорът е разрешен с Решение №91/26.05.2021 по дело №2772/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: Гражданска колегия, III-то отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Относно приложението на обществения критерий за справедливост.

Отговор

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ:
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА, МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.2772 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на А. Г. Г. срещу решение №.1270/17.06.20 по г.д.№.5829/19 на Софийски апелативен съд, Іс., в частта, с която, след частична отмяна на решение №.6373/5.09.19 по г.д.№.5149/18 на СГС, І-20с., предявеният от касатора срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен за сумата над 15000лв. до 311709,96лв.

Ответната страна Прокуратурата на РБ не взема становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

Мотиви

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е прието, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, тъй като ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда по повдигнато срещу него от орган на Прокуратурата на Република България обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление. Въззивната инстанция е проследила хронологично развитието на наказателното производство и извършваните процесуално-следствени действия. Отразила е, че следственото дело е било образувано на 26.08.99г, по същото ищецът е давал два пъти обяснения и три пъти е бил разпитван като свидетел, на 17.06.02 е бил привлечен като обвиняем /за престъпление по чл.212 ал.4 НК вр. с ал.1 пр.2 вр. с чл.20 ал.2 НК - за това, че през периода 22.07.99-15.08.99 в [населено място], [населено място] и [населено място], В. област, в съучастие с още 4 лица, чрез използване на неистински частни и официални документи, е получил без правно основание с намерение да присвои и присвоил чуждо движимо имущество – 562490л. дизелово гориво в 10жп цистерни на стойност 668190,48лв., собственост на „Еко петролеум“ ООД, като деянието е в особено големи размери, представляващо особено тежък случая/ и му е взета мярка за неотклонение „подписка“; след постановено /на 13.09.02/ принудително довеждане, разпит /на 26.09.02/ и предявяване на предварително производство /на 14.01.03/, през 2003г. обвинителният акт е бил внесен в съда. Делото е преминало през три съдебни инстанции - с присъда №.51/23.11.07 по нохд №.859/02 на СГС, НК, 18с., ищецът е признат за виновен и осъден на 7г. лишаване от свобода при първоначален строг режим, конфискация на 1/2 част от цялото му имущество, лишаване от право да заема ръководна и управленска дейност и да упражнява професия търговец за срок от 9г. /няма спор, че мотивите към присъдата са изготвени 6г. след постановяването й/, с присъда №.5/4.03.15 по внохд №.652/13 на САС, НК, присъдата на СГС е отменена и ищецът е признат за невинен, с окончателно решение на ВКС №.10/28.01.16 по н.д.№.1456/15 на ВКС, ІІ НО, присъдата на САС е потвърдена - като по време на съдебната фаза от производството са били проведени общо 35 открити заседания, на които ищецът е присъствал лично. Във връзка с твърдяните неимуществени вреди са приети медицинска документация, изслушани са съдебно-медицинска експертиза и свидетели; установено е и, че А.Г. е бил изпълнителен директор /член на Съвета на директорите/ на „СФБ Капиталов пазар“АД.

Във връзка с определяне размера на дължимото обезщетение съдът е приел, че ищецът е търпял естествените презумптивни вреди /страх от осъждане, стрес, унижение, накърняване на честта и достойнството от обвиняване в престъпление с висока степен на обществена опасност, нарушение на социални отношения - които негативните усещания следва да се приеме, че са в значителен

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове