Решение №86/13.05.2021 по дело №294/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    Р Е Ш Е Н И Е

    № 86

    гр. София, 13 май 2021 г

    В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

    Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА

    НЕВЕНА ГРОЗЕВА

    при секретаря Илияна Петкова

    и в присъствието на прокурора Явор Гебов

    изслуша докладваното от

    съдия ИВАНОВА касационно дело № 294 по описа за 2021 г

    Касационното производство е образувано по протест на Софийска апелативна прокуратура срещу решение на Софийски апелативен съд № 304 от 4.12.2020, по ВНОХД № 944/20, с което е потвърдена присъда на Врачански окръжен съд № 8 от 26.05.2020, по НОХД № 325/19.

    С първоинстанционната присъда подсъдимата Ц. П. Ц. е призната за невиновна, както следва:

    1/ в това, че на 8.06.2017 г в [населено място], е намерила дамски портфейл със сумата 50 лв, мобилен телефон, на стойност 78 лв и платежни инструменти: дебитна карта, издадена на С. Н. А., от „банка“, както и дебитна карта, издадена на същото лице, от „банка“, и в продължение на една седмица не е съобщила за тях на собственика, на властта или на този, който ги е загубил, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдана по обвинението по чл. 207, ал. 1 НК,

    2/ в това, че на същата дата и на същото място, при условията на продължавано престъпление, е използвала платежен инструмент: банкова карта, издадена на С. Н. А., без съгласието на титуляра, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК вр. чл. 9, ал. 2 НК, е оправдана по обвинението по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.

    С протеста се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъкват се следните аргументи: Анализът на доказателствата и доказателствените средства е извършен в отклонение от процесуалните изисквания. Налице са достатъчно доказателства, че подсъдимата е извършила престъпленията, за които е оправдана. Не е аргументирано становището на съда по какви съображения не е приета изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Допуснато е нарушение на материалния закон, неправилно е приложен чл. 9, ал. 2 НК, за деянието по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.

    С протеста се иска да бъде отменено въззивното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.

    В съдебно заседание на ВКС представителят на ВКП пледира за частично уважаване на протеста, а именно: в частта относно обвинението по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Счита, че, в останалата част, протестът не следва да бъде уважен, а решението следва да бъде оставено в сила.

    Защитата изразява становище за неоснователност на протеста.

    Подсъдимата не участва лично в производството пред настоящата инстанция.

    Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

    Настоящата инстанция не намира основание в довода, че при анализа на доказателствата и доказателствените средства е допуснато нарушение на процесуалните правила. Единствено в показанията на св. Д. И. се съдържат данни за извършеното престъпление по чл. 207, ал. 1 НК, но те не уличават подсъдимата, а уличават свидетеля, заявил, че той е намерил инкриминираните вещи. Пострадалата А. е починала след деянието, което е попречило на разследващия орган да я разпита като свидетел. Извън цитираните твърдения на св. Д. И., не са налице други доказателства, които пряко или косвено да подкрепят тезата, че подсъдимата е осъществила деянието по чл. 207, ал. 1 НК, поради което правилно е прието, че липсва надлежна доказателствена основа за нейното осъждане по посоченото обвинение. Що се отнася до това, че не е аргументирано становището на съда защо не приема за доказани фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, следва да се отбележи, че съображения в тази насока не е нужно да бъдат излагани, тъй като въпросът е уреден законодателно, а именно: фактите, залегнали в обвинителния акт, нямат доказателствено значение, а подлежат на доказване с всички допустими доказателствени средства. Когато събраните доказателства не установяват описаната от

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари